Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

СПИСЪК НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КЛУБА[1]

 

Членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България[2]

 

1.              Христо Радевски

2.              Радой Ралин

3.              Блага Димитрова

4.              Марко Ганчев

5.              Невена Стефанова

6.              Александър Миланов

7.              Георги Величков

8.              Михаил Величков

9.              Елка Константинова [3]

10.         Валери Петров[4]

11.         Георги Мишев [5]

12.         Васил Акьов

13.         Давид Овадия[6]

14.         Енчо Мутафов

15.         Иван Коларов

16.         Христо Алексиев

17.         акад. Алексей Шелудко

18.         проф. д-р Чавдар Кюранов [7]

19.         проф. Кирил Василев

20.         проф. Иван Марев

21.         проф. д-р Иван Николов

22.         проф. д-р Иван Джаджев

23.         проф. д-р Цветана Тодорова

24.         проф. Мария Велева

25.         проф. Снежа Аврамова

26.         проф. д-р Димитър Овчаров

27.         доц. Недялко Мерджанов

28.         доц. д-р Николай Василев

29.         ст. н.с. Искра Панова [8]

30.         ст.н.с. д-р Петър Райчев

31.         доц. Бернард Мунтян

32.         ст.н.с. д-р Зина Маркова

33.         доц. Георги Гунев

34.         ст.н.с. Ангел Димитров

35.         доц. Миляна Каймакова

36.         ст.н.с. Цанка Рибарова

37.         ст.н.с. д-р Желю Желев

38.         ст.н.с. Диана Георгиева

39.         доц. Кира Андрейчина

40.         ст.арх. Стойне Гергов

41.         ст.н.с. Кристина Тошева

42.         ст.н.с. Петко Симеонов

43.         н.с. Анна Серафимова

44.         н.с. Росица Аркова

45.         н.с. Евелина Първанова

46.         н.с. Евгения Иванова

47.         н.с. Антонина Желязкова

48.         Волга Тодорова

49.         гл.ас. Минчо Минчев

50.         гл.ас. Ивайло Трифонов

51.         н.с. Деян Кюранов

52.         н.с. Христо Смоленов[9]

53.         н.с. Вероника Николова

54.         Александър Каракачанов [10]

55.         Момчил Баджаков

56.         инж. Румяна Куцарова

57.         Брайко Кофарджиев

58.         Георги Друмев

59.         Копринка Червенкова

60.         Светла Иванова[11]

61.         Ангел Русков

62.         Милка Рускова

63.         Мария Бойкикева

64.         Вера Смилкова

65.         Марин Маринов

66.         Елена Атанасова

67.         Дучо Мундров[12]

68.         Анри Кулев

69.         Светла Ганева

70.         Румяна Живкова Петкова

71.         Васил Живков[13]

72.         Боян Папазов

73.         Иван Росенов

74.         Юли Стоянов

75.         Маргарита Николова

76.         о.з.полк. Борис Спасов

77.         Дона Боричева 

78.         Невена Мечкова /Даря/

79.         Мария Желева

80.         Димитър Новачков

 

 

НА САМОТО УЧРЕДЯВАНЕ КЪМ КЛУБА СЕ ПРИСЪЕДИНИХА

 

Според един машинописен списък на Желев на учредяването се присъединяват:

 

81. Анди Палиева[14]

82. Воин Кятов

83. Борис Димовски[15]

84. Уляна Раднева

85. Йордан Василев

86. Светлана Байчинска

87. Никола Вандов, главен драматург на ДСТ

88. Петър Стайков

89. Лиляна Александриева, киновед

90. Вера Бакалска

91. Деян Деянов

92. акад. Асен Дацев

93. Валентин Томов, социолог

94. н.с. Вяра Николова

95. Буряна Захариева, редактор в ДИ Наука и изкуство

96. Констанца Попова, киновед 

97. Рашко Сугарев, писател

98. Кирил Прашков, редактор във в. "Народна култура"

99. Христо Буцев, редактор във в. "Народна култура"

100. Карин Янакиева, киновед

101. Цветан Пенчев

 

 

ДРУГ СПИСЪК ОТ АРХИВА НА ЖЕЛЕВ 

Този списък е на пишеща машина и досега от него е намерено едно копие. В него са включени 157 имена. След номер 101 - името на Цветан Пенчев, е теглена черта. Според обяснението на Желев - имената над чертата са на учредителите, а след нея са прибавени записалите се по-късно.

В този списък са споменати четири имена, които липсват в списъка на председателя, но ги има при учредяването:

1. Васил Акьов

2. Георги Гунев

3. Деян Кюранов

4. Румяна Живкова

 

А петима ги няма в списъка при учредяването, както и в списъка на председателя:

1. Тодор Боров

2. Никола Крумов Григоров

3. Петър Манолов

4. Найден Петков

5. Мустафа Алиев Пашов, лекар

 

 

 

СПИСЪК НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

 

В публичното пространство бяха лансирани различни списъци на Държавна сигурност на членовете на Клуба. Не всички, посочени от Държавна сигурност, имена фигурират в списъците на Клуба. Например Списъкът с тази заглавка:

 

 

 

В него фигурират сто лица. Шестнадесет от тях не фигурират в документите на Клуба. Защо е така? Трудно е да се прецени. Вероятно в Държавна сигурност в онези месеци някой е отчитал дейност. Включвал е хората "на око".

  

 

СПИСЪК НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ ПРИ УЧРЕДЯВАНЕТО



     1. Христо Радевски

2. Проф. Кирил Василев

3. Проф. Иван Марев

4. Проф. Иван Джаджев

5. Невена Стефанова

6. Мария Бойкикева

7. Искра Панова

8. Давид Овадия

9. Георги Величков

10. Александър Миланов

11. Проф. Иван Николов

12. Борис Димовски

13. Копринка Червенкова

14. Акад. Алексей Шелудко

15. О. з. полк. Борис Спасов

16. Николай Василев

17. Желю Желев

 


 

[1] Списъците на членовете на първия Клуб имат своя собствена история. Досега са публикувани няколко техни варианта. По този повод ще отбележа, че Управителният съвет на Клуба не е обсъждал въпроса за архива и не е възлагал на никого да го съхранява. Така че кой списък, кой вариант на документ ще се приеме за истински, е въпрос на специално проучване. 

От множеството физически списъци - намиращи се в членове на Клуба, в симпатизанти или службите, стойността на оригинал имат три:

1. Написаният на ръка от Желев преди учредяването;

2. На основата на втория ръкописен, като са внасяни промени, са направени четири машинописни копия. Едно от тях е прочетено от трибуната на 65-а аудитория при учредяването. Това е вторият оригинал; четирите копия са унищожени от Йордан Василев (по сведение от Евгения Иванова) след учредяването, за да няма документ, кой е член и кой не. Затова е сигурно кои са дали съгласие да станат членове преди учредяването. А предполагаме кои са се записали при самото учредяване. Става дума за 21 имена. Има още двайсетина души, които не фигурират никъде.

3. Съществуваше постоянно допълван и разширяван списък, който се предаваше от един председател на друг (ще припомня, че председателството беше на ротация). Към него имаше листчета с имена и молби за приемане в Клуба. През есента на 1989 година този списък беше подреден и написан на машина. Едно от копията беше на председателя. С това копие се работеше. Например - поканени сме от Екогласност да участваме в подписката им. Председателят изважда списъка и преценяваме име по име кой би могъл да участва.

В този сборник поместваме наличните списъци на първия клуб и два от списъците на клубове в провинцията.

  

ПЪРВИЯТ СПИСЪК

Списъкът е писан на ръка от Желев. Той се съхранява в неговия архив. След като е провел серия разговори, Желев го прави, за да очертае евентуалния кръг на учредителите. В него са включени лица, с които е предвидено да говори той или някой, който е поел такъв ангажимент. Мнозинството от изброените не подозират за бъдещия Клуб. Повечето от тях са написани с малки имена, което подсказва, че организирането се опира на лични познанства. Фамилиарността в междуличностните взаимоотношения тепърва ще бъде измествана от политичността.

Публикуването на съдържанието на този списък има за цел да създаде документална основа на представата за многомесечния процес на разговори, съгласия и откази при учредяването на Клуба.

ВТОРИЯТ СПИСЪК

Написан на ръка. Той доразвива първия. В него се съдържат имена, с които вече е направена поне една консултация. Празните редове са оставени за хора, чиито имена Желев не знае, но са му казани като бройка.

[2] Тук поместваме само имената - допълваме липсващо второ или трето име, за да бъде ясно кой е споменатия; махаме телефоните и адресите.

[3] Елка Георгиева Константинова - родена на 25 май 1932 г. в София. Завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Преподавател, редактор в отдел Критика на сп. Септември. Професор по филологически науки. 1989-93 г. е председател на Радикалдемократическата партия. Депутат в 7-ото велико народно събрание. Една от 39-те депутати, които обявявват гладна стачка срещу приемането на новата Конституция на Република България. Депутат в 36-то НС, избрана с листата на СДС. От 1991 г. до 1992 г. е министър на културата. От 1993 г. до 1997 г. е дипломат в българското посолство във Варшава, Полша.

[4] Валери Петров - роден през 1920 г. в София. Автор на стихове, приказки, сценарии за филми, пиеси за деца и възрастни. Преводач. Особенно ценни са преводите му на творчеството на Шекспир и Гьоте. Работил е във в. Стършел, бил е аташе по печата в Рим /1950 г./ През 1990-91 г. е народен представител в 7-ото велико народно събрание от ПГ на БСП.

[5] Георги Мишев (Георги Мишев Иванов) роден през 1935 г. писател (разкази - сборник "Матриархат", повести - "Вилна зона", "Селянинът с колелото", "Дами канят", киносценарии, произведения за деца и юноши), дисидент, председател на Русенския комитет, активно участва в дейността на Клуба за гласност и преустройство, във ФКД, в дейността на СДС, депутат във ВНС, "отлюспен" е през лятото на 1991 г.

[6] Давид Хаим Овадия (1923-1996) - поет. Почти цялото му творчество е посветено на партизанското движение, в което участва. Стихотворения - сборници "Стихове за партизанския отряд", "Трябва да се живее", документална проза - "Менахо или терористът", "Леваневски", спомени. Превежда поезия от руски език.

[7] Чавдар Йорданов Кюранов - р. 16 май 1921 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Научен сътрудник в Икономическия институт 1956-65 г. Международен служител в Женева 1965-71 г. Старши съветник в Държавния съвет 1971-82 г. Работи в Централния комитет на БКП 1982-84 г. Завеждащ секция "Социология на труда" в Института по социология към БАН 1971-88 г. Професор, доктор на философските науки. Преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". Зам.-председател на Международния съвет по социални науки към ЮНЕСКО. Член на Клуба за гласност и преустройство 1988-89 г. Член на БКП от 1948 г. Изключен 1988 г. и възстановен 1989 г. Член на Висшия съвет на БСП от 1990 г. Зам.-председател на Висшия съвет на БСП 1990-91 г. Председател на Обединението за социална демокрация. Депутат в 7-ото велико народно събрание, в 36-ото и в 37 НС.

[8] Искра Панова (1918-2004) Семейно свързана с левицата. Започва да се занимава с политика още като студентка през 1937 година. Многократно арестувана. Два пъти е изключвана от Университета заради политическата си дейност. Една година учи в Париж. От 1940 година е член на нелегалната компартия (тогава Българска работническа партия). Веднага след нападението на Хитлер над Съветския съюз тя е въдворена в концлагера "Свети Никола".

От 1942 година се включва в нелегална антифашистка дейност. Арестувана и изтезавана. Не дава никакви сведения за своята дейност и за други хора. Прокурорът иска смъртна присъда. Осъдена е на доживотен затвор. Тя вече е легенда за поведение в полицията сред младежите.

След 9 септември развива международна дейност в леви младежки организации. През 1949 година става заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура. Тогава е сред първите пет най-високопоставени жени в България.

Възложено й е (по съветско указание) да подготви правителствен документ за грешките в изкуството. След като посочи грешните, са щели да последват репресии. Тя отказва и по свой избор напуска политическата работа.

Завършва аспирантура в Москва и постъпва на работа в литературния институт на БАН, където работи до пенсионирането си. Национално име с демократичните си разбирания. Тежко преживява инвазията в Чехословакия. ("Всичко у мене се отрови. Всяка радост.")

[9] Христо Панчев Смоленов - Роден на 30 август 1954 г. в Пловдив. Женен, има трима синове - Веселин, Панчо и Христо. Следвал е в Москва. Специалист по логика и методология на науката. Доктор на философските науки. Научен сътрудник в Института по философия и Института по математика при БАН, 1980-1989 г. Член на Комитета за екологична защита на Русе 1988 г. и на "Екогласност" 1989 г. Член на БББ. Парламентарен секретар на Министерство на отбраната, 1995-1997 г. Член на Съвета на директорите на Национален инвестиционен фонд "Съединение". На 30 юли 1998 г. НИФ "Съединение" се влива в Корпорация "Съединение" АД. Депутат от Пловдив-окръг в 38-ото Народно събрание. Влиза от листата на Българския бизнес блок. От 25 юли 2000 г. е независим депутат. Член на Комисията по образованието и науката и на Комисията по местното самоуправление, регионалната политика и благоустройството в 38-ото НС. Член на Консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива. Извънреден професор към Монреалския университет. Според данните на Комисията по досиетата Христо Смоленов е бил нещатен сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност от 5 ноември 1981 г. до 29 март 1988 г. Събирал е сведения за настроенията и поведението на български граждани. Псевдоними: Андрей, Смоленов. Хоби: лов. През септември 1998 г. участва в учредяването на Обществено-парламентарния ловен клуб в Народното събрание.

[10] Александър Каракачанов - философ, съветник в Общинския народен съвет в София до 10 ноември, дисидент, активен участник и съосновател на Русенски комитет, "Екогласност", по-късно член на СДС от края на 1989, основател и председател на Зелената партия, депутат в 7-ото велико народно събрание и временен кмет на София през 1990-1991 г.;съосновател на СДС-либерали.

[11]Светла Иванова - завършила е немска филология в СУ "Климент Охридски" (1970) и кинознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1978). Един от най-изявените български кинокритици. Работила е като филмов редактор в "Народна култура". Била е главен редактор на сп. "Летература". Културен аташе в Берлин.  

[12] Дучо Тодоров Мундров кинорежисьор. Роден е на 14.03.1920 г. в Сливен. Завършил е кинорежисура във ВГИК Москва. Режисьор-постановчик в СИФ Бояна 1954-88 г. Един от инициаторите за създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 г.

[13] Васил Живков - кинорежисьор, лауреат на международни фестивали, директор на Българската национална филмотека 1997 г., по-късно директор на Бълг. културен институт, Москва. 

[14] Анда Божидарова Палиева завършва теоретико-композиторски и диригентски факултет на Държавна музикална академия "Панчо Владигеров". Специализира в Москва и Лайпциг. От 1988 г.  гл. асистент в Катедрата по история на музиката и етномузикология в ДМА "П. Владигеров"; от 2000 - доцент в Катедрата по история на музиката и етномузикология при ТКДФ на ДМА "П. Владигеров". Ръководител на отдел към Столична концертна дирекция, създател на Експериментално студио за съвременна музика;  музиколог на Софийска филхармония. Eдин от основателите и отговорен секретар на Дружеството за нова музика в България, член на ISCM. Един от създателите на международния фестивал Мusica Nova през 1993. От м. август 2002 стана заместник-министър на културата в правителството на Симеон Сакскобургготски.

[15] Борис Димовски - освен всеизвестен карикатурист той е майстор на акварела, живописта, импресията, графиката. Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Бил е депутат от БСП в 7ото велико народно събрание 1990 г.  Има 5 деца и много  внуци. Почина през 2007 г.

 

Copyright 1998-2012 OMDA Ltd.  All rights reserved.