Петко Симеонов: Управляват ни мрачни караконджули


Докато народът не заживее по-добре, преходът не е завършил

Тодор Токин

- Разговаряме в Института по социология, където преди 16 години бе основан СДС. Вълнуват ли ви още тези три букви, г-н Симеонов?

- Вероятно СДС никога няма да ми бъде безразлично. Но едно са сантиментите, друго са трезвите политически оценки за това, което е СДС в момента. Много съм резервиран по отношение бъдещето на СДС.

- Как приемате изключването на ДП от ОДС? Връща ли се отлюспването като метод на разправа с инакомислещите?

- Не съм запознат със ситуацията и не мога да правя сравнения. Но винаги е жалко, когато стават такива неща. Особено сега, когато десницата е толкова слаба и не може да формира ясна политическа визия, да имаме акт на продължаващо раздробяване е неприятно.

- Свърши ли преходът в България?

- Завърши раздържавяването в общи линии, формирана е демократична политическа система. Има една необратима според мен геополитическа ориентация на страната в обозримо време, защото няма нищо вечно. Ясно е отношението към Западна Европа и това е много съществено, защото в България опозицията към Западна Европа не е от последните 45 години, а още от времето на покръстването. Но от гледна точка на целите, които си поставихме в началото, преходът не е завършил. Голямата цел беше народът да живее по-добре. Докато това не стане, преходът няма да завърши.

- Но доста хора, между тях и ваши колеги социолози твърдят, че преходът е завършил?

- Аз ги разбирам. Това е опит да се легитимира станалото по времето на прехода. Защото легитимността предполага съгласието на всички, че случилото се е нормално, естествено, приемливо. И като казват приключило, значи каквото било - било. Не е така. Хората не са съгласни със сегашната ситуация, те не живеят по-добре.

- Коя беше най-голямата лъжа на този преход? Веднъж ми бяхте казали, че тя е, че политиците не казаха на хората, че у нас ще се прави капитализъм?

- Така е. Чак през 1997 г. започна открито да се говори, че се прави капитализъм. Дотогава нито една политическа сила не се ангажираше с това. Много лъжи може да бъдат изброени. Има една фундаментална  - партия или политик излизат пред публиката и казват, че иска да направи нещо за страната. А това всъщност въобще не ги интересува, интересува ги само тяхното устройване. Сред измамите на прехода беше и нещо, което продължава от времето на комунизма - опитът за единство на власт, богатство и престиж. Това са три отделни писти. Богатият много рядко се ползва с престиж, също така много рядко се добира до властта, обикновено купува някой. Политиците  в никакъв случай не са сред първенците по богатство. Те се избират да управляват страната, а не да стават милионери.  И двете категории в нормалните общества се ползват с лош престиж. Иван Вазов се е ползвал с голям престиж, но той нито е бил богат, нито е имал власт. Престижът е нещо съвършено различно. Престиж днес  може да има Константин Павлов или Антон Дончев. У нас това не се разбра, хората на власт искат едновременно с това да бъдат богати и да имат и престиж.  Другият проблем на прехода е картелът - тайното договаряне между властимащи с хора, имащи някакви ресурси, несъобразено със закони и морал. Те се договарят каква да бъде съдбата на отделни публични лица, какво ще бъде отношението към тях. В този смисъл преходът е непрекъснато манипулиран от хора, които стоят зад завесата и никога отпред. Това е престъпно и недопустимо в една демократична държава.

- Например?

- Ами например един журналист напуска един вестник заради несъгласие с политиката му. Но не може да си намери работа, тъй като главният му редактор се е договорил с други главни редактори да не го приемат. Не могат работодателите да се договарят срещу някой, това е ставало в Западна Европа в края на ХIХ и началото на ХХ век и е било заклеймено. Вижте къде сме ние.

- Изчерпаха ли се партиите на прехода?

- БСП не се разпадна, но и не постигна много. Ако БСП не стане една модерна социалдемократическа партия и окончателно не скъса с опашката си, тя ще отмира заедно с електората си. Бъдещето й е демографско, а не политическо. В СДС всичко, което е станало от първото люспене през 1991 г. досега, става по волята на едни и същи хора, които тогава взеха властта. Оттогава започна един процес, който води непрекъснато до свиване, води надолу. Пикът през 1997 г. бе по-скоро резултат от неудачната политика на Виденов. БЗНС според мен няма начин да се изправи. Бих желал ДПС да излезе от етническото си корито, но не виждам никаква перспектива това да стане. Така че всичките тези партии или трябва да претърпят страхотни драматични промени, или ще загинат и ще дойдат нови формации.

Перспективата им за поява е много голяма още следващите години.

- Какво ви е мнението за тройната управляваща коалиция?

- Това е много сложен съюз. Видя се безумието с броя на зам.-министрите, със забавяне с програмата на правителството. То сякаш не присъства в публичното пространство, министрите се губят и не са убедителни. Открай време има управление и властване. Управлението е да решаваш проблемите на страната. Да властваш означава да се налагаш на другите, да раздаваш постове и да се облажваш. У нас властването е много по-важно от управлението. За това правителство очевидно има договорка между три партии да властват. Но още не се вижда дали те имат договорка да управляват страната, да я водят нанякъде. Това поражда смущение. Защото въпросът не е в това, че България ще стане член на Европейския съюз, а  какво ще правим там, как българската идентичност ще бъде защитена, изобщо как ще се развива оттук нататък страната. Това го няма, изобщо не се дискутира. С изключение на партията на Иван Костов Демократи за силна България. Името й показва, че те имат визия за бъдещето на страната. Останалите партии не говорят за това. Каква е България-та, каквато искат да направят? Или просто ще продължим да бъдем погранична зона, бариера на ЕС срещу натиска от Азия?

- Или просто ще изчезнем. Вие се занимавате и с демография, как ще коментирате рязкото намаляване на раждаемостта при българите?

- Този проблем е още от 80-те години, още тогава бе ясно, че в България настъпва демографска криза. В тази зала ние много пъти сме разговаряли по този въпрос. И си спомням как демографи викаха "Няма нищо страшно, важно е качеството на възпроизводство, а не количеството". Ами то няма как да има качество, ако няма количество. Демографският спад продължава и достига драматични размери, може да станат и трагични. И тук политиците са напълно дезангажирани. Основният проблем е свързан с волята за живот. Волята за живот на народа, на нацията, на държавата - това е желанието на хората да се осъществят, да докажат себе си. Но липсва обща визия за развитието на страната. А демографският въпрос изисква такава визия, за да бъдат хората вдъхновени, че живеят в тази страна, че искат да имат тук деца. Новото поколение възпроизвежда езика, историята, интелекта на нацията. И когато раждаемостта падне под определен брой, бъдещето на нацията е под въпрос.  При белите хора на 1 милион раждания между 5 и 10 души са надарени. Когато пада раждаемостта, тези 5-10 надарени хора изчезват. И като ги няма бъдещи умове, другите да се скъсат от работа, от четене и писане, нищо не могат да направят. Водещите умове водят нацията.

- Какво трябва да се направи, за да спре този спад?

- Трябва да се формулира една ясна национална идея - как България ще присъства в ЕС, как българското общество трябва да бъде привлекателно. Ангажирането на хората със следването на този път би могло да даде отражение върху репродуктивното поведение на младите хора. Но когато в едно общество доминира песимизмът, когато основните герои в това общество са престъпници, когато има едно срастване между политика, мафия и бизнес, тогава не може да се очаква, че хората ще бъдат много ентусиазирани да правят деца. Правенето на деца е стремеж към безсмъртие, това е особен акт, при който ти искаш да продължиш живота си, присъствието си на земята. Какъв стремеж към безсмъртие ще има човек в едно общество, където отвсякъде го притискат едни мрачни караконджули, които всъщност май и управляват страната? Значи въпросът с раждаемостта на този етап е въпрос на политическата класа, колкото и грубо да звучи това. Тя е тази, която може да даде тласък в това отношение.  Но за съжаление не сме излъчили онези,  които могат да поведат страната и да дадат кураж на хората. Нито едно от публичните лица не вдъхват такова доверие. 

в. "Атака"

1/12/2005

http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=3263&edition_id=43&format=html