Некои съображения за 800 дни

 

 

 

 

 

 

 

 

Статия, публикувана във вестник "Труд", 800 дни от правителството на Симеон

 

 



- Независимо от референдуми и републикански конституции Симеон Втори по рождение трайно присъства в политическия живот на страната.

-Естествено е десетилетия наред да  e мечтал за монархията. Най-малкото, защото е живял в Испания – възкръсналото след републикански тоталитаризъм кралство.

-Днес обаче не може да бъде обвинен в нелоялност към републиката. В негово лице имаме умерен, добронамерен, не-партизанстващ премиер, който е забележително ефективен в международните отношения.

-Струва ми се, че Симеон не би възразил, ако изведнъж, ей така, се окаже, че България трябва да стане царство. Той е патриот и не би отхвърлил полезното за страната държавно устройство.

-Докато беше в емиграция, Симеон живееше в “двор”: кръг от хора,  които играят ролята на придворни, каквото и да означава това. “Дворът” имаше представители и в България. Чрез “двора” той осъществяваше своето политическо влияние. “Дворът” е неговата онаследена, постоянно обновяваща се, политическа сила.

-След 10 ноември “дворът” му постепенно се попълваше от  българи живеещи в страната. Част от тях не са публични личности, но са твърде информирани, влиятелни, а някои са дори интелигентни по европейска мярка.

-С назначаването (все още много неясно – за какво е назначен) на Бриго Аспарухов, Симеон направи следните неща: изплези се на САЩ; поклони се на Русия; на практика удари по БСП, консолидира СДС и загърби НДСВ... Това се случи в дните, когато Путин тръгна да пресъздава съветската зона като “икономическо пространство”, а преговорите на България с НАТО и ЕС вървят с пълна пара. С други думи, Симеон застана високо над партиите, включително и собствената, задвижи се в името на държавните интереси, така както ги разбира.

-Илюзия е да се мисли, че се е върнал (през 2001), без “да пита” Великите сили (чрез техни важни представители и институции). Илюзия би било да се мисли, че би започнал да работи тук и сега за монархията, без да бъде “подтикнат” от същите Велики сили.

-От Освобождението до сега (и в бъдещето) политическото устройство на страната и властващата политическа сила са били в решаваща зависимост от Великите сили.

-Днес България, за разлика от периода след Ялта, е в “евроатлантическата зона”, а не в “евразииската” (руската). Но за Русия има “запазено” влияние (виж дребния пример с  Нефтохим). Вероятно на България е оставена някаква “степен на свобода”, която е характерна за състоянието на света – никоя сила да не влиза с армията си у нас, ако има граждански мир и се спазват правилата на демокрацията. Значи и Запада и Русия се нуждаят от български гарант, че техните договорености ще се спазват - от и във България.

-Днес “проруската” БСП се устремява към властта. Очевидно е, че “прозападното” СДС е в криза, от която не се вижда скорошен изход. Останалите партии са слаби и не могат да поемат национални отговорности за управлението на страната. Бедността на населението е застрашителна, а надеждата, че партиите биха могли да направят нещо добро, е в агония.  

-Много е вероятно (подчертавам – ВЕРОЯТНО!) Симеон, истинският европеец, бившия курсант от американското военно училище, наследникът на Борис Трети, който не изпрати евреите в лагерите на смъртта и не разреши българската армия да се бие на Източния фронт през Втората световна война, чрез своя “двор”, т.е. влияние в страната, да се окаже търсения и от Запада и от Русия гарант за техните договорености.

- Дали партиите ще продължат досегашната си политическа практика и окончателно ще оформят обществените и външно-политически условия за такова търсене и намиране, ще разберем в следващите 800 дни.

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно