ШМЕКЕРЪТ ПЪДАР

 

 

 

 

 

 

 

 

Статия от 16 септември 2002 г.

 



Капитализмът у нас, от Освобождението до 9 септември, и сега – от 10 ноември до наши дни, се сблъсква с основен проблем: разбирането за държавата като създател на богатство.

По времето на комунизма тази идея процъфтя и увехна. Държавата няма друг доход освен данъците и другите подобни вземания. Те се плащат от производители и потребители. В този смисъл държавните пари са като парите на рекетьора и крадеца. Те са взети пари, не са произведени пари, но са взети съгласно закона.

Приватизационният капиталист е капиталист по същата формула. Той владее взет капитал, а не произведен  в резултат на пазарна конкуренция. За него, закрилата от държавата е жизнено важна. Без нея, той е застрашен, за това в далеч по-голяма степен, отколкото либералните капиталисти на Запад, е въвлечен в политическите борби. И тъй като контролира значими стопански единици или капитали, той е  фактор в обществото. При възможност приватизационните капиталисти дори демонстрират своята сила. Виждали сме как елегантно или по-грубичко изтъкват, че  свалят или поставят правителство, министри, че подкрепят политически партии и лидери...

Следприватизационният бедняк също е в калъпа. Той е такъв, не в резултат на конкуренцията на трудовия пазар, а като следствие на приватизационния/реституционния погром върху стопанския живот, т.е. той е беден, защото държавната власт не му е дала онова, което е дала на други. Това пасва на традиционното българско разбиране – държавата може всичко.

Симеон находчиво използва тези нагласи и обеща изгодни масови кредити. Правителството има власт над събраните данъци. Значи Симеон каза: масово и изгодно ще вземете от  събраните пари, които са спечелени от други. Кредитът има пазарна цена, той може да бъде изгоден или неизгоден само по конкурентни причини, а не по правителствено решение. Все едно Симеон да беше обещал намаление на цените. 

Историята с “изгодните кредити” е свързана с илюзията за силата на първоначалния капитал. Мнозина си въобразяват, че наличието на “начален капитал”, в смисъл на пари, е достатъчно условие за успешен бизнес. А от къде може да дойдат тези пари? От държавата или с нейна намеса, разбира се. И защо ще бъде успешен бизнеса? Защото ще има държавни поръчки и закрила, разбира се. Не се схваща, че началния капитал е самата личност – трудови умения и навици, икономическа култура, целеустременост, борбеност, находчивост... Личността гарантира успеха.

Това е далеч от ума, защото у нас не е изпълнено основното условие, за да има национален просперитет – пълно, управляемо, изхвърляне на държавата и нейните чиновници от икономическия, гражданския и частния живот. Държавата трябва да освободи пространствата за свободното развитие на индивидите. Изворът на иновациите и на социалната енергия е в индивидите, а не във властовите структури. Когато в България спре да има бедни по указание и богати според партийните списъци, когато социалната диференциация е само на основата на конкуренцията, тогава ще погледнем и на негативните резултати от Реформата от друга гледна точка: не е рухнало българското стопанство, не е смазана мотивацията ни за труд. Случи се нещо далеч по-мащабно. Катастрофира вековната българска представа, която даваше живот и на комунизма, че държавата и властта решават  личния и обществен просперитет.

Държавата, фолклорно казано, би трябвало да е като пъдаря в полето. Не оре и не сее, но и не жъне. Пъдарят е на издръжка от селяните. Неговата  работа е да упражнява законния контрол, за да може всеки да работи спокойно в собствения си имот и да прибира реколтата си. Селянинът не очаква от него да му осигури облекчени условия за оран или копан, защо трябва да очаква държавата да го направи?

Защото този пъдар продължава да е навлек в землището ни. Вместо да пази градините ни от наши и другоселски шмекери, той е техен ортак. Лежат навлеците по имота ни и не можеш да копнеш, ако не се подместят.

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно