Борис Данков

Разговор

Петко Симеонов:

 

На страната е нужна европейска култура

Не подлежи на съмнение, че онези български ченгета, които са преминали на служба към западните тайни служби са добре приети там и сега работят за тях

 

Петко Симеонов

- Къде се намира Петко Симеонов - между небето и земята, на земята или къде?
- Струва ми се, че винаги съм бил на земята и се стремя да не се откъсвам от нея. Дали храня някакви илюзии, дали не летя в облаците - откъде да знам?...
- С какво се занимава политикът Петко Симеонов - с преброяване на дивите зайци, с разхвърляне на камъни или е изпаднал в дълбок размисъл?
- Политик бях по стечение на обстоятелствата. Не съм се стремил да оставам професионален политик. Политиката е съдба за други хора. Предпочитам литературата.
- Какво те вкара все пак в политиката?
- Винаги съм бил политически активен. В края на 80-те и началото на 90-те години аз и хората, с които бях близък, се оказахме въвлечени в смяната на социалния ред.
- И как участва в тази смяна?
- Имах две водещи идеи. Първо бях убеден, че промяната трябва да стане по мирен път, да се сложи точка на пристъпите на дивотии в политическия живот започнали от 1923 година. Втората ми идея беше - да не се опитваме да измисляме обществото, каквото беше предложението на БКП/БСП, а да заемем образците на Запада. Не да реставрираме първия български капитализъм, а да приемем евро-атлантическия модел. Двата модела са доста различни.
- Какво е според тебе политиката?
- ...Много сериозна, мъжка игра.
- Ти си един от известните български дисиденти в миналото, създател на СДС, почетен председател на Българска пария Либерали, която води началото си от СДС-либерали. Защо се размина със СДС?
- Предпочитахме различни модели капитализъм.
- Какво мислиш за тиражираното мнение, че СДС е креатура на специалните служби в България?
- СДС беше замислен месеци преди падането на Тодор Живков. Той бе създаден по примера на подобни организации в другите източноевропейски страни. Нелепо е да се твърди, че ДС е измислила опозицията в България. СДС беше резултат на един обективен и спонтанен процес.
- Ти си представител на СДС на Кръглата маса. Спомняш ли си някоя случка от нейните заседания, която да те е впечатлила най-силно?
- Помня, че от едната страна на масата седяхме ние - хората от панелите, с протрити дрехи и пламтящи глави. Срещу нас седяха школувани люде, които идваха от резиденциите и партийните кабинети. Нашите идеи победиха, но днес те са пак там, където бяха, а ние откъдето тръгнахме.
- Често се твърди, че на Кръглата маса е имало тайно договаряне?
- Всичко е огласено в публикуваните протоколи. Други договорки не е имало.
- Често се разпространява твърдението, че преходът към демокрация в България е бил планиран едва ли не от Държавна сигурност. Ти споделяш ли това мнение?
- Категорично не! Преходът от една обществено - политическа система в друга е толкова сложен, че не може да бъде планиран.
- Но службите имат пръст в немалка част от процесите на прехода.
- Безспорно. Би било нелогично да очакваме, че са стояли със скръстени ръце. Драматична бе например ситуацията с архивите на Държавна сигурност.
- Драматична - в какъв смисъл?
- В този смисъл, че голяма част от материалите бяха изнесени в чужбина.
- Къде по-точно?
- Ако допуснем, че САЩ са подходили към нас, както към Германия след Втората световна война, то посоките са две.
- По-конкретно?
- Предполагам, че до средата на 1990 година най-важните документи от българските тайни служби са заминавали за Москва, а после са прегледани и нужното е прибрано от САЩ. Как си представяте САЩ и Русия, две империи, да позволят на разни мушмороци-български ченгета, да имат личен архив с важна за страната, за нейния кадрови потенциал, за региона или за другаде, информация. Абсурд. Мушмороците са били потърсени, а по-умните сами са се явили. Убеден съм, че редица функционери на тайните служби у нас, както и талантливи агенти, са "преминали" към руснаците или са се "откупили" от Запада. А може и двете... Вероятно онези български ченгета, които са преминали на служба към западните тайни служби, са добре приети там и сега работят за тях. Помислете върху постъпките на някой от тях и ще разберете, че такава хипотеза не е за пренебрегване.
- Пак да се върнем на прехода към капитализъм у нас. На едно място ти пишеш, че връщането на земята в реални граници е било "една щуротия". Защо щуротия?
- Ами защото си беше. Аз се обявих срещу тази идея, още щом я предложиха. В България имаше 12 млн. поземлени участъци и те няма как да бъдат върнати в реални граници. Историята на българското селско стопанство е низ от безконечни битки, караници и кървави драми за синури...
- А икономическата реформа можеше ли да се осъществи, без да се съсипва индустрията?
- Трябва да се има предвид, че в онези години българската индустрия работеше за един огромен и сигурен пазар. България беше вторият търговски партньор на СССР, на една велика сила. С тази велика империя бяхме попаднали в смъртна прегръдка и за двете икономики. Ние им предлагахме каквото можем да произведем, а те ни даваха каквото имат. Такива икономики няма как да оцелеят, когато се отворят икономическите граници.
- Живяхме в едно измислено, абсурдно общество, а днес в какво живеем?
- Не съм доволен от крайния резултат, но във всеки случай днешното общество е по-добро.
- Как, какъв е според тебе "магическият философски камък", както ти сам се изразяваш?
- Един човек, който е стоял без работа шест месеца, влиза в период на трудова десоциализация. А остане ли без работа няколко години, си създава стереотипи на удобството. Той престава да се интересува от работа. Предпочита да си поспи, да се поразходи, да се види с този и онзи. Мизерията си има своите удобства, своя уют, така да се каже.
- Не е обаче за предпочитане, нали?
- Аутсайдерът трябва да намери в себе си сила и да тръгне напред. И то не чрез формулата: "Търся си работа, но няма!", а да започне да работи, не да чака някой да му даде работа. Капитализмът е чужд на проблема, каквото и да обещават политиците. Той е общество на свободата. Капитализмът казва: "Ти си свободен и прави каквото искаш, каквото можеш! Сам намери варианта. Като не можеш, какво да те правя?..."
- И все пак какво може да направи обществото за хората извън борда?
- Трябва да се осигури равен старт за всички граждани. Хората да имат равни възможности за успех и реализация.
- А това не е ли поредната утопия?
- Не, не е утопия. То е целта на непрекъснатото развитие на либаралното общество. Либерално-демократичното общество не се изгражда с преход от няколко години.
- Мързелив ли е българинът, както се твърди напоследък?
- Българинът е неорганизиран, липсва му икономическа култура. Той все още не умее да разделя семеен от делови бюджет и дори не знае, че има такава разлика. Отворил човекът бакалница и бърка в чекмеджето, за да си купи телевизор. Така не става. По този начин не се прави бизнес.
- А по кой начин се прави?
- Семейният бюджет е съвсем различно нещо. Ти не можеш да преливаш средства от бизнеса в него. Ще взимаш толкова, колкото ти се полагат, като да си на заплата. Бръкнеш ли в чекмеджето, значи крадеш от себе си. Ти вече си загубен и разорен.
- От 1996 г. ти заряза политиката. Автор си на 3 романа и два сборника с новели. Литературата за тебе хоби ли е или призвание?
- Винаги съм искал да пиша. И един от мотивите ми да се набъркам в политиката беше свободата на словото. Години наред съм носил моите разкази и новели по редакциите, без да мога да публикувам. Предложех ли нещо за печат, редакторите ме посрещаха с думите: "Много хубаво! Браво!", а не ми пускаха нито ред.
- И какво е за тебе писането на литература?
- Присъствие в храма, а не на пазара.
- Коя тема ти лежи най-много на сърцето?
- Винаги ме е вълнувал въпросът за смисъла на живота, за Бога, за малкия човек, за индивида като социален атом...
- Тези дни излезе най-новият ти сборник с новели "Бутилка оцет". Какво си налял в тази бутилка?
- Ами оцет. В книгата са събрани три новели, чрез които се опитвам да погледна върху промените в българското общество през очите на моето поколение.
- Често назовават това поколение "употребено"?
- Защо употребено - това е поколението на хипарите, на Бийтълс, на Пражката пролет и на "Солидарност". Най-сетне - то е поколението което през 90-те години събори комунизма. То не е казало всичко...Йоан Павел Втори, показа, че въпреки възраст и болест човек не бива да пропада в посредственост... Това важи за всички хора.
- Виждаш ли някаква светлина в тунела?
- Според мене българските проблеми зависят преди всичко от творците. Учените, журналистите, певците, поетите, художниците, по-общо казано- артистите, са по-важни за България от нейните политици, войници, ченгета и бизнесмени. На страната ни е нужна висока европейска култура. За да реши проблемите си България се нуждае от дух...
- Дай Боже!!!

18.05.2005

Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.