Проблемите на българския преход 

 

(през погледа на Петко Симеонов)

 

 

 

 

 

 

 

 

Разговор с журналисти на вестник "Шок" (политическия вестник), които са синтезирали казаното.

 



* Спечелването на едни избори и продаването на залежали чорапогащници е принципно една и съща задача

* Сегела каза по адрес на Желев:  "От този човек може да стане президент"

* Идеите за промените в облеклото и в прическите бяха на Дим Дуков

Сегела дойде със собствен самолет, сам го караше

С него беше баща му. Беше събота. А съботата и неделята прекарвал с баща си, един възрастен човек. Придружаваха го и двама сътрудници. В неделя си замина. През това време сме имали няколко срещи. Най-дълго разговаряхме на вечерята в ресторант “Крим”,  където аз го бях поканил. Бяха и Желев и Лияна Панделиева.

Сегела говореше малко хумористично, много живо. Той беше казал, че

спечелването на едни избори и продаването на залежали чорапогащници е принципно една и съща задача

На вечерята първа дойде Лияна Панделиева, а аз му обясних каква е нейната роля.  Тя трябваше да чете по телевизията документи на СДС. Добре стоеше на екрана.

Панделиева тогава беше на 19 години, ненавършени Това беше нейно голямо предимство. Тя е много интелигентна.  И е много енергична, има много качества. Но естествено

Лияна нямаше житейски опит и образованшие.

Отначало се страхуваше, а после влезе в спорове с хората от телевизионното ни студио. Имаше някакви претенции...Но в следващите години се разви.

Та когато тя се появи в ресторант “Крим, Сегела  знаеше какво предвиждам за нея и ми каза: момичето става за продажба на залежали чорапогащници

С други думи, той я одобри.

Дойде Желев. Сегела взе да го наблюдава: "Виж какво,

от този човек може да стане президент

Той е автентичен човек" -  каза само на мен Сегела, така че, Желев да не чуе. И на другия ден той ми каза: "Има ли лидер, има движение. Един от главните въпроси, когато работиш по кампанията е да не се стремиш да правиш Желев друг. Трябва да изведеш в стил това, което е Желев.  Няма да го правиш нито по-умен, нито по-аристократ, нито да компенсираш недостатъците му. Напротив, ще ги покажеш като достойнство".

Пуснах първия плакат на Желев

Черно-бял беше. Тогава тиражът на "Демокрация" беше много голям, 300 000 вестника, с 300 000 плаката. И хората ги използваха. Взимаха вестника и го лепяха. Във вестника бях писал отдолу: "Той е един от нас".

Влиянието на Сегела при формирането на образите и при лансирането на Желев, на Лияна Панделиева, беше много важно.

Сегела е много голямо име в политическия маркетинг

Не е необходимо да ти казва кой знае какво, но получаваш такъв импулс, че ти държи влага дълго време. Посещението на Сегела изигра в този смисъл изключителна роля за нас. Въпреки че по същество сме разговаряли само няколко часа. Чисто

негови идеи бяха основният плакат на СДС, момченцето и момиченцето

които тичат с развятото знаме. Негов е и знаменитият телевизионен клип, който се появи за предизборното ни студио - пак двете деца тичат, една стена гръмва и т.н.

Сегела обърна мястото на основните ни лозунги

Ние бяхме определили двата лозунга "Времето е наше, 45 години стигат", ала Сегела се намеси -  "45 години стигат, времето е наше". Първо едното, а после другото.

Лозунгите бяха публикувани преди това в "Демокрация", преди да обърнем местата им.

Той много силно присъства като човек. Въпреки че е един такъв мургав тип, с едно поло, доста всекидневен като облекло, непринудено се държи и все пак в разговора виждаш, че е голяма класа. Правеше впечатление. А  на сътрудниците си никога не повишаваше тон. И те се втурваха да правят това, което той е казал. Те тогава направиха тази скица за основния ни плакат за двете дечица. Сегела отпечати този плакат с пари осигурени от българските емигранти  в кръга около Дими Паница.  Никой не може да подцени посещението на Сегела и влиянието му. Но трябва да се знаят реалните измерения на това посещение, физическите измерения и интелектуалният му принос. Интелектуалният му принос се състои в тези неща, които казах, но моралният му принос към нашата кампания беше много голям.

Идеите за промените в облеклото и прическите на лидерите на тогавашното СДС  бяха на Дим Дуков

Илияна Беновска също беше един много полезен човек, всестранно полезен човек на СДС по онова време. Тя донесе първия монитор заедно с камера и започна да показва на хората от коя страна как изглеждат. Как да застават, как да се усмихват…

Тези неща, макар и елементарни, бяха отигравани от нас и не са провокирани от посещението на Сегела. Знаехме, че така трябва. Но Сегела одобри този тип наша дейност, започнала още в края на февруари.

Въпросът за вратовръзките и костюмите беше поставен в КС на СДС някъде на 17, най-късно 18 януари 1990-а.

Всички трябваше да бъдат с вратовръзки и костюми

Ако нямат - да намерят на заем, от приятели да вземат. След това в КС, в края на януари беше поставен въпросът за обръщението. До този момент, до края на януари беше "другарю".

След края на януари преминахме на  "господине"

В края на януари се постави въпросът за това, че член на БКП не може да бъде член на СДС. Вестникът ни излезе на 12 февруари, а до края на януари в основни линии приключихме идейното структуриране на СДС.

Вярно е, че бяхме съвсем непохватни, вярно е, че бъркахме морал и политика, както си искахме, и правехме една мешавица, вярно е, че категориите на политиката не ни бяха много ясни, политическият език не ни беше ясен, предимно се водехме от ценности, от морал. Аз съм чувал какви ли не глупости по адрес на първото СДС, на първите хора, но това е друга тема. Може на много хора да не им се иска да е така и да не го признават, но ние, хората от "първото СДС", имаме решаващата заслуга за организирането на демократичните сили като политическа сила

Благодарение на нашите усилия СДС беше легитимиран в обществото и се наложи като основен и равнопоставен опонент на комунистите в борбата за властта.

Разбира се, и чужденците много ни помогнаха, за което ще стане дума по-нататък...

  

* Кои финансираха демократичните сили?

* За СДС изборната кампанията беше сделка, голяма търговия

* Луканов ни помагаше от "кумова срама", но направи много мръсни номера

 

Разходите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството прези 10 ноември 1989 година бяха минимални. Средствата идваха от доброволни дарения от членове на клуба. Сто и няколко лева даде един инженер, който членуваше в клуба.

Даваше пари и бай Железан, който беше депутат в Живковото Народно събрание

Земеделец. Лежал в Белене, в лагерите. След това го реабилитирали и влязал в НС. Опитал се да бяга на Запад, не успял. Давали му 200 лева заплата в НС. Бай Железан вземаше 200-те лева и ги даваше за клуба. И ние всъщност организационно, за каквото е трябвало, с тези 200 лева сме поминували

Тоест - всичко беше на доброволни начала. А когато е трябвало да събираме пари за някого, да помагаме, защото ние сме подпомагали някои хора, ние сме събирали помежду си пари.

При създаването на СДС от самото начало, от декември 1989 година и до края на януари, никакви разходи не сме имали. Защото ние се вмъкнахме в Института по социология, чийто научен секретар бях преди това. Някои ме обвиняваха, че съм бил партиен секретар. Партиен секретар не съм бил. Бил съм научен секретар, което е съвсем друго. И така -

основателите на СДС се бяхме разположили в Института по социология

Кръстьо Петков тогава беше директор, а Георги Фотев - зам.-директор на института. Кръстьо Петков беше в чужбина, когато нахлухме. Двамата си затваряха  очите, нищо не виждат. Цялата власт беше в БКП.

Преди това Георги Фотев искаше да стане член на Клуба. Той е син на земеделец-николапетковист, политически емигрант в тогавашна Западна Германия. Казах му: Уязвим си. Стой сега настрана. Ще дойде време и за теб. 

Значи Георги Фотев беше на наша страна. А ние през това време каквото можехме, използвахме от Института по социология - помещения, техника, хартия, ксерокс... Персонала на института  помагаше.

След като се преместихме вече

на "Раковски" 134, започнаха от различни места да пристигат дарения

Един ксерокс ни даде испанското посолство. "Откраднахме" го заедно с тогавашния първия секретар на посолството Мигел. Изнесохме го от посолството в един неделен ден - аз, жена ми, Косьо (приятел) и г-н Мигел. През задния вход. 

Сградата на "Раковски" 134 я получихме, без да плащаме нищо за нея. И тази на "Дондуков" 39 също. Двете сгради сме ги получили, без да плащаме нищо. Получили сме чрез правителството от Максуел

хартия за “Демокрация”.

Правителството ни даде 10 Лади, бракувани от УБО

Това бяха първите  коли на СДС.

По-късно пратих едно писмо и поисках от Луканов още 50 Лади. Даже се договорихме пряко с руснаците, поръчахме ги в светлосиньо. И те ни ги изпратиха светлосини, натоварени на един шлеп.

Луканов каза: вие ще си търсите сами пари

Платихме ги благодарение на Веселин Алтимирски и брат му. Тогава нещо с водата се разправяха и бяха някакви директори там. Те ни станаха гаранти срещу една лада. Така теглихме кредит  и си купихме ладите. Но тогава имаше държавни цени, имаше и пазарни цени.

Ние ги купихме по държавни цени. Такава ни беше договорката.

Това е помощта, която Луканов ни е оказал

Това, че ни пусна колите по държавните цени.

За съвременния човек това е някаква особена и дори съмнителна работа, но за тогава това си беше практика. И институциите, и юридическите лица търгуваха по държавните цени.

Следващото нещо, което сме получили, са живите пари от гражданите. Чрез "Демокрация" публикувахме, искахме хората да ни помагат, с каквото могат, и те идваха там и правеха дарения. Имахме една стая, в която

хората просто идваха, даваха парите

И получаваха разписка за дадените пари.

Другият начин на събиране на пари беше на митингите.

На митингите се събираха пари в големи трилитрови буркани

Човек с буркан върви из множеството. И хората пъхат вътре парите. След това идва, изсипваме буркана, правим една комисия, комисията брои парите, описва ги и се завеждат в счетоводството. Когато аз поех и започнах кампанията, заварих в касата 28 000 лева. Когато спря кампанията на 17 юни 1990 г. вътре имаше над 1 милион и половина. Кампанията за СДС не беше разход.

За СДС изборната кампанията беше сделка, голяма търговия

Тогава хората имаха пари. В сравнение със сега бяха богати.

Спомням си в Южния парк на 28 март 1990 година. Бяха се събрали  симпатизанти на СДС. Ние бяхме направили стотина сини знамена. По едно време идва един от нашите и вика: искат да им продам  знаме. Аз мислих не повече от 10 секунди и питах колко дават. Той ми каза някаква сума. Запитах го на нас колко ни струват. Той ми каза сума, пет пъти по-малка. Рекох - всичко продавайте.

Свалиха знамената и ги продадоха за нула време

След това с тези знамена се явяваха по митингите. Веднага постъпиха пари. По същия начин от митингите, от даренията на гражданите ние всъщност сме издържали през цялото време кампанията си.

Мисля, че тогава аз добих някакво

самочувствие, че мога от нищо да правя пари

Може би и да съм имал такава способност. Но после се убедих, че това не е точно така. Нещата се промениха, станаха по-други.

Ние всъщност не сме дали някакви сериозни пари за печатни материали. Давахме пари за "Демокрация", но той сам си печелеше. Беше на печалба. В "Демокрация", когато свърши кампанията, имаше повече от 2 милиона лева. Това бяха много пари. С такива пари можеше и банка да се открие...

Луканов може да ни е дал десетте коли, за които казах. Но той -

Луканов, ни направи много мръсни номера

Изчезна синьото хасе. За да не можем да правим сини знамена, транспаранти. Тогава ние започнахме да купуваме бяло хасе и го боядисваме в синьо. След като властите го разбраха това нешо - изчезна и бялото хасе. И синята боя изчезна. Елементарно, Уотсън.

Тръгнахме да печатим плакатите. Аз лично съм ходил по печатници. Там започваха да го усукват. Така било, иначе било и отказваха да ни печатат.

Разбира се, аз не обвинявам Луканов. Той си играеше за неговата партия. Той беше министър-председател, от отбора на БКП. А ние се съревноваваме с тях кой ще спечели повече гласове. Ами естествено, че за пред света той ще ни пусне нещо, защото светът знаеше какво се прави. Но заедно с това Луканов си държеше на неговата партия

 

 

* Гърците помогнаха да се развие демократичният процес в България

* Сухи пари, пари на ръка,  почти не сме получавали

* Христо Куртев донесе 500 долара и каза, че са изпратени от Негово Величество Симеон ІІ

 

 

Гърците ни оказаха голяма помощ 

Виждах, че изборите наближават, а ние не успяваме - издънваме се. И тогава потърсих гърците. Влязох във връзка с "Нова демокрация". Инициативата си беше моя. Никой не ми е давал акъл за тази работа. Аз съм си потърсил гърците. Защото правих сметка от Турция да искам, не става. От Австрия да искам, трябваше да минавам през цяла Югославия. Гърция бе единственото възможно място. Поисках от гърците помощ, като им казах, че няма къде да печатим плакати. Тогава гърците се навиха и почнаха да помагат.

"Нова демокрация" тъкмо беше дошла на власт

И казаха: ако се бяхте обърнали към нас преди няколко месеца, нямаше нищо да можем да направим, зящото бяхме в опозиция. Но сега като сме на власт и ще ви помогнем.

Гърците ми отпечатиха почти всички плакати

Те знаеха какво е нужно за една кампания. Каквото сме поискали, това са ни печатали.

С какво се разплащахме? С тях се разплатихме първо само за една част от нещата, друга не сме плащали изобщо.

Те ги направиха като жест към нас. Трябва да се знае и добре да се помни - гърците помогнаха да се развие демократичният процес в България

Ще го повторя - гърците ни подкрепиха. В Гърция ни отпечатаха плакатите. Там ни направиха балони, знамена. Имам предвид - пластмасовите знамена. БСП видя от нас и после и те правиха.

Имаше плакати-сандвичи, с телбод се закачваха около дърветата и около стълбовете. Тия плакати гърците ни ги направиха, ние само им дадохме текстовете и образите. Ние сме извършвали иначе художествената работа, давахме им филми. Те нататък сами  работеха.

Гърците ни донесоха включително и варели с лепило, за да лепим плакатите си. Включително и две или три радиоколи, с които ходехме и озвучавахме.

Гърците донесоха цялата техника за озвучаване на митинга на 7 юни.

И като го казвам, че гърците са ни подкрепили - аз нямам превид само"Нова демокрация", която ни помогна конкретно и направи нашите материали.

Тази помощ нямаше да е възможна

ако например тогавашната гръцка опозиция се беше обявила против. Ако се беше вдигнала голяма аларма, шумотевица, нямаше да станат нещата. От ПАСОК например, доколкото зная, не се обявиха реално против помощта, която ни оказваше "Нова демокрация".

И затова смятам, че гърците са помогнали за развитието на демократичния процес в България. И аз много държа тези неща да не се забравят,

защото ние трябва да си ценим приятелите, чужденците

Много помогнаха и американците

Една значителна част от значките ги направихме в Щатите. Ние дадохме образеца за значките и ги направихме в Щатите чрез наши приятели, полуемигранти.

От американците сме получили двадесет и няколко маркови компютри.  Леки коли.

ни дадоха. Отделно Сорос ни даде компютри, "Тошиба" лаптопи.

Максуел помогна по един много особен начин

Примерно той ни дава 100 тона хартия. (Забравил съм някой цифри) Гърците, вярно че са много услужливи, обаче не може всичко да искаш от тях. То има един момент на неловкост. И аз се обърнах към Максуел. Казвам му: "Вие ни давате 100 тона хартия. От 100-те тона ще вземем 50. Вместо останалите 50 тона, на тяхната цена, нека във Вашата печатница във фондация "Кирил и Методий" да отпечатим наши плакати. За същата тази сума".

Той се поинтересува: "Какви плакати?" Беше в моя кабинет, до него седи английският посланик и някакъв помощник на Максуел.

Този плакат със свещите и  календара по моя идея стана плакат.

Преди това при мен беше дошъл човекът, направил фотографията, която заложих в основата на плаката с календара. Беше много хубава фотография. И както беше до мен на бюрото ми, снимката, показах я на Максуел.

Той го гледа, не много дълго и казва: "Чудесна снимка. Става".

Така той отпечати плаката на стойността на тази хартия, която ни беше подарена. По такъв начин заменяйки едно за друго се оправяхме.

На гърците платихме част от заема чрез картини

Тогава направихме една кампания сред художниците да ни подарят картини за изложба в Гърция. Като тези картини, които те ни подарят, са подарени фактически на СДС.

Казаков ни даде много картини. Ние ги закарахме в Гърция

и картините си останаха там. Цялата сума от продажбата на картините остана за гърците. Тези картини не покриваха обаче  всички неща. Аз после съм правил сметка и съм разбрал, че не покриват направените разходи. Но гърците не са го поставяли въпрос.

Знам за 3 случая когато от чужденците сме получавали и сухи пари

Те са все в рамките на една заплата. Получихме веднъж 400 долара от един американец, който беше от тези, които ни съветваха. Трябваше да отиде човек до Виена да вземе коли, които те ни подаряваха. Аз нямаше с какво да го командировам, нямах пари за тази работа вече в касата. Той запита колко пари ви трябват и аз казах 400 долара. И този човек извади 400 долара. Аз съм му дал разписка за това. Веднага ги дадох на човека, който чакаше да замине.

А другият случай е от Симеон ІІ.  Мисля, че ставаше дума за 500 долара.

500 долара донесе Христо Куртев и каза, че са от Негово величество.

Аз попитах някакъв документ необходим ли е, той каза: не е необходим. Той си излезе, аз викнах счетоводителката, казвам ето тези пари, пиши 500 долара анонимен дарител.

През това време Стефан Тафров заминаваше за Атина. Тогава на нас всичко ни се проверяваше, телефоните се контролираха, абсолютно всичко. Тафров заминаваше за Гърция и аз му дадох приходния касов ордер и му казах: изпращаш  го от Атина на Симеон в Мадрид. И той така направи.

После едно българско лице, много известно, няма да го казвам кое е, зададе въпрос:

"Къде са 150 000-те  хиляди долара, които са дадени от Симеон на Петко Симеонов?"

Глупости на таркалета. Иди обяснявай, че нямаш сестра. Но той не знаеше, че аз съм направил приходен касов ордер и съм го изпратил до царя.

 

 

Що се отнася до методическата помощ - чужденците много ни помагаха Всички ни помагаха, и французите, и англичаните ни помагаха. Но най-вече американците.

Става дума за така наречената техническа помощ, за даване на съвети. Без американците ние нямаше да направим това, което успяхме да направим тогава. Американците страшно много ни помогнаха, въпреки че те също не са стояли кой знае колко като време.

Американците бяха невероятно школувани. Много интелигентни

И ефективни при контактите - в тяхна среда ти се чувстваш уютно. Нещо правят, магия някаква, та да се чувстваш уютно. Предразполагат, поощряват те. Дори да сбъркаш нещо, виждал съм, че бъркам нещо, правя някакъв гаф, нещо такова - всичко минава по един елегантен, хубав начин, просто се чувстваш уютно и приятно сред тях. А заедно с това бяха много полезни.

С тях главното, което обсъждах, е било методиката на изборната кампания. Позитивни послания!

Подчертай го, вика, позитивното, изкарай го напред. Но трябва да имаш и негативното. То не бива да бъде грубо, трябва да бъде еди-какво си, еди-що си. Но те не са ми казали какво да бъде позитивното послание, не са ми казали какво да бъде негативното послание.

Не са ми казвали това и това ще направиш, примерно - трябва да се обявите за влизане на страната в НАТО или да се обявите против Съветския съюз, против СИВ или Варшавския договор. Няма такова нещо. Американските консултанти не са защитавали нито геополитическа идея, нито идология.

Интересуваха се единствено от методиката на кампанията:

колко секции имате, имате ли в тях наблюдатели. Започнахме  да размишляваме - един човек стига ли на секция, ако отиде на закуска, през това време ще има ли кой да го смени и т.н. подробности, които трябваше да се направят на равнище секция.

Консултантите бяха преди всичко хора от републиканския институт - специалисти, които обслужват републиканската партия за изборите. Вярно е и другото, че те невинаги са разбирали в дълбочина каква е конкретната ситуацията в България. В една от техните групи често присъстваше една специалистка по набиране на средства за кампанията. Тя ни съветваше как да набираме средства за кампанията. Нейните съвети обаче не ни грееха. Защото тогава ние нямахме пазарните субекти, които могат да отделят средства. Нейните съвети не бяха уместни за нашия случай.

Имаше един човек, който беше пристигнал, за да дава съвети на нашето телевизионно студио.

Нашето телевизионно студио беше водено от два "чвора".

Водещи бяха Боян Папазов и Георги Данаилов, писателят. Те са професионалисти и индивидуалисти от свръхтежка категория. Те сами си бяха началници. Данаилов все пак беше по-кротък. Освен тях в нашето телевизионно студио бяха: Васил Живков - документалист от голяма класа, Евгени Михайлов, сега шеф на киноцентъра... Единственият известен на мен днешен началник, който се стреми да запази направеното преди него. Качествен човек е... И американците изпратили един, който да им казва как се прави телевизия. Като отива при тях, той сяда и почва нещо да им говори и Боян вдига телефона:

"Петко, ела прибери тоя идиот оттук, че ще го изхвърля"

Имало е и такива епизоди. Но повечето хора, с които съм работил, са били безкрайно информирани. Те знаеха повече от мен някои работи за страната. Неадекватностите им са били свързани с неща, които трябва да си тук, за да ги почувстваш, за да ги знаеш. Няма как да ги знаеш иначе. Например: те питаха колко струва 1 минута по телевизията. Може много да знаят, ама не и това. Тогава тарифата беше 300 лв. на минута рекламно време.

Те се спогледаха: тогава

купуваме цялото време на телевизията

И взеха да се смеят. Имаше например и хора, които дойдоха от чисто любопитство.

Много чужденци са идвали, защото за тях това беше екскурзия. Ние бяхме атракция. Имало е случаи, при

които чужденец идва и започва да ти говори невероятни глупости

На равнището - как трябва да се возиш в асансьор.

Имало е хора, които идват тук и просто са се изненадвали примерно, че ние ходим с панталони, а не с потури или с шалвари.

Имало е хора, които са абсолютно неадекватни за нас.

Но тези, с които аз съм работил и които са работили със СДС, на политическо равнище и по въпросите на партийното строителство, защото тази дума те я използваха също, те бяха изключителни.

Вече съм забравил непосредствения механизъм, чрез който съм се свързвал с тези хора. Не е било чрез посолството. Мисля, че е било пряко обръщане. Може и от посолството някой да е запитал могат ли да дойдат при нас еди-какви си.

С посланика поддържахме връзка, но тя беше по-скоро поощрителна

След това съм посрещал един пратеник на Рейгън във връзка с

подготовката на евентуалното посещение на Рейгън в България

Имаше такъв момент. Преди да дойде този човек, подготовката беше сериозна. Рейгъновият човек дойде при мен. Срещата с него беше много организирана. От посолството присъстваха. Беше официално лице, много важно лице. Имало е и други важни хора, които са пристигали и преди това е имало подготовка за тяхното посрещане

Искам обаче специално да подчертая - в нашите разговори със западните консултанти

не е имало нищо, което не би могло да бъде излъчено директно по радиото Разговорите са били - как преценявате обстановката и какви са ви намеренията в близко време, следващите дни какво смятате да правите; как смятате, че ще завършат изборите.

Много открити бяха разговорите и не е имало нищо тайнствено в тях

Става дума за абсолютно всички контакти с чужденци. Няма контакт с чужденец, за който бих могъл да кажа - тук имаше нещо съзаклятническо, да се продават интереси, нещо особено. Не е имало такъв разговор.

По-късно вече се появиха хората, но не държавни представители, а такива - на отделни компании или частни бизнесмени, които са готови на какви ли не изпълнения. И които вече се стремят да водят друг тип разговори. Мога да кажа, че е имало хора, представители на различни икономически лобита, които са поставяли някои

особени искания, които не са били в съответствие с българските интереси

Аз не съм се съгласявал, не съм приемал. Исканията са били различни. После някои от тези искания са били реализирани и някои от нещата, които станаха в България, бяха поради тези причини. Бяха просто

искания на чужди икономически лобита

И трябва много ясно да правим разлика между геополитическата ориентация на страната и непрекъсващата икономическа битка между отделните страни. Това са различни неща.   

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени