ИМАМЕ ЛИ ЧУВАЛ ЗА НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА?

 

 

 

 

 

 

 

 

Статия във вестник "Труд" по повод смъртта на Огнян Дойнов, февруари 2000.

 



Бог да прости Огнян Дойнов.
Никога не съм го познавал. Това, което зная за него, е от втора и трета ръка. Чувал съм
възклицанията на такива, дето твърдяха, че заедно въртят голямата работа: о-о-о, висша  класа!
Потъна един от самолетоносачите на бившата компартия. Той беше централна фигура в
стопанската номенклатура.
Когато комунизмът започна да рухва, Огнян Дойнов и Андрей Луканов си размениха остри обвинения в тогавашното Народно събрание. Кой носи вината за икономическите проблеми на България?
Дойнов не изчака да се изясни въпросът, замина за Виена. Установи се там. Не му беше уютно тук, в бурния кипеж на 90-те години. Сигурно е  получил голямо наследство, защото се пишеше, че плащал страховити данъци...
А като се сетя за настроенията и митингите от зимата и пролетта на 90-та година и после как Иван Татарчев щеше да докарва Дойнов в чувал, ми домилява. Каква трогателна простота!..
Рипнала мухата да разплита мрежата на паяка.
Огнян Дойнов беше възлова фигура за процесите в България през последните десет години...
За бившите управляващи в рухналите комунистически режими беше важно преходът към
демокрация да бъде мирен.
Към "мирния преход" се стремяха всички. Той реално беше във всеобщ интерес, защото за последните десет години се свършиха или са в процес на ставане няколко неща:
- държавата цялостно се реформира: като "обем", като структура и като външна ориентираност (политическа, икономическа, военна);
- вървеше пълна смяна на законодателството;
- възникваше нов елит: политически, икономически, културен;
- държавната собственост ставаше и продължава да става частна, при което настъпваше
всеобхватна и драматична социална диференциация.
Механизмът на тези промени премахваха, създаваха, вземаха и даваха. Премахваха стари и създава нови социални структури, функции, норми. Вземаха и даваха индивидуални, колективни и институционални права и задължения. Всеки български гражданин участваше волю или неволю в тези процеси. Участваше според своите възможности и морал, като нито възможностите, нито моралът бяха предимство.
Струва ми се, че представителите на две общности имаха явно предимство.
Първата общност се представляваше от комунистическата номенклатура. Номенклатурата имаше монопол върху икономически и политически значимата информация и контакти. Тя можеше да размени тази информираност и контакти срещу собственост. Пречка при размяната можеше да бъде евентуалното й политическо преследване от новата власт.
Представителите на номенклатурата можеха да емигрират примерно във Виена, да се откупят, да се предложат... Или пък да извършат и трите неща едновремено.  Но истинската надежда на номенклатурата беше, че включилата се в промяната интелигенция няма да позволи репресии.
Във "великото време" на интелигенцията лоши работи не могат да стават.
В процеса на прехода, когато нищо не е ясно и установено, бившата номенклатура можеше (и го правеше!) да превърне  в своя, частна собственост както  изградената материална база на социализма, така и формираните претенции на България на световния пазар. България имаше свой дял в световния пазар. Пазарните дялове можеха да се приватизират,  както и машините. Или пък да се обсебят големите финансови процеси, в които България беше страна...
Номенклатурата можеше всичко да присвои, продаде или подари, защото Интелигенцията отлично знаеше кой е Бойчо Огнянов и кой Рачко Пръдлето, но не знаеше какво може да се очаква от реалния Огнян и реалното Пръдле.
За да обсеби наново и истински България, за СЕБЕ СИ, не за Партията,  номенклатурата
използваше своята квалификация, контактите си, информацията за съответния отрасъл,
познаването на  световните пазари и междудържавните задължения.
В печата пълзят уж доказани с документи твърдения (още повече са хипотезите) за "златото на партията". Били създавани организации за управление на капиталите на комунистическата върхушка след рухването?.. Не зная. Швейцарците са по наясно.
След рухването на комунизма има много странни и неясни неща. Някои от тях никога няма да бъдат узнати. Други ще излязат наяве, когато никой не се интересува от нашата епоха. Невъзможно е днес да отделим спонтанност от конспирация.

Втората общност, която имаше предимства при рухването на  комунизма, се формираше от представителите на "пострадалите от мероприятията на Народната власт" (национализация, Народен съд, конфискации). Вярно е, че те щяха да върнат своята собственост, но за десетилетия бяха изолирани от обществено-икономическия живот на страната и в този смисъл бяха некомпетентни да възвърнат и запазят отнетото си имущество и положение. Те можеха да разчитат на хуманитарната и инженерно-техническата интелигенция.
 Преследваните (пострадалите) и "преследвачите" (номеклатурата) бяха значително изолирани едни от други. На първия етап (1989-1992) двете групи подкрепяха интелигенцията. Те намираха в нея общността, която може да им свърши работа. Интелектуалци ставаха министри, депутати, посланици. Това беше сакралният етап на промяната. Всичко, което се вършеше в България, беше в името на народа и против "червената буржоазия", както наричаха комунистическата номенклатура.
На втория етап - профанния (след 1992), стана ясно, че интелектуалците са негодни да създадат пазарно, следователно имуществено разслоено общество. Те спряха да са полезни и за двете групи. Спряха да са полезни и за Чужбина. Неочаквано се оказа, че най-продуктивна и за трите страни е общността на бившите служители от специалните служби. С тяхна помощ интелектуалците бяха изринати от властта. Поради спецификата на своята работа бившите ченгета имаха контакти с "пострадалите", а връзката им с представителите на бившата комунистическа власт беше доверителна.
Така тези общности: "червена буржоазия" (бюрокрацията от времето на комунизма), "стара буржоазия" (икономически властвала в България до края на Втората световна война) и бивши служители на държавна сигурност  изплетоха "националната мрежа" от контакти.
Възникналата "национална мрежа" започна да се осъзнава като такава още през пролетта на 1990 година.  Формирането й, т.е. възникването на тази сложна плетеница от междуличностни връзки и зависимости, се извършваше на принципа на размяната. Там - в социалното поле на размяната, където всяка личност "продаваше" и "купуваше" в последните десет години, се формираше не само Националната мрежа, там възникваха всички нови страти в класово разслоена България. Тези, които не спазваха стихийно възникналата и стихийно променящата се представа за равенство между взел-дал, отиваха или отиват към низините независимо от допуснатата грешка - при вземането или при даването. Към низините се устремяват и тези, които участват в разменния процес с нестойностен продукт. Напротив - нагоре по стълбата, към социалните висини, се устремяваше всеки, който участваше в размяната с търсен "продукт", за който умееше да вземе добра цена. Нямаше значение дали се е установил във Виена, дали семейството му живее в България или другаде по шарения свят.
Националната мрежа, без да се гнуси,  поглъщаше всякого. Стига да беше динамичен и находчив. В нея попаднаха разнообразни личности - от пребивавали в аутсайдерските групи на тоталитаризма, до  членове на ЦК на БКП и техни потомци. Но в груповата атака, подчертавам "груповата" атака,  на новите социални върхове се отправиха   най-качествените представители на добре организираните общности - включително спортисти и криминално проявени лица.
Бившата номенклатура предлагаше на пазара в Националната мрежа:
- делови контакти;
- управленски опит;
- квалификация;
- информация за състоянието на предприятие, отрасъл, междудържавни договори;
- достъп до финансовите ресурси на държавата;
- налични пари.
Тя се нуждаеше от:
- сигурност за своята свобода, здраве и живот;
- гарантирано социално благополучие на семейството си;
- запазване на жизненото си равнище и от това да го увеличи;
- възможности да накаже този, който й пречи;
Пострадалите от "мероприятията на Народната власт" предлагаха в Националната мрежа:
- възможности да закрилят от политическо преследване;
- правото да се търси компенсация за загубено имущество и социално положение;
Те се нуждаеха от:
- информация за хора, фирми, събития, отрасли;
- послушни, квалифицирани хора;
- възможности да наказват тези, които им пречат.
Бившите служители от Държавна сигурност предлагаха в Националната мрежа:
- информация за хора в страната и чужбина;
- лични контакти с представители на номенклатурата, пострадалите от "мероприятията на Народната власт" и пръстъпния свят;
- собствено скрито социално пространство: приятелски кръг от колеги, служители в Държавна сигурност или агенти в други учреждения, тайни квартири, превозни средства, пари в наличност и в банкови сметки, подставени фирми;
- готовност да бъдат верни.
Те се нуждаеха от:
- защита срещу евентуално преследване;
- материално благополучие.
Бившите "спортисти" (използвам думата "спортист" в условен смисъл) предлагаха в Националната мрежа:
- добра организация;
- способност за физическо противодействие;
- способност да служат и пазят.
Те се нуждаеха от:
- материално благополучие;
- престиж.
Криминално проявените лица, включително и с деяния, които днес не се смятат за криминални - чейнчаджии, крупиета, сводници, търговци с антики и  целият спектър на частната инициатива, който беше криминализиран от комунистическото законодателство, предлагаха в Националната мрежа:
- способност за рисково действие;
- готовност за вярна служба.
Те се нуждаеха от:
- легализиране на дейността им;
- закрила пред репресивните органи;
- материално благополучие.
При тази реална картина на "предлагано" и "търсено" в българското общество през последните десет години не е трудно да си представим какво е ставало зад сцената на обществеия живот. Но подчертавам - във формирането на Националната мрежа участваше целокупното население.
Всеки предлагаше каквото има: власт, престиж, квалификация, талант, контакти, позиция и тъй нататък срещу едно единствено нещо: пари, пари, пари. Участието в Националната мрежа обаче на високоорганизираните общности на бивша номенклатура и бивши ченгета дава основание да се допуска, че поне част от процесите, които засягат тази мрежа или протичат вътре в нея, са били манипулирани. Възможно е в мрежата да са били налице или да съществуват в момента властови центрове, които да се опитват да регулират икономическия и политически живот. Редица събития в България през последните десет години биха били възможни само при действието на публично неизвестни фактори...
Хората от Националната мрежа разбраха, че имат общи икономически интереси още в края на 1989 година, и осъзнаха, че са им нужни политически субекти, които да защитават тези интереси. Финансирането на избирателните кампании на отделни депутати и на политически партии от нововъзникнали частни фирми беше факт още при изборите за Велико народно събрание - юни 1990 година.
Според мен скритата власт на Националната мрежа диктуваше съгласуваното темпо на
реституцията, скритата и откритата приватизация. Участниците в Мрежата искаха да бъдат максимално задоволени при минимално обществено съпротивление. Не може да се отрече, че "те" успяха. Така например нито една от значимите политически партии и нито една значима медия не разискваше в годините на прехода открито въпросите за преразпределението на държавната собственост. Нещо повече - всяко открито поставяне на този въпрос беше съпроводено с тиха, но категорична съпротива, с последвало политическо маргинализиране.
Въпросите за икономическата реформа добиха подходяща явност едва в края на управлението на Жан Виденов - чак есента на 1996. Тогава на обществото беше казано - тотална приватизация, валутен борд, закриване на губещите предприятия, свиване на социалните фондове!
До този момент усилено се "източваха" банките, изнасяше се национален капитал, овладяваха се входовете и изходите на държавните фирми. "Националната мрежа" вземаше!
За това не се постави на време и на място въпросът за агентите на Държавна сигурност, не бяха приети на време и лустрационни закони. Декомунизацията беше въпрос на реторика. Тя никога не стана политическа практика. Дори днес  е публична тайна агентурното минало на депутати, министри, конституционни съдии, главни редактори на вестници, ръководни журналисти от други медии, незнайно как забогатели "бизнесмени".
Левицата и днес  е под откритото влияние на бивши и то отговорни служители на политическите отдели на Държавна сигурност, тя продължава да е в зависимост от мъглявите фигури на бившата висша номенклатура.
Поредица от национални "грешки" в годините на прехода биха могли да се тълкуват като поредица от сполучливи манипулативни опити да се "защитят" интересите на Националната мрежа:
- перипетиите на държавния дълг;
- ерата на невъзвръщаеми кредити, "източване" на банките;
- деструктуриране без раздържавяване на индустрията и услугите;
- раздробяване на земеделските земи и разсипване на селскостопанското производство;
- забавена приватизация;
- мудна законодателна дейност и несъобразяване със законодателството на Запада;
- бавно отваряне към Запада.
Тези грешки бяха допуснати на първо място поради това, че Националната мрежа искаше да завладее страната. За нея нейното владичество означаваше ПАТРИОТИЗЪМ.
Освен голия стремеж към господство на Националната мрежа, сред защитаващата я политическа върхушка се ширеха индивидуални и колективни слабости, от които нямаше застраховани:
- неразбиране, че комунизмът рухна окончателно;
- неразбиране на новите геополитически реалности;
- управленска некомпетентност в условията на социална промяна;
- алчност;
- безотговорност.
Един от възлите на тази мрежа беше там, във Виена.
Когато хора като Огнян Дойнов си отиват от този свят,  да не забравяме, че той беше част от Националната мрежа, т.е от една социална общност. Общностите и техните обединяващи центрове не изчезват със смърта на отделен човек. В общностите  е заложен генът на възпроизводството. Възпроизводство до окончателната победа на Националната мрежа.                                                                                          

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно