Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ

на

ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪБРАНИЕ

НА КЛУБА ЗА ГЛАСНОСТ И ДЕМОКРАЦИЯ В СОФИЯ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 1 и 2 ДЕКЕМВРИ 1989 г.[1]

 

при дневен ред

  

1.                          Доклад на оперативното бюро на клуба

Докладва: кфн ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ 

2.                          Разисквания

3.                          Приемане на резолюция и решение за митинг

4.                          Попълване ва Управителния съвет на клуба

 

 

София, петък-събота, 1 и 2 декември 1989

Аудитория № 65 на Софийския университет

Начало 19,00 часа

 

О Т К Р И В А Н Е: 

 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Приятели!

Другари и другарки!

Добре дошли на нашето първо организационно събрание, когато клубът може да се събере свободно.

Откривам събранието и предлагам да бъде избран за председател, който ще води събранието, проф. д-р ИВАН НИКОЛОВ. /Ръкопляскания/

Ако има други предложения, моля да бъдат направени. Няма други предложения. Тогава моля проф. д-р Иван Николов да заповяда и да поеме ръководството на събранието.

ПРЕДС. ПРОФ. Д-р ИВАН НИКОЛОВ: Добър ден!

Честито на всички ново организационно събрание! /Ръкопляскания/

Всички са радостни и леко възбудени, но ни чака тежка работа. Желая ви съсредоточеност и внимание.

Предлагам следния дневен ред от името на избрания от вас преди една година управителен съвет:

1. Доклад на председателя на клуба, на председателя на оперативното бюро на клуба др. Желю Желев.

След това разисквания по доклада.

След това предлагане на резолюция в резултат на доклада и разисквания.

И последна точка попълване на управителния съвет на клуба. Ще докладва др. Борис СПАСОВ.

Това са въпросите, с които предлагам от името на Управителния съвет да се занимаем днес.

Имате ли други предложения? Не виждам. Имате думата.

ГЛАС: Не е ли по-добре проектът за резолюция да се прочете след доклада, за да разискваме и по двата документа.

ПРЕДС. ИВ. НИКОЛОВ: Да, това е разумно предложение. Тоест след доклада да прочетем проекторезолюцията, всички изказвания да третират проблемите, поставени в доклада и в проекторезолюцията. Приемате ли това допълнение за изменение?

Мълчанието се тълкува за одобрение, като в народното събрание! /Смях/

Давам думата на др. Желю Желев.

 

ВСТЪПИТЕЛЕН ДОКЛАД 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

За характера и организационната структура на клуба при новата политическа ситуация в страната.

Отстраняването на Тодор Живков и някои от неговите най-близки помощници от държавните и партийни постове създаде нова политическа ситуация в страната. След 10 ноември тази година рязко се повиши политическата активност на населението. В столицата и редица градове на провинцията се проведоха митинги в подкрепа на промяната и с искането да се разширява по-нататък демократичният процес.

Сред елементите на новата политическа ситуация, които заслужават да бъдат отбелязани и с които трябва да се съобразяваме, са следните:

 - Определено спадане престижа на Българската комунистическа партия, намиращо израз във връщането на партийни билети, гласуването на резолюции от отделни партийни организации за отпадане на чл 1 ал. II от конституцията на НРБ за ръководната роля на БКП.

- Рязко спадане престижа на официалните обществени организации, което на отделни места стигна до разпадане на тяхната организационна тъкан.  

- Възникване на десетки нови независими групи и сдружения след десети ноември.

- Лавинообразно бързо нарастване на интереса към съществуващите независими сдружения за гласността и преустройството: Екогласност, независимият профсъюз Подкрепа, Независимото дружество за защита правата на човека, Комитета за религиозните свободи и духовните ценности и пр.

- Небивал наплив на нови членове, които тези нови сдружения просто не успяват да приемат.

- Опити на официалните обществени организации да маневрират, обявявайки се за независими от държавата с цел да неутрализират и ограничат интереса към действително независимите сдружения: официалните профсъюзи срещу профсъюз Подкрепа, шумно оповестеният от ЦК на комсомола Народен студентски съюз срещу независимото студентско дружество, официалният БЗНС срещу опити да бъде възстановен опозиционният земеделски съюз Никола Петков.

- Многобройни групи в столицата и провинцията, които се опитват да възстановят организационната мрежа на старите политически партии Земеделски съюз Никола Петков, Социалдемократическата партия; Социалистическата партия, Демократическата партия, старите дейци на БРСДС.

Този процес се засили и те известили официално Петър Младенов за възстановяването на тяхната партия и същевременно са влезли във връзка с Вили Бранд.

Първи заявки за създаване на нови партии: зелена партия на базата на Екогласност и Християндемократическа партия в Пловдив.

- Спонтанен стремеж и искане от страна на неформалите, както и на обикновени граждани, които симпатизират на независимите сдружения, да се обединяват силите на многобройните групи и сдружения в по-голяма формация от рода на народните фронтове в Съветския съюз или демократичните форуми в Източна Европа.

- Първи опити идеята за единодействие на независимите демократични сили да се реализира от отделни лица и цели групи.

В същото време въпреки някои достойни дела като отмяната на редица членове от наказателния кодекс, решението за освобождаването на политическите затворници, разпускането на VI-ти отдел на Държавна сигурност, забелязваме опити на номенклатурата отново да консолидира своите позиции, за да не позволи по-нататъшното задълбочаване и развитие на демократичния процес, който би могъл да заплаши нейните привилегии и монопола й върху властта. Квалифициране на по-радикални, но законни искания за оставка на компрометирани и корумпирани представители на висшия ешалон като прояви на екстремизъм, въпреки отделни пробиви и козметични кадрови промени в средствата за масова информация. Никакви промени в по-нисшите звена на номенклатурата. В провинцията, особено в по-дълбоката провинция, всичко продължава да си тече по старому и основната маса от населението не вярва в преустройството.

Новата парола на номенклатурата Стига декларации, Стига митинги, Всеки да се върне на работното си място най-добре изразява нейното нежелание да развива демократичния процес. За нея отстраняването на Тодор Живков изчерпва съдържанието на демократичната програма.

Съществува тревожно бездействие по турския въпрос, което би могло да стане причина за ново надигане на турското население с искането му да се върнат елементарните му човешки права и граждански свободи, отнети от режима на Живков. Това на свой ред би могло да разпали още повече шовинизма и патриотарството на онази част от българското население, което веднъж вече беше насъсквано от официалната пропаганда срещу това малцинство. Не е изключено заинтересовани живковски среди, които вече са замесени в престъпленията и се страхуват от изобличение, да провокират турците към стихийни протести и безредици, за да задействуват създадения вече механизъм на междуетническата вражда и чрез това да спрат, да блокират демократичния процес, както Живков успя за известно време на тая основа да укрепи позициите на личния си режим, представяйки се за най-голям защитник на националните интереси на българския народ.

Сред елементите на новата политическа ситуация, които най-пряко и непосредствено засягат клуба са:

- бързото нарастване на желаещите да станат членове на клуба, кандидати от всички социални групи, макар че основният контингент си остават средите на интелигенцията.

- възникването на аналогични клубове в редица градове на страната като Пловдив, Бургас, Варна, Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Видин и предстоящото създаване на такива клубове в Михайловград, Русе, Благоевград и Петрич.

- поява на сателитни интелектуални групи, които не искат да принадлежат към клуба, но държат да имат с него най-тесни връзки, а в отделни случаи да работят под неговата егида.

Тази рязко променила се политическа ситуация в страната след 10 ноември изисква отново да се върнем към характера и организационната структура на клуба, за да кажем, че Клубът за подкрепа на гласността и преустройството не би могъл да действува и да се развива нормално, адекватно на новите условия, не би могъл да изпълнява своята роля и предназначение, да отговори на очакванията, които българската общественост му възлага, ако той не действува като политически клуб, който чрез своята многостранна дейност създава политическо движение на българската интелигенция за демокрация и демократично преустройство на съвременна България. Не става дума, че трябва да му се придава политически характер, отвън да му се привнася подобно качество.

Клубът за подкрепа на гласността и подкрепа на преустройството в България винаги е бил политически клуб и е действувал като такъв. Той беше такъв, когато правеше своите декларации по турския въпрос, когато събираше подписи под декларацията до Народното събрание за принципите на гласността и преустройството в България, когато излизаше с протестни декларации по повод арестите и задържанията на неговите активисти, когато неговите активисти даваха интервюта на чужди радиостанции, когато негови активисти биваха изключвани от комунистическата партия или освобождавани от работа и пр.

Самият предмет на клубната дейност има политически характер. Шестте кръга проблеми, посочени в програмната декларация, имат напълно политически характер, в това число разбира се екологическите, тъй като при нашата система те са изключително тясно свързани с всичко останало в обществения живот на страната.

Поради ненормалните условия, при които беше поставен клубът през изминалата година главно поради невъзможността да се събере в пълния си състав, за да започне свободни научни дискусии, неговата дейност имаше крайно едностранчив характер. Клубът се занимаваше главно с изработването и публикуването на декларации или петиции по жизнено важните въпроси и събития в живота на страната.

Едностранчивостта беше толкова по-голяма, като се има предвид, че дори и тези документи се изработваха не от целия клуб, а с помощта на един сравнително тесен кръг активисти, докато останалата част практически нямаше и такава възможност за участие. Това естествено пораждаше недоволство, което макар не винаги да беше основателно, създаваше напрежение.

Ненормално беше дори и това, че клубът трябваше да прави декларации и да публикува изявления по такива сложни проблеми като турския въпрос например, без да е имал възможността предварително в рамките на една открита дискусия да обсъжда тези проблеми.

Преценявайки перспективите на клуба, ние смятаме, че сега пред него се разкрива широко поле за дейност. За пръв път пред клуба се открива възможността той да разгъне цялата палитра на дейности, заложени в самия предмет на неговата дейност. И понеже от предмета на дейността се определя и характера на клуба, считаме за необходимо накратко да очертаем основните кръгове и форми на тези дейности.

Първата и най-важна група дейности, която всъщност изразява неговата специфична същност, както и специфичното му място сред другите независими сдружения, е организирането и провеждането на публични дискусии по основните проблеми на нашето общество. Чрез този вид дейности клубът има възможността да актуализира и пренася в общественото съзнание животрептящите въпроси на съвременността, да активизира общественото мнение, да го подтиква към нови търсения и нови виждания, да го освобождава от идеологически илюзии и политически предразсъдъци, индоктринирани от официалната пропаганда в продължение на десетилетия.

На базата на широка публична дискусия клубът може да изработва свободно собствени, както и да предлага алтернативни решения за всички онези области на обществения живот, които са посочени в програмната декларация.

Осъществявайки на практика всичко това, клубът, без да монополизира тази роля, има всички шансове да се открои и наложи като генератор на нови нестандартни политически идеи за демократичното преустройство ва нашето общество, особено ако чрез средствата за масова информация тези идеи стават достояние на широката общественост.

Вторият кръг дейности, който би могъл да бъде определен като пряко участие в политическия живот на страната, включва в себе си издаването на декларация, изявления, правенето на протести, даването на интервюта, участие в радио и телевизионни предавания, публикуване на статии пр. Също така участие в митинги, демонстрации, поднасяне на петиции, както и съвместно участие заедно с другите независими сдружения в по-крупни събития на обществения и политическия живот като провеждането на избори, референдуми и т.н.

Съвместните акции и дейности, единодействието заедно с другите независими сдружения и партии на базата на една последователно демократична платформа биха могли да очертаят контурите на един трети кръг от дейности.

Кой от така очертаните кръгове на дейността в даден момент ще има предимство зависи от конкретната политическа ситуация и изискванията на момента. При едни обстоятелства масово-политическата дейност ще има предимство, при други дискусиите, при трети вътрешната реорганизация и реформация на клуба. Никога обаче не би трябвало да се забравя, че специфичната характеристика на клуба се крепи върху дискусионната ни дейност, чрез която той може да отговаря на очакванията на нашата общественост.

В момента ние сме изправени пред обстоятелства, които повелително изискват клуба, за да оцелее и за да може да действа адекватно на новата политическа ситуация, да стане инициатор на движение, на политическо движение за демокрация на българската интелигенция и всички онези представители на другите социални групи, които гравитират около нея. В този смисъл ние смятаме, че вратите на клуба трябва широко да бъдат отворени за всички, които ще примат неговата нова, далеч по-радикална програма и желаят на практика да работят за нейното осъществяване.

Новите обстоятелства, за които стана дума по-горе, повелително изискват също промени в организационната структура на клуба, както на самия клуб като цяло, така и на неговото ръководство. В нашите търсения на новата организационна структура ние се движим в рамките на два основни ограничителя: от една страна клубната дейност да не бъде организирана повече отколкото трябва, повече отколкото се изисква от самото естество на работата, защото в противен случай ще бъде унищожен самият клуб като специфична организационна форма на духовна дейност. Да не говорим за това, че изрично строгата организация би могла не само да скове инициативата на членовете на клуба, но и да превърне сдружението от неформална във формална организация.

От друга страна промени трябва да бъдат непременно направени, защото те се изискват от променилата се обстановка и защото ако клубът не ги направи, рискува да се окаже в изолация, извън времето, в което живеем и в крайна сметка да се разпадне.

Водени от тези противоречиви обективни тенденции ние смятаме, че по пътя на изграждането на едно клубно движение в страната, поемайки ролята на инициатор на това движение, нашият клуб трябва първо да изгражда отношенията си с другите клубове на координационна основа с тенденция да се върви към федерация на клубовете със съответно общо ръководство или общо представителство и пр.

Второ.

Клубовете, които се изграждат като наши филиали или секции независимо дали са в провинцията или в столицата, към тях ние ще се отнасяме като към наши подразделения с всичките ангажименти и задължения, произтичащи от това.

Трето.

Сателитните или гравитиращи около клуба формации на интелигенцията като Координационният център на професионалните сдружения например, който обединява около себе си усилията на 18 различни интелектуални групи, ние ще поддържаме, ще го каним на наши инициативи, ще участваме в съвместни действия и инициативи, още повече, че голяма част от тези групи са основани от членове на клуба.

Любопитно е да се отбележи, че основните цели, които този център си поставя, са съвсем близки до задачите на клуба да стимулира, обменя и разпостранява културен продукт, да помага на процеса на обществената еманципация на интелигенцията, да установява контакт между различните групи на интелигенцията и да осигурява взаимна подкрепа помежду им, да подпомага процеса на демократизацията у нас.

От организационна гледна точка още по-интересно е да се отбележи, че работните комисии, които координационният център е създал, се водят към клуба и че единствените две комисии по икономическите и правни въпроси, които реално работят в клуба, са на координационния център.

Отделяме специално внимание на този факт, защото той на практика ни показва колко гъвкава, подвижна, многопланова, пластична би трябвало да бъде организационната структура на клуба и на клубното движение, което той би трябвало да оглави, за да може тя действително да предлага терен за гражданска и политическа изява на различните слоеве и категории на нашата интелигенция.

 Нарасналата и все по-нарастваща численост на клуба изисква час по-скоро да се изградят групите и комисиите по различни направления, обозначени в програмната декларация, без да се счете, че числото 6 трябва да представлява някакво ограничение за броя на комисиите. Могат да се създават и други комисии върху по-частни направления от проблематиката на клуба. На комисиите ние възлагаме големи надежди, тъй като те и единствено могат да подготвят същинската публична дискусия.

В съответствие с новите изисквания по-диференцирана и пластична би трябвало да бъде и структурата на ръководните органи на клуба. Сегашната структура на ръководството беше създадена за един сравнително малоброен и относително затворен за себе си клуб. Предполагаше се, че тази ситуация ще продължи значително по-дълго време. Сега обаче нещата бързо се променят и това налага също такава бърза промяна в ръководните органи на клуба.

Трябва преди всичко да се разшири управителният съвет на клуба, за да могат в него да присъстват както видни членове на клуба, които със самото си присъствие ще му придадат по-голяма престижност и авторитетност, така и по-млади хора, които ще вършат ежедневната оперативна работа, която по всичко изглежда ще нараства все повече и повече.

Затова ръководството предлага да се увеличи съставът на управителния съвет до 25 души, а задачите и задълженията на членовете на оперативното бюро да се диференцират ясно и всеки да отговаря за определен вид дейност. Трябва да има първо председател. Второ - заместник-председател, трето - наблюдаващ работата на комисиите и отговарящ за подготовката на дискусиите. Четвърто координатор на връзките и съвместните дейности на клуба с другите клубове в провинцията и столицата, както и с гравитиращите около клуба интелектуални групи.

Пето отговарящ за връзките на клуба с другите обществени организации и творчески съюзи.

Шесто отговарящ за международната дейност и международните връзки на клуба.

Седмо завеждащ техническата служба.

Осмо главен редактор на ежемесечния бюлетин.

Девето отговарящ за финансовата служба към клуба.

Клубът се нуждае също от едно техническо лице, което без да е член на ръководството, евентуално срещу заплащане през определено време на денонощието да стои на телефона и да отговаря на запитванията, разгласява решенията на ръководството, води протокол на заседанията и съхранява архива на клуба.

Нужно е естествено и наемането или осигуряването на такова помещение с телефон.

Пак с оглед на по-голяма оперативност и ефискасност в работата на ръководството нужно е управителният съвет да се събира по-рядко в случаите, когато се решават принципни, важни въпроси за работата и съдбата на клуба.

Новата и бързо променяща се политическа ситуация изисква също да се преработи програмната декларация на клуба, като от нея се изхвърлят всички онези елементи, които вече са остарели като например заявлението, че клубът се ангажира с поддръжката на решенията на Юлския пленум от 1977 година /шум и оживление в залата/ и пр. /смях/, като същевременно се посочат също така и крайните политически цели, към които клубът се стреми, а именно:

- премахване на политическия монополизъм и преход към политически плурализъм, стигащ до установяване на многопартийна политическа система в страната,

- равенство и равнопоставяне на всички форми на собственост пред закона частна, кооперативна и държавна,

- пазарна икономика,

- правова държава, при която конституцията и законодателството са приведени в пълно съответствие с всеобщата декларация за правата на човека и с другите международни съглашения, подписани от наша страна,

- деполитизация на армията и милицията,

- свободен достъп до средствата за масова информация и пълна свобода на словото, печата, събиранията и сдруженията,

- премахване идеологическия монопол в образователната система,

- пълна автономия за всички вузове в страната,

- самоуправление за научно-изследователските институти и художествено-творческите обединения,

- независими творчески съюзи от каквато и да било политическа партия и от държавата,

- справедливо разрешение на етническите проблеми на базата на Хартата за правата на човека и пр.

Новата ситуация изисква също така да се направи промяна в самото наименование на клуба от Клуб за подкрепа на гласността и преустройството да стане Клуб за гласност и демокрация.

Съдържанието на новото наименование трябва да се разбира в смисъл, че клубът се бори за гласност и демокрация. Макар гласността да се включва имплицитно в понятието демокрация, ние смятаме, че трябва да се запази в наименованието главно, за да съхрани приемствеността между старото и новото наименование. Все пак този клуб през едногодишното си съществуване получи своята политическа биография, популярност и престиж и ние не би трябвало така с лека ръка да се отказваме от подобен политически капитал.

Когато говорим за мястото и характера на клуба сред независимите сдружения в страната днес, редно е да посочим и неговата роля за оцеляването на тези сдружения, нещо за което мнозина забравят или предпочитат да не си спомнят. Клубът с големия авторитет на неговите основатели, с голямата политическа и интелектуална тяжест в духовния живот на България, се оказа практически нерешим проблем за режима на Живков. Благодарение на това клубът не само устоя, но и със самия факт на своето съществуване създаде чадър за другите независими движения, които щяха да дойдат след него като Екогласност, профсъюзът Подкрепа, Комитетът за защита на религиозните свободи и духовни ценности и пр., Гражданската самоинициатива, Комитет 273 и пр.

Това толкова повече налага клубът да заеме достойно място в общите усилия за обединяването на независимите сдружения около една последователно демократична платформа при пълно запазване на тяхната автономност и самостоятелност на техния специфичен профил и предмет на дейност. В този смисъл бяха водени сондажни разговори между представители на ръководствата на седем от най-популярните независими сдружения за създаването на демократичен съюз между тях.

Тъй като нашият управителен съвет все още няма определено решение по въпроса, целесъобразно би било да се изкажат по този въпрос членовете на клуба и ако е възможно да се вземе решение от общото събрание.

Бих искал в заключение да кажа, че ние преживяваме един вълнуващ период от историята на България и Източна Европа, който никога повече няма да се повтори преходът от тоталитаризма към демокрацията. Разбира се, когато един ден, който вероятно няма да бъде толкова далеч, ще се установи трайно демократична система в страната, ще дойдат традиционните политически партии, ще възникнат и нови с техните борби за власт, боричкания за места в парламента и за министерски кресла, с техните коалиции, комбинации и машинации, много от сегашните неформални групи и сдружения ще се окажат излишни или ще изчезнат, но тяхната заслуга в борбата за извеждане на страната от тоталитаризма на широките простори на демокрацията ще си остане историческа и непреходна, защото тук всичко е било безкористно, всеотдайно, самоотвержено, ново, неизвестно и първооткривателско.

ГЛАС: За България ли искаш да кажеш?

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Да. /Смях, весело оживление в залата/

Вероятно някои от тези сдружения ще прераснат в политически партии или ще се реорганизират по начин, който да им позволи да действат като политически партии, други могат да се обединят или слеят в едно. Все едно, на сегашния етап, етапа, през който независимите сдружения са се нагърбили с непосилната задача да изведат страната от тоталитаризма към демокрацията, те ще си спомнят с носталгия.

Що се отнася до клуба, за него този въпрос засега остава открит.

/Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Преди да дам думата на др. Петко Симеонов, който ще прочете проекторезолюцията, искам да ви съобщя, че е пристигнала една много хубава и мила телеграма до нашето събрание, нещо необичайно, тъй като обикновено това става на конгресите. /Оживление/

Давам думата на другарката БЛАГА ДИМИТРОВА да прочете телеграмата.

 

ТЕЛЕГРАМА

БЛАГА ДИМИТРОВА: Днес в 15 часа по телефона ми беше предадена следната поздравителна вест от Прага.

До събранието на българските граждани членове на Клуба за гласност и преустройство и техните независими инициативи.

Гражданският форум като спонтанно движение на Чехословакия приветства положителните известия, че и гражданите на България в хармония с европейските традиции на хуманизъм, демокрация и неприкосновеност на човешките права и свободи са решили да тръгнат по пътя на свободата, суверенитета и възстановяване правната сигурност.

Вярваме, че нашите усилия и надежди ще бъдат осъществени.

Прага, 1 декември 1989 г.

ГРАЖДАНСКИЯТ ФОРУМ  - председател: ВАЦЛАВ ХАВЕЛ

/Бурни и продължителни ръкопляскания на делегатите/

И сега проектоотговор от нашето събрание:

До Гражданския форум с председател Вацлав Хавел Прага.

Общото събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България с овации прие вашето приветствие. /Ръкопляскания, весело оживление/

Благодарим от все сърце.

Борбите на чехословашкия народ за граждански права и свободи от Харта-77 до днес събуждат възхищението и надеждите на нашия народ.

Ние, членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството изразяваме дълбокото си съжаление и срам, загдето български военни части бяха заставени от Варшавския договор да нахлуят във вашата родина през 1968 година без да знаят /ръкопляскания/ без да знаят къде и за какво са изпратени. Единственият начин за измиване на позора от челата ни е нашата солидарност с вас в общите усилия за възтържествуване на справедливостта, демокрацията, хуманизма, независимостта и гарантирането на човешките права и свободи.

Нека никога повече не позволим да ни изправят един срещу друг. Нашият път е общ. Примерът на вашия Граждански форум ни вдъхновява. Дерзайте!

От Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Желю Желев

1 декември 1989 г.

/Продължителни ръкопляскания/

ГЛАС: Предлагам една редакционна поправка в текста на телеграмата: до чешкия и словашкия народ. Чехословашки народ не съществува, това е обидно за тях.

ГЛАС: Правилно!

ДРУГ ГЛАС: И друга корекция: да кажем новото име на клуба, както беше предложено преди малко.

ПРЕДС. ИВ. НИКОЛОВ: Но то още не е прието, това е само предложение.

ПЕТКО СИМЕОНОВ

Трябва сега да изслушаме текста на проекторезолюцията, която основно е свързана със съдържанието на чутия от вас доклад. Това е документ, който ние все пак ще гласуваме.

ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ

Общото събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България оценява дейността на ръководството на клуба при условията на режима на Тодор Живков като задоволителна. Клубът, въпреки че нямаше нормални условия за работа, изигра положителна роля в политическия живот на страната.

Общото събрание преценява, че досегашната програмна декларация на клуба е загубила актуалност и се нуждае от значително развитие. Тя трябва да се превърне в политическа платформа, в която се очертава ясно политическата цел на клуба изграждането на демократично общество в България. В нея трябва отчетливо да се определят формите на политическата работа дискусии, обсъждания, беседи, подготовка на алтернативни политически документи за събитията в страната, региона или селището, организация и провеждане на митинги, демонстрации, шествия, събиране на подписки, взаимодействие с останалите независими сдружения.

Организационното състояние на клуба е незадоволително. Обновеното ръководство трябва да положи усилия за неговото укрепване. В бъдещата платформа да се разгледа въпросът за взаимодействието с родствените клубове, вече създадени или възникващи както в София, така и в другите селища на страната. Трябва да вървим към създаването на обща организация, която да даде своя принос за прехода на България от тоталитаризма към демокрация.

Независимо че социалната общност, към която насочва своята дейност клубът и родствените му организации, е интелигенцията, то той е отворен за представителите на всички социални общности без разлика на пол, възраст, образование, партийна принадлежност, професия, вероизповедание и етнически произход.

Член на клуба може да стане всеки български гражданин, който е съгласен да работи за установяването на демокрация в България и не е политически компрометиран по времето на тоталитаризма.

Не може да бъде член на клуба човек, който е подвеждан под отговорност за углавни и фашистки престъпления или е принадлежал към фашистки организации.

Клубът ще провежда различни политически акции, насочени към:

1. Премахването на политическия монополизъм на комунистическата партия, като ще настоява за отмяна на онези текстове от конституцията, които определят нейната ръководна роля.

Необходимо е да се премахнат сложилите се по времето на тоталитаризма политически и административни механизми, в които имат конституционна доминация различни партийни комитети и ръководители.

В България трябва широко да се развива политическият плурализъм и в най-скоро време да се установи реално многопартийна система без ограничаване броя и политическите цели на партиите. Единствено народът в периодичните свободни избори може да дава легитимност на политическата програма, осъществявана от държавата.

2. Необходимо е да се постигне равнопоставеност и неприкосновеност на всички форми на собственост: частна, кооперативна, обществена и държавна.

Да се създаде пазарна икономика.

3. Върховната власт в страната да принадлежи на българския парламент. Народното събрание трябва да стане постоянно работещ орган.

4. Да изградим правова държава, при която конституцията и законите са приведени в пълно съответствие с Декларацията за правата на човека и другите международни споразумения по Хелзинкския процес.

5. Да се започне незабавна деполитизация на армията и милицията, като се поставят вън и независимо от партийните структури и програми.

Да се разформироват първичните партийни организации в армията и милицията.

Да се забрани със закон членуването в политически партии на военнослужещите и служителите в милицията.

Армията и милицията да бъдат под парламентарен контрол.

Да се даде гласност какви дейности са отпаднали от Държавна сигурност след закриване на VI-то управление /Ръкопляскания/, колко души са освободени и с колко е намаляла издръжката на Държавна сигурност.

6. Да се осигури свободен достъп до средствата за масова информация за защита на различни политически възгледи.

Да се осигури на дело пълна свобода на печата, словото, сдруженията и събиранията.

След провеждането на свободни избори ръководителите на Българското радио и Българската телевизия да се избират от парламента.

Да се разреши издаването в масов тираж поне на един независим седмичник от януари 1990 г.

7. Да се премахне идеологическият монопол в образователната система.

8. Да се гарантира пълната автономия на всички учебни заведения и художествено-творчески обединения. Да се гарантира тяхната независимост от партиите.

9. Да се решат етническите проблеми на основата на Всеобщата декларация за правата на човека и документите по Хелзинкския процес.

10. Да се провежда системна политика за защита на социално слабите слоеве на населението.

11. Да се извърши незабавно освобождаване на партийния и държавен апарат от всички политически компрометирани личности на всички равнища и сфери на живота.

Да има гласност за имущественото състояние на сегашните и бивши членове на висшето ръководство.

Да се даде гласност не само за официалните заплати, а и за целогодишните им доходи и за стойността на поетите от държавата издръжки.

Да се публикува списък на всички резиденции, тяхната стойност и експлоатационни разходи.

Да се премахне номенклатурата като механизъм за кадрово развитие, кадрови подбор и отбор, политически статут и привилегии.

12. Да се преразгледа наказателният кодекс и незабавно да се премахнат членовете, които служат за преследване на политически неудобните.

Да се даде пълна амнистия на всички политически затворници.

С оглед гарантиране на религиозните свободи да се преразгледа законът за вероизповеданията, като се изменят членове //, 71, 21 и 24, а и членовете 12, 20 и 21 се премахнат.

13. Да се дадат гаранции за завръщане в страната на прокудените от България по политически причини.

Общото събрание на клуба заявява, че ще се бори за постигането на тези политически цели изключително с мирни и законни средства.

Благодаря ви.

/Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Моля да подавате бележки за изказвания, а докато натрупам тук куп от такива заявки, искам да дам думата

ГЛАС: Да, но при регламент от пет минути.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, това ще го приемем, ако се одобри от събранието, ще го поставим на гласуване. Но преди това искам да дам думата за предложение на комисии, които ще изберем.

Предлага се да изберем три комисии:

КОМИСИИ

1. Комисия за разработване на платформа за бъдещата работа на клуба.

2. Комисия за редактиране на така прочетената проекторезолюция, която сега да изберем, за да може по време на самото събрание и на изказванията членовете на комисията да си водят бележки и да ни докладват, така че накрая на събранието да приемем окончателния текст на резолюцията, така както той бъде формулиран от комисията. Смятам, че тук ще има много предложения и може би много различия в мненията.

3. Комисия за провеждане на избора за попълване на управителния съвет.

Имате ли предложения за други комисии? Няма.

ГЛАС: Който сега е дошъл, какво трябва да направи, за да стане член на клуба? Дали трябва да има пет души гаранти или направо става член на клуба, ако желае?

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Аз смятам, че такива въпроси ще има много и ако се занимаваме с тях, те биха ни отклонили от дневния ред на събранието.

ГЛАС: Кажете сега демократично ли ще бъде, ако бъда отклонен в желанието ми да стана член на клуба и то веднага? /Оживление в залата/.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Аз смятам, че не е много демократично да прекъснем събранието, за да решаваме вашия въпрос, който сега го поставяте. Имаше от 3 ноември, а и преди това и продължи след 3 ноември и досега продължава още следният ред: принципът за приемане на членовете беше такъв: когато някой от членовете на клуба познава желаещия да влезе в клуба и гарантира за него, за да се избавим от попадането в клуба на хора, които можеха да извършат определени нежелателни за клуба дейности. Така е било досега. За в бъдеще ние ще продължим да приемаме заявления за членове на клуба, за да можем да им съобщаваме и да ги водим като организирани членове.

Има ли съобщения и предложения за други комисии?

Предлагам следния състав на комисиите:

Да докладва за първите две комисии проф. ИВАН МАРЕВ.

ПРОФ. ИВАН МАРЕВ: За изработване на нова платформа на клуба предлагаме комисия в следния състав

Желю Желев

Петко Симеонов

Иван Николов

Чавдар Кюранов и

Николай Василев.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Не е предложен кворум на комисията дали да бъде от 5, 10 или 15 човека.

Има ли други предложения? Има ли предложение по броя и състава на членовете на комисията? 5, 7 или 9 души да бъдат избрани в тази комисия?

ГЛАС: Да бъдат пет.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Значи, пет, за да бъде по-оперативна и да може да свърши работа.

Има ли други предложения за други участници в комисията по изработването на новата платформа на клуба? Няма.

ГЛАС: На мен ми направи впечатление, че общо взето само философи участват в комисията.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Аз съм икономист.

ГЛАС: Аз смятам, че трябва да има и представители на изкуствата.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, има предложение да включим в комисията представители на художествено-творческата интелигенция.

ГЛАС: Нека бъде от 6 души комисията, да се включи и Стефан Продев.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, има предложение да се включи и Стефан Продев и комисията да бъде от 6 човека. /Ръкопляскания/.

ГЛАС: По същата логика аз поставил въпроса така, тъй като една трета от членовете на клуба са може би работници от техническите и естествените науки

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, много хубаво ще бъде да има и техни представители.

ГЛАС: Затова предлагам тази комисия да бъде от седем души и седмият човек да бъде старши научен сътрудник, кандидата на физическите науки ПЕТЪР РАЙЧЕВ. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Добре. Има предложение комисията по платформата на клуба да бъде от 7 души като седмият да бъде др. Петър РАЙЧЕВ.

Има ли други предложения? Не виждам вдигнати ръце.

Поименно ли да ги гласуваме или като цяло?

ГЛАСОВЕ: Като цяло.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Моля, който е съгласен с така предложения състав на тази комисия, да гласуват с вдигане на ръка. Гласуват членовете на клуба. Болшинство, приема се.

Има ли против? Няма.

Въздържали се? Няма.

ПРОФ. ИВАН МАРЕВ: За проекторезолюцията предлагаме комисия в следния състав:

Петко Симеонов

Николай Василев и

Чавдар Кюранов.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Аз така разбирам, че това е предложение от името на Управителния съвет за трима души, но това не означава, че комисията трябва да бъде от трима души. Комисията може да бъде попълнена както и предишната със свободни предложения, които ще направи събранието.

Имате ли предложения по предложената комисия за проекторезолюцията?

ГЛАС: Струва ми се, че има хора, които са включени в две комисии.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, вярно е това.

ГЛАС: Може ли да обясните защо?

ПРОФ. ИВАН МАРЕВ: Аз мисля, че вие имате известно основание, но др. Петко Симеонов добре разбирате защо е предложен и в тази комисия. Лично аз предлагам да влезе в тази комисия и проф. Трайко Петков, който е тук. /Ръкопляскания/

Имате думата за предложения.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Чавдар Кюранов.

ЧАВДАР КЮРАНОВ: Аз смятам, че предложението на другарите е основателно. Не е необходимо хората, които са включени в първата комисия, да се включват и във втората. Затова аз си правя отвод от тази втора комисия. Мисля, че ще бъде полезен за тая комисия др. БЕРАНРД МУНТЯН и затова го предлагам вместо мен в комисията. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Други предложения има ли?

ПЕТКО СИМЕОНОВ: И аз искам да си направя отвод.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Не, ти си един от авторите на проекта за резолюция, затова не може да си правиш отвод. Не се приема отвода ти.

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ: Освен това той ще работи и по новата програма, затова трябва да остане и в двете комисии.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Точно така.

ИВ. ТРИФОНОВ: Той е автор на тази резолюция и освен това е член на УС. Освен това в платформата, както беше вече оповестено, естествено ще залегнат и голяма част от предложенията в самата проекторезолюция.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, абсолютно вярно.

ИВ. ТРИФОНОВ: Затова аз мисля, че Петко Симеонов трябва да остане и в двете комисии.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Ние сме съгласни с тази комисия, да остане и Петко Симеонов.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Значи в комисията останаха:

Петко Симеонов,

Проф. Трайко Петков и

Бернард Мунтян.

Има ли други предложения?

ГЛАС: И Николай Василев.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Не, Николай Василев е в комисията за програмата.

Нали се направи предложение тези, които се дублират в двете комисии с изключение на Петко Симеонов, да отпаднат?

Ние без да го гласуваме, негласно приехме разумността на това предложение и затова съставът, който сега предлага професор Марев е следният:

Петко Симеонов, Трайко Петков и Бернард Мунтян.

ПРОФ. МАРЕВ: Ние смятаме, че трима души са достатъчно, за да редактират проекторезолюцията.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има ли други предложения? Няма.

Моля, който е съгласен, да гласува.

Болшинство, приема се.

Против? Няма.

Благодаря.

Сега предлагам да гласуваме за третата комисия комисия за провеждане на избора за попълване на УС. Има думата др. Бойкикева.

БОЙКИКЕВА: Предлагам комисията по изборите да се състои от трима души.

Други предложения? Няма.

В комисията предлагаме: Мария Рашева

Георги Друмев и

Никола Вандов.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Ако няма други предложения, моля кажете.

Сега можете ли да ни обясните другарко Бойкикева каква е вашата идея за провеждане на избора, как да стане това? Тук има членове и не членове на клуба, как ще ги броите?

БОЙКИКЕВА: Тези, които не са членове на клуба няма да ги броим, а ще броим само членовете.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: А как ще ги разграничите?

БОЙКИКЕВА: Обмислили сме и това.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Добре, значи като стигнем дотам, ще ни обясните. Благодаря ви.

Моля, които са съгласни с направеното предложение за изборната комисия, да гласуват с вдигане на ръка.

ГЛАС: Ами като не ги познаваме?

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има въпрос: тъй като не ги познаваме, какво да правим? Аз мисля, че винаги ще ни се случва да избираме в някаква комисия хора, които не познаваме или поне не всички ги познават. Значи, трябва да се доверим на тези, които сме избрали да ги предложат. Но ако вие настоявате, можем да помолим избраниците да станат, така че поне да ги видим. Държите ли на предложението си?

-                     Да.

-                     Моля да станат предложените за изборната комисия. /Стават прави/

Благодаря.

Сега преминаваме към изказвания.

Преди да дам думата на първата заявка-листче, което е пристигнало тук с името на изказващата се, предлагам да примем регламент на изказванията пет минути.

ГЛАС: Това е добре, но да се спазва!

АКАД. ШЕЛУДКО: Аз съм за три минути!

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има предложение от академик Шелудко за три минути.

ГЛАСОВЕ: А-а-а! Малко е! /шум в залата/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Предлагам по този въпрос да приемем следното решение: събранието апелира към всички изказващи се да се вложат в три минути време, а за регламент приемаме пет минути. /Смях, оживление/

Няма да гласуваме предложението, тъй като е очевидно, че се приема.

Давам думата за изказване на другарката МАРИЯ НАНКОВА.

Да се готви Христо Буцев. След него Вера Смилкова.

ИЗКАЗВАНИЯ

МАРИЯ НАНКОВА:

Аз много се радвам, че масовизацията на клуба е повече, отколкото членската му маса, която сме ние. Така както хвърлих един поглед, тук сме около 600 човека, но не зная колко от тях са членове на организацията.

Тук е мястото да говорим за масовизацията на нашия клуб, тук е мястото и за в бъдеще името му да не бъде клуб. Щом като е политическа организация, трябва да се помисли за в бъдеще да се наричаме не клуб, а нещо друго. Както има политически организации със свои имена, така предлагам клубът ни да има свое име.

Вестниците различно се отнасят към нашия клуб. Така например много ме радва днес в. Земеделско знаме, който даде изказване на др. Кюранов, но малко ме притеснява положението, накрая думите, които са казани по негов адрес. Струва ми се, че лошо се отнасят към неговите слова в Народното събрание от страна на някои официални представители.

Хареса ми това, което Петко Симеонов изнесе пред нас, обаче докладът на др. Желев трябваше още повече да изрази задачите на нашия клуб. Според мен има непълноти в него. Може би защото сме още в началото на дейността си.

Друга забележка, която искам да направя, е, че всичко тук се говори за интелигенция, а в този клуб ние няма да бъдем добра организация, ако в него няма работници и селяни, които са тук около София, за да стане нашата организация по-масова. /Ръкопляскания/

Притеснявам се, защото всички сте учени.

/Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Благодарим.

Има думата др. Христо Буцев.

Да се готви Вера Смилкова. След това др. Михаил Иванов.

ХРИСТО БУЦЕВ:

Аз съм журналист от в. Народна култура.

Страх ме е, че ще вляза в много силно противоречие с преждеговорившата, а и с известни цели, прокламирани тук в доклада и в програмата. От известно време се забелязва една тенденция към политизиране на клуба, но политизиране освен това, което се каза в доклада, че целите на клуба са политически, имам предвид политизиране и като структури.

Аз предлагам в това отношение да помислим и за други варианти, тъй като ние можем да си направим и партия и ще бъде много по-честно.

Аз очаквах, че в проекторезолюцията и в доклада ще се каже в каква периодичност ще се свиква това събрание, защото днес сме първи декември, а преврата стана на 11 ноември.

ГЛАС: На 10.

ХР. БУЦЕВ: Добре, на 10 ноември. /Оживление/

Предлагам за разискване по принцип следното: ако това ще бъде политически клуб, да се помисли за неговата организация, защото виждам тук абсолютно структуриране на нещата и вкостеняване. То всъщност е започнало, другари, но в обръщенията още не е започнало, в начина, по който се държим също. Това за мен, когато се записах в този клуб, беше клуб на българската интелигенция. Българската интелигенция има по-друга задача, освен да създава партия и това е ясно на всеки от нас. /Ръкопляскания/

Българската интелигенция има за задача да съветва всички партии, да бъде обединително звено, да бъде мост, който ще свързва партиите, а не да бъде една ригидна структура, в която ще се превърнем, ако вървим по досегашния път, аз ви уверявам!

Трето и последно нещо.

Аз смятам, че трябва да се заемем тук с мислене. Затова съм против разширяване на нашия клуб. Ние трябва да се заемем с мислене и то с мислене по конкретни неща. Например: в момента вместо протести и едно абсолютно негативно отношение към властта, изразено в тези документи, аз нямам нищо против негативното отношение, но имам против, когато то се изразява изрично. Вместо него ние бихме могли да се заемем и да създадем един алтернативен закон за печата, да направим нещо в тази област. /Ръкопляскания/

Това имам да кажа.

/Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Вера Смилкова. Да се готви Михаил Иванов, а следват след него Владимир Левчев и Едвин Сугарев.

 

ВЕРА СМИЛКОВА:

Аз не мислех да се изказвам, но ме предизвикаха някои съображения в доклада на Желю Желев и в резолюцията.

1. По резолюцията и по наименованието на клуба.

Предложи се клубът да се нарича Гласност и демокрация.

Аз смятам, че дейността на клуба досега не отговаря и няма да отговаря на това наименование, затова защото наред с гласност и демокрация, означава че ние на този етап имаме освен гласност в страната, имаме и демокрация. Ето защо предлагам да остане старото наименование Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България.

2. Във връзка с въпроса за масовизацията.

Аз смятам, че на този етап с оглед задачите на клуба като клуб на софийската или на българската интелигенция клубът не трябва да се масовизира и да останат задачите, които бяха обявени в първата декларация, която е според мен по-действена, по-функционално оправдава нашето съществуване.

3. Във връзка с по-нататъшната дейност на клуба.

Не става въпрос, че ние няма открито да критикуваме и отричаме станалото досега, тъй като не би могло да има развитие напред, ако няма пълен демонтаж на досегашната система политическа, икономическа, социална и всякаква.

Ето защо аз смятам, че наред с искането и призива за демонтаж на сегашната система, следва да има и програма за конструктивни и алтернативни предложения във всички сфери на обществения живот: икономически, политически и т.н.

Във връзка с т. 1 за изборите: аз смятам, че би трябвало да има по-категоричен текст за незабавно провеждане на свободни и на плуралистична основа избори.

За отношението към монополизма на партията. Тук се каза, че се иска да бъде отменен чл. 1 на конституцията ал. II и III-та, и това е нормално.

Наред с това с оглед на сегашното състояние в партията и на монополизма, който тя е установила и го осъществява непрекъснато и последователно, предлагам още сега да влезе една такава точка: забрана или как ще се формулира, забрана на съществуване на партийни организации по производствен принцип, което досега на практика означаваше монополизиране дейността на партията.

/Ръкопляскания/

И последно във връзка с предложението да се разгледа точка 6 издаването в масов тираж поне на един независим седмичник през началото на 1990 г.

Трябва да заявя, че ние, една обективна редколегия, инициативна и с много престижен състав от Стефан Продев, Георги Мишев, Марко Ганчев, Георги Друмев и още няколко лица, направихме постъпки с няколко писма до Българска книга и печат, което издателство ни отказа категорично, безпардонно и по най-циничен начин, след това направихме писмо до Секретариата на ЦК на партията и до заместник-председателя на Министерския съвет др. Стоян Михайлов, откъдето, т.е. от по-висшите ешалони получихме устно съгласие и така вече е в ход създаването на първия независим вестник с наименование Гласност още през декември. /Бурни ръкопляскания/

Предлагам в резолюцията да влезе текст във връзка с годишнината на 16 декември, да приемем апел за една гражданска истинска панихида на Трайчо Костов. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Михаил Иванов.

Да се готви Михаил Величков, тъй като аз допуснах една грешка: след това ще се изкажат Владимир Левчев и Едвин Сугарев.

 

МИХАИЛ ИВАНОВ:

По професия съм физик, работя в Института за ядрени изследвания, не съм още член на клуба, но съм подал молба за приемане в него.

Едно от най-големите престъпления на тоталитарния режим е разгарянето на националната вражда на тази земя. Сега много турци, унизени и оскърбени, изпитват вражда към българите, а много българи казват за турците: Така им се пада или да си вървят в Турция, или не щем да се връщат, за да работят заедно с нас". В тялото на България е нанесена рана.

Какво да се прави? Аз мисля, че трябва да се направи едно: българи и турци да си подадат ръка. За постигането на тази цел предлагам по инициатива на вашия клуб да се основе комитет за национално помирение, в който да участват наравно българи и турци, всички, които пожелаят. Нека да се опознаем по-добре, да се разберем по-добре, да се опитаме да си простим и помирим.

/Ръкопляскания/

И така, всекиму своето, както ни е заръчал апостолът на турчина правото на свободно избрано име, правото на език, вяра, обичаи, на избор къде да живее и къде да се труди. /Ръкопляскания/

Турците политически затворници да бъдат освободени, а българинът да не се страхува, че тази малка и изстрадала земя, на която живеем, с така орязани от историята граници, може да бъде още веднъж разпокъсана.

Ето, за всичко това трябва да се бори Комитетът за национално помирение, така че с общи усилия на българи и турци да загасим огъня на враждата.

Искам да кажа нещо лично за себе си, макар че е малко нескромно. Преди години проф. Иванов установи, че Отец Паисий е имал брат, който се е казвал Хаджи Вълчо, виден търговец в град Банско. Аз съм един от потомците на този Хаджи Вълчо, така че Отец Паисий е мой далечен прачичо. Дълбоко се прекланям пред неговото дело и съм сигурен, че не му изневерявам, когато казвам всичко това, че помирението, ако то бъде постигнато, ще освети още повече паметта му, защото аз зная своя род и език и не се срамувам да се нарека българин. И нека турчинът да знае своя език и род и да не се срамува да се нарече турчин! /Ръкопляскания/

За всички ни има място в тази страна, да живеем и да се радваме на нейните плодове. Затова нека да бъдем заедно в мир и без страх от насилие. /Ръкопляскания/

Благодаря.

Предлагам онези, които искат да вземат участие в един такъв комитет, след събранието да се свържат с мен.

/Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Михаил Величков.

Да се готви за изказване Владимир Левчев.

 

МИХАИЛ ВЕЛИЧКОВ:

Аз не бих променил нито една буква от изложението на Желю Желев във връзка с дискусионния характер на нашия клуб, за ролята, която той игра по време на репресивните месеци и години даже. Известни възражения имам обаче, и не толкова възражения, базиращи се на мои вкусове и разбирания, колкото възражения, породени от някои противоречия в същината на неговия доклад, възникнали във втората част на неговото изложение.

В тази връзка бих искал най-напред да възразя и оттам да започна всъщност, по отношение промяната на името на нашия клуб, той, знаете какво се предлага, да стане Клуб за гласност и демокрация.

Всъщност смята ли се и кой смята от нас, че въпросът за преустройството и гласността, особено за преустройството са вече решени въпроси? Аз не мисля, че в близкото десетилетие въпросът за преустройството ще бъде по някакъв начин отминат от вниманието на нашата общественост.

Гласността е също така един проблем, който съществува даже в онези страни, които са възприели в своята дългогодишна политическа практика да я използват. И там съществуват явления, които задвижват обществеността, които повдигат въпроса за спазване на тая гласност, която при тях много отдавна е получила даже конституционна основа.

Така че никак не ми се струва мотивирано ние да променяме сега името на нашия клуб. Излиза от това като че ли политическата обстановка дотолкова се е променила, че ние ще трябва да формулираме нова политическа програма и тя за съжаление в известен смисъл е формулирана във втората част на доклада на Желю Желев.

Така по този въпрос за оставане старото название, старата формулировка на нашия клуб Клуб за гласност и демокрация, без никакъв намек, че ние капитулираме пред някакви стари позиции. Позициите ни са същите, проблемите остават същите.

Бих искал, тук съм нахвърлил няколко неща, да кажа, за да приключа по-скоро, че дискусионният характер, както тук колегата от в. Народна култура заяви, трябва на всяка цена  да бъде доминиращ в дейността на нашия клуб, дори може би даже единствен, защото той, както и самият Желев каза, че дискусиите обхващат такъв широк спектър от проблеми, които по същността си са политически, абсолютно политически. Даже аз си представям възможността чрез една дискусия нашият клуб да предложи алтернативни политически системи на правителството. И това също така влиза във възможностите на един дискусионен клуб, който, както каза колегата, трябва да се занимава с мислене.

Досегашните ни изяви, драги приятели, поради обстоятелствата, имаха по необходимост, така да се каже, трибунен характер. Трябваше да се повдигне самочувствието и смелостта, които даже и тук от време на време като вълна преминават и това е хубаво, за да можем да въодушевим обществото за промени. Но сега се поставя истинската нова задача на клуба. Тук е същината на работата клубът да стане дискусионен и той трябва да докаже правото си на съществуване именно чрез тая своя дейност.

Казах, че изразявам известно противоречие с втората част на доклада на Желю Желев, защото се основавам на противоречията в самия доклад, в самото сблъскване на два различни проблема единият проблем е дискусионен, интелектуален или клуб за всички сфери на живота и една огромна организаторска дейност за съгласуване, за координиране на дейността, за подкрепа на други такива клубове в страната, междувпрочем една подкрепа, която те имаха през цялата година в лицето на един клуб, който казваше не на правителството и това му е огромната и значима роля през изминалите много месеци.

Регламента вече го превиших, но моля да ми позволите още няколко минути.

Още две думи искам да кажа, че проекторезолюцията е също пълна с неща, които в някаква заповедна форма са отправени към правителството. Според мен това трябва да бъде една делова резолюция, свързана с конкретната дейност на клуба. Знам, че това не е много популярно, извинявайте, но аз трябваше да кажа мнението си и считам за свой дълг да го поддържам и ще го поддържам и мисля, че по този въпрос трябва малко повече да се мисли, отколкото да се вика ура.

/Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Владимир Левчев.

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ:

Дами и господа! Приятели!

Как успя Тодор Живков да се задържи на власт повече от 30 години? Наистина картбланш му даде липсата на мандатна система при социализма, липсата на реална демокрация в света на реалния социализъм. Но Живков все пак бе доайенът на източноевропейските диктатори. Той надживя като генерален секретар четирима съветски ръководители. Дори доскоро и при Горбачов властта му изглеждаше непоклатима въпреки антипатията, която изпитваше към него както народа, така и значителна част, може да се каже масата от партийните членове, включително в ЦК.

На какво се крепеше тогава личната диктатура на Живков, по време на която аз съм се родил и преживял 32 години от живота си? Крепеше се, струва ми се, на умението му хитро да използва един български, може би балкански недостатък стихийния индивидуализъм, липсата на развито обществено съзнание, обичая всеки да тегли чергата към себе си и да не се интересува от другите.

Живков управляваше, облегнат на древната римска максима разделяй и владей, разделяй, за да владееш, и всички ние му помагахме, като се отдавахме на аполитичност и социална апатия или на дребни битови борби и прагматизъм. Точно това всъщност се искаше от нас през режима на Тодор Живков.

Живков успя да издълбае пропаст между народа и интелигенцията. Сред народа се демонстрираше, че интелигенцията има големи приятели, привилегиите и богатствата на една шепа говорители и пазители на властта се приписваха на цялата интелигенция.

Създаден беше също така конфликт между дейците на науката и дейците на изкуството лекари, учители, инженери, физици, получаваха мизерни за качеството на своя труд заплати, а писателите, художниците кино- и театралните дейци бяха ухажвани от властта само допреди няколко години, когато изведнъж се реши, че са станали опасни и се започна тоталната война срещу тях. Комично бе, когато обаче Живков установи, че Съюзът на художниците, там се приемаше само две-три участия в общи художествени изложби, не бил достатъчно демократичен, трябвало да бъдат приемани в него всички лица, завършили художествена академия и всички желаещи. Така той искаше да унищожи съюза като настрои огромната маса на завършилите и желаещите срещу художниците членове на Съюза.

За некадърното ръководство на стопанския живот се обвиняваше средният ешелон на властта, а Тодор Живков виждате, че говори смело за преустройството, но по места дребните началници извращават думите му. Както във феодална Русия някога, така и у нас сега народът се осланяше на батушка царя и мразеше своите преки тирани помещиците. Изглежда това искаше да постигне Живков във феодализирана България.

Липсата на стоки в магазините налагаше необходимостта от развитието на някаква частна инициатива в областта на търговията и услугите и народът системно биваше настройван срещу забогателите непмани.

ГЛАС: Моля да се придържаме към дневния ред!

ДРУГИ ГЛАСОВЕ: Нека да говори, нека да говори!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Моля, тишина. Продължавайте!

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ:

Това постоянно насъскване на едни съсловия и групи срещу други Тодор Живков постоянно го практикуваше, за да владее обществото, докато това стигна до национална трагедия, когато диктаторът със своя съвършен репресивно-манипулационен апарат успя да насъска християни срещу мюсюлмани в България. Живков превърна българските турци или гражданите с турско самосъзнание в България, било те сунити или алиенити, номади или цигани, татари или други, в едно огромно и разнородно малцинство, обидено от българските власти и бяха покръстени мюсюлмани, защото за мюсюлманина неговото мюсюлманско име е по-важно от самата му национална принадлежност. Босненците са славяни, но също така носят мюсюлмански имена и никой не е могъл да ги прекръства.

След като настрои българските мюсюлмани срещу българските християни, живковата полицейска машина чрез разпространяване на слухове с невярно съдържание за неимоверно забогатяване на турското малцинство и саботажи заради автономията, която те са искали, от една страна, а от друга страна насъска пък българското православно малцинство срещу мюсюлманите у нас. Този конфликт е страшен. Той заплашва да превърне България в Ливан на Балканите.

Може би ще трябва да съкратя малко моето изказване, защото виждам, че времето ми изтича.

Така че в този дух е мисълта ми за насъскването от Тодор Живков на една част от обществото срещу друга негова част.

Сега пред Клуба за гласност и преустройство, пред независимите движения Екогласност и пред всички други сериозни и независими групи у нас стои един много страшен проблем да се запази единството, без което сме обречени на гибел. Разделим ли се, ще ни владеят отново.

В последната година преди 10 ноември репресиите срещу нас ни обединяваха, както и обединяваха много други свободомислещи хора около нас. Върхът  на това единство на всички независими групи бе отбелязано по време на екофорума в София. Безспорно по спецификата си за момента и широкодостъпната си програма Екогласност тогава послужи за обединителен център. До десети ноември нас ни обединяваха чрез репресии, сега обаче нас ни грози опасност да ни разединят чрез несъпротивление или чрез интриги, може би. Затова нещо може пак да помогне на нещо друго, а нашият стихиен балкански индивидуализъм и асоциалност могат да ни тласнат към разцепление.

През последните 20 дни в Южния парк на столицата се създадоха и развиха безброй групи и групички, които дублират дейността си или изобщо не е ясно каква дейност извършват. Създадоха се даже такива с по 7-8 члена и това явление се разпространи в цялата страна. Това според мен е детска игра на хора, които за първи път в живота си се усещат свободни.

Паралелно с нефункционалното разнообразие от много на брой дребни групи, сред редовете на сравнително по- /****/ и най-многобройни движения за демокрация започнаха да се усещат опасни центробежни сили. Рискът от разцепление на опозицията е голям.

Моят апел е такъв: нека бъдем максимално толерантни един към друг, максимално сплотени, нека всеки да подтисне своите лични страсти и амбиции, доколкото може, така че да не помагаме на тези ретроградни сили в управляващата номенклаткура, които умеят да действат по живковски, да разделят с най-различни интриги, за да владеят.

Сега целият народ се е надигнал и следи за премахването на чл. 1 ал. II и III на конституцията и за насрочване и провеждане на свободни избори. Дори по алеите и по улиците се говори само за това. Но ние сме още слаби за избори. Всяка една от новите независими организации има шанс да добие реално присъствие в парламента само ако се обедини в коалиция. Това не значи да се слеем, а да си сътрудничим в това отношение. Нека на първо време се създаде един координационен център, в който отделните независими сдружения да обменят информация за дейността си. След това, запазвайки пълна вътрешна автономия и независимост, сдруженията според мен могат да се обединят около няколко общи пункта:

Премахване чл. 1 от конституцията за ръководната роля на партията,

Преразглеждане и отредактиране на конституцията и законите на страната и тяхното привеждане с оглед международните договорености,

Въвеждане на пълна свобода на словото и печата,

Разделяне на трите власти /законодателна, съдебна и изпълнителна/ и т.н.

Екогласност, понеже аз съм негов представител, ще даде възможност на всички други сдружения да присъстват на нашите събрания: Клубът за гласност и преустройство, профсъюзът Подкрепа, Дружеството за религиозните права, Дружеството за защита на човешките права, Гражданска инициатива, Независимото студентско дружество, да обединим своите усилия за борба с командно-административната система, която сама да се разпусне и освен това ние сме ощо много-много по-слаби. Да не забравяме надписа на сградата на Народното събрание, че съединението прави силата. /Ръкопляскания/.

РАДОЙ РАЛИН: Той казва опозиционните сили. Но ние не сме в опозиция. В опозиция е висшият ешелон, защото той не иска да прави преустройство! /Бурни и продължителни ръкопляскания/ Така че нека да имаме предвид това в нашите изказвания.

ГЛАС: Всички до вчера ядяхте от висшия ешелон. Имат право да говорят тези, които не са яли оттам! Аз съм прекарал заради контрареволюционна дейност 12 години в затвора, имам син емигрант във Франция, който отказа да се завърне, той е от футболистите от младежкия отбор, който остана там. Искам сега да се върне и аз му се обадих по телефона, но каза, че още е турско тук. /Жестикулирайки той напуска залата/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз считам, че случката е много показателна. По това всеки един от нас трябва сериозно да помисли.

Преди да дам думата на Едвин Сугарев, помолиха ме да прочета един въпрос от Йордан Василев по предложението да остане клубът затворен за дурги хора. Но кой тук ще се наеме да връща стотиците желаещи да влязат в клуба? Моля само това да се прочете. /Ръкопляскания/

Има думата Едвин Сугарев, заедно със следните две молби към всички тук: когато минат първите три минути, аз ще поставя часовника това е предупреждение за този, който говори, а като минат петте минути, ще се изправя, за да не си позволявам да прекъсвам или ще напомням.

След Едвин Сугарев ще има думата др. Стефан Продев.

Да се готви след него Светослав Божилов физик.

 

ЕДВИН СУГАРЕВ:

В доклада стана дума за сондажните разговори с различни други независими сдружения, за някакъв опит на координация или консолидация. Струва ми се, че това е въпрос, по който си заслужава сериозно да се замислим, т.е. в какъв обществен контекст при тези преговори с обществените сдружения ще бъде поставен нашия клуб?

Искам да се спра върху този въпрос. Струва ми се, че има различни концепции за преустройство, но от днешна гледна точка вече е ясно, че радикални демократични промени могат да се осъществят само с наличие на колективна и осъзната воля за това, само чрез непрестанен натиск отдолу. Трябва да бъдат само импулсирани от заемалите властта политически лидери, но не е просто да бъдат установени от тях. За целта е нужно въвличането на широки слоеве от населението в активен политически диалог. Нужни са гъвкави организационни структури, в недрата на които да залагат алтернативни идеи, които да канализират социалното напрежение в конструктивна насока. Според нас тези функции могат да бъдат поети само от съществуващите досега независими обществени формации. Дали обаче всички те са способни да поемат подобна роля, е въпрос, който напоследък дава основание за все по-големи тревоги и съмнения.

Не е едно например да се мисли, че ниската политическа култура на персоналистично мислене, характерно за една голяма част от управляващата върхушка, която в момента се опитва да си измие ръцете с критиката за лошия и добрия ръководител, но се пречупва по някакъв начин и в самите независими организации. Дали тяхното неимоверно размножаване и делене напоследък е само един естествен процес, или тук са от значение вече конкретни лидерски амбиции, или пък групови опити да бъде постигнат приоритет на всяка цена?

Как би трябвало да се тълкуват непрекъснато избуяващите и далеч не безобидни противоречия между независимите сдружения и вътре в самите тях? И ако е естествено, че консолидацията помежду им е пропорционална на натиска от страна на властта, то естествено ли е дори не обединяването, а простата координация помежду им, самата възможност за диалог да се окажат блокирани от реална и съвсем не безкористна борба за власт?

Нима трябва да се примирим с факта, че сме неспособни да се справим със собствената си свобода на действия, че непрекъснато пропускаме шансовете, които ни предоставят така наречените ефекти на момента, че точно в броените дни, когато все още можем да окажем реален натиск за решителни и демократични промени, ние трябва да разрешим и собствените си организационни проблеми, свързани с формулирането на твърда програма и с набъбналата ни членска маса?

Най-добре е да се замислим в чия мелница наливаме вода с нашите вътрешни противоречия и нашите взаимни обвинения.

Според нас, тук говоря също като член на Екогласност, реален диалог и сътрудничество са не само нужни, но и насъщни в настоящия политически момент и в името на тоя диалог ние сме длъжни да пренебрегнем всички лични и групови амбиции за водачество, да забравим всички взаимни несъгласия и обвинения.

Ако настоящият момент изисква не да се обединим, то поне да знаем кои сме и за какво се борим и доколко и в каква насока можем да разчитаме един на друг.

Ето защо действително е необходимо да бъде организиран някакъв координационен център около някои съвсем общи положения. Владимир Левчев изброи някои от тях, но аз искам да се спра по-подробно върху чл. 1 ал.II от конституцията на НРБ, именно защото голяма част от членовете на клуба са партийни членове.

Нека се поясня. Не става дума да бъде премахната ръководната роля на партията, а само конституционната постановка, която я определя като единствено възможна. /Оживление/

Става дума за международните договорености, не само за това, че този член на конституцията е парадоксален от всяка гледна точка. Ако тази партия изразяваше интересите на целия народ, то защо е нужно да бъде това положение застраховано със специален закон? А ако не, тогава този закон е определено антидемократичен. Всяка партия може да има ръководна роля, само ако устоява своите идеи в политически диалог с други равноправни партии и организации.

Имам още нещо да кажа, но нямам време за това.

/Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Стефан Продев.

Да се готви след това Светослав Божилов физик.

 

СТЕФАН ПРОДЕВ:   Драги приятели!

Аз мисля, че днешното събрание има много важно, дори бих казал съдбоносно значение за съдбата на нашия клуб. И в този смисъл аз смятам, че проблемите и въпросите, които бяха повдигнати, предложенията, които бяха направени, не могат да се решат в рамките на едно единствено събрание.

За да решим съдбата на клуба, неговия характер, неговата природа, неговото място в обществото, аз мисля, че ние трябва да проведем една много сериозна дискусия и с нея да защитим името на клуба, защото иначе нещата стават малко като на тържествено събрание: изслушваме доклад, изслушваме резолюция, вдигаме ръка и викаме ура. А тук нещата са поставени съвсем-съвсем сериозно. Ако ние днес застанем изцяло, тотално зад това, което бе предложено, нашият клуб се превръща в партия. Тука няма никакви илюзии. Нашият клуб утре трябва да се организира като политическа партия, да си изработи структура на политическа партия. Но аз не виждам как това нещо може да стане с едно такова събрание, как можем сега да решим съдбата на клуба само с 2 или 3 часа разисквания. Затова ви моля по този въпрос да помислите много сериозно.

Аз съм от онези членове на клуба, които смятат, че клубът трябва да си остане клуб, клубът трябва да остане едно място за широки, задълбочени, тревожни и както искате ги наречете, обществени дискусии по всички въпроси на обществения живот, включително и по политическите проблеми на тоя живот. Но ако ние във фирмата на клуба сложим и понятието политически клуб, аз мисля, че ние изменяме на неговата родилна същност.

Аз разбирам, че ситуацията в страната бързо се развива, разбирам, че се променят редица условия, но още е много рано ние да си поставяме едни съвсем максималистични искания и пред себе си, и пред обществото. Например какво значи в резолюцията това да се деполитизира армията и милицията? Другари, дайте да бъдем реалисти. Разбира се, това звучи много красиво, това звучи много така някак си прогресивно, радикално, но ако ние сме реалисти, ще знаем много добре, че това е неосъществимо в момента.

ГЛАС: Ние не говорим за момента, а за бъдещето.

СТЕФАН ПРОДЕВ: Един момент. Ние все пак не говорим за историята все пак, нали?

ГЛАС: За бъдещето говорим, не за историята.

СТЕФАН ПРОДЕВ: Разбира се, че за момента ние говорим и за бъдещето, но аз не виждам как можем да ги разделим тези две неща.

Аз смятам, че е още много рано да се казва тук от тая трибуна, да се апелира ние изведнъж да заставаме на едно такова тотално противоречие с този, както го наричат, висш ешелон, който се опитва да прави преустройство. Мисля, че моето мнение за него вие го знаете. Аз не излизам тук него да защитавам. Въпросът е дали нашият клуб след тези 15-20 дни, които изминаха след десети ноември, има правото изведнъж съвсем тотално да застане на негативна позиция на това, което става в страната. Мисля, че това е правилно, това не е разумно, то не е мъдро.

Аз смятам, че ние трябва да дадем възможност или шанс на тези, които правят преустройството, да направят нещо.

ГЛАС: Няма 20 години да ги чакаме ?!

СТЕФАН ПРОДЕВ: Един момент, един момент, аз не искам да кажа, че ние трябва да се държим пасивно, не искам да кажа, че трябва само да ги гледаме отдалече какво те правят. Разбира се, през това време ние участваме в преустройството, ние се борим за него, ние ще ги подсещаме, ние ще ги подтикваме, ние ще скандализираме тогава, когато трябва. Но ако вие смятате, че те могат да решат изведнъж с магическа пръчка всичко, това е абсолютна измама и заблуда.

ГЛАС:  Ако ги чакаме толкова време, колкото време те по време на тоталитарната власт вредиха, тогава

ГЛАС: И Левски е знаел, че няма да може да бутне Турция със своята организация, но пак е правил комитети. /Ръкопляскания/

СТЕФАН ПРОДЕВ: Ваше право е да ръкопляскате, аз също зная, че Левски е правил комитети.

Вижте какво, аз мисля, че тук сме се събрали интелектуалци, не се намираме на площад Ал. Невски и аз много ви моля, мислете сериозно какво трябва да решим тази вечер. Проблемът е прост: или клуб, такъв, какъвто беше замислен и създаден, или политическа партия. Ако клубът ще става политическа партия, аз мисля, че делото му губи.

/Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Имам много голяма молба да се проявява пълна толерантност, разбиране и търпимост към всяко изказано мнение.

Има думата Светослав Божилов физик.

 

СВЕТОСЛАВ БОЖИЛОВ: Приятели!

Аз мисля, че това е единственото обръщение, което в момента може да ни служи като обединяващо звено.

Една случка, която стана преди малко, промени изцяло моето намерение за изказване и това беше онзи момент, в който този човек излезе с такива реплики от тази зала, остри и насочени към присъствуващите тук хора. В този момент един от хората, седящи близо до мен, възрастен човек, стана и каза: Брате, и аз съм лежал в затвора, недей да се гневиш или нещо от този род.

Това според мен открива един много сериозен проблем, по който ние трябва да мислим постоянно. Аз бих се радвал, ако този човек, който каза тези думи, също се изкаже, но мисълта ми е следната: морал и политика, тази връзка за нас е нещо, което много често има твърде анализаторска окраска. Истината е, че моралът е свързан с политиката толкова желязно, колкото със собствените си устои. Затова искам просто да ви кажа, че според мен ние трябва да осъзнаем, че промяната, станала на 10 ноември, не е само повод за размисъл. В много по-голяма степен тя е повод за размисъл за развитието по-нататък, което няма нищо общо с морала. Не трябва да се забравя, че през последните 40 години нашият / *** / не е бил стимулиран да изгражда у себе си висок морал, истински морал, общочовешки морал.

Всичко това трябва да ни припомни, че ние сме задължени и клубът според мен е именно тази организация, която е способна да даде нормална и интелектуална добре издържана алтернатива на съществуващата система в политически, икономически, в какъвто щете план и в този смисъл аз напълно подкрепям резолюцията и отчетния доклад на Желю Желев и смятам, че това, което той говори, там отчита именно този обществен проблем. Смятам, че върху това ние трябва да мислим много сериозно и дълбоко и същевременно мисля, че ние сме изправени пред една духовна бездна, която може да ни погълне, ако не отреагираме правилно на това, което става.

Моите предложения, които искам да направя, ще ги спомена само с по едно изречение, тъй като няма време.

Предложенията ми са следните:

По въпроса за нуждата да бъде образувана младежка секция към клуба. Струва ми се, че спецификата на младежта като интереси и като проблеми, стоящи пред нея, и политическата ориентация, политическото й действие, изискват такава секция, която да отговори най-пълно на тези интереси и да канализира тази енергия, която съществува у младежта, тъй като знаем, че тази енергия е голяма и ако ние като морална сила, която притежава клуба и неговото ръководство в сегашния му състав, не успеем да създадем сила, която да канализира тази енергия, която има у младежта /Ръкопляскания/

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Малка корекция вместо Чавдар Кюранов, сега има думата РАДОЙ РАЛИН.

 

РАДОЙ РАЛИН:

Аз съжалявам, че закъснях и не можах да чуя изложението на Желю Желев и на Петко Симеонов и затова ще кажа просто как си представям и винаги съм си представял този клуб.

Този клуб за дискусии аз си го представях като клуб не на съмишленици, а на разномишленици, клуб на /***/ и съдейственици. Спомняте си как Левски се обръща: драги съдейственици, хора, които си съдействат, ама е ясно, че всички не са с еднакви разбирания. Така и ние при една плуралистична обстановка, за каквато мечтаем, и при едни плуралистични средства, които трябва да използваме, трябва да събираме хора с различни мнения и да не бъдем политическа, а политоложка единица, която не с лозунги, а с научни аргументи

Ето например тук се говори да се отмени този член, онзи член и т.н. на нашата конституция.

Изобщо ние трябва да разберем, че цялата ни конституция е направена по модела на Сталин - Брежнев. Това е истината. Така че трябва да се създаде една нова българска конституция. /Ръкопляскания/

Аз смятам, че като един антитоталиристичен колектив ние не бива да проявяваме никакъв тоталитаризъм и към другите клубове. Аз смятам, че не можем да се оплачем от тях. Всички те са различни както оркестъра, както инстументите са с различен тембър в един оркестър. Може да се каже, че ние вече постигнахме един синхрон в това отношение и нека да не го разваляме.

Аз смятам, че нашият клуб не бива да става партия. Като се разсъждава върху всички неформални групи, мисля че единствените, които имат основанието и правото, това е Екогласност. Защо? Защото те имат една широка платформа, безспорна, не като нашата подлагаема на дискусии, една безспорна платформа, която ще обедини целия народ, една не стара, а нова модерна платформа, свързана и със световното движение на зелените партии, свързана логично с новите задачи пред нашата страна.

Иначе ние трябва да се учим от всички останали, защото, съгласете се, че нашият клуб беше доста муден и явяването на независимото дружество за защита на човешките права, то даде една енергия, даде, как да ви кажа, даде една динамика на нашата борба. Също така и този профсъюз на д-р Тренчев, той пък създаде едно чувство за солидарност, за саможертва. Така че ние докато дадохме престиж, докато дадохме на всички движения не опозиционна, а напротив насока за преустройството, ние им дадохме авторитет и поставихме пред респект властващия ешелон, то трябва да благодарим на тези наши естествени съюзници, трябва да благодарим и за духовните права, те пък ни подсказаха това, за да не търсим онази класова омраза предишна, без отмъщения, за справедливост без самоизтребване.

Така че от всички тези движения ние получихме по нещо и нека да не изземваме цялата им дейност. Нашата дейност трябва да бъде по-висока като качество, но по-ограничена в ширина. Не можем сега ние така да изземаме функциите на останалите сдружения и организации. Много от тези лозунги за човешките права например трябва да ги изземат правозащитниците, а ние да ги разработваме научно, да каним професори от юридическия факултет, да каним висши съдии, да каним най-различни хора и да спорим с тях.

Сигурно вече съм преминал регламента.

Благодаря за вашето внимание. /Ръкопляскания/

 

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата ХРИСТО ХРИСТОВ.

 

ХРИСТО ХРИСТОВ: Дами и господа!

Аз се считам за нов член на клуба, въпреки че от месец непрекъснато живея с тази мисъл и очаквам този момент. Коя е причината за това мое отношение към клуба? Преди всичко това, че клубът е събрал всички онези хора в България, които имат силно развито чувство за социална справедливост и будна обществена съвест и тръгнаха по пътя с готовност да поемат отговорност, за да покажат на целия български народ какво трябва да прави с оглед на това да съкрати времето за освобождаването от всичко онова, което вие го знаете по-добре от мен.

Аз се присъединявам към клуба, но същевременно като виждам от какъв характер е събранието, искам да взема и отношение по някои въпроси.

Първо, искам да припомня каква е поуката на историята във връзка с всички онези, които са били предшественици на епохално събитие. Те като хора са чувствали духа на времето и са изразявали с мисли изискванията на епохата. Но с това нещо те са само раздвижили народните маси в низините, за да стигнат и те до някакъв род прояви. Но в следващите моменти те не са предприемали повече стъпки и като последица от това са оставали аморфни величини и глави без тяло. А по-нататък работата е била подемана и придвижвана от партийни организации, които са организирали масите и са събирали техния вот и са отивали техни представители в народни събрания, където са се решавали въпросите на съдбините на страната.

За да не се загуби тази възможност на клуба, който като цяло досега е играл първостепенна роля в това отношение, би трябвало да направи и втората стъпка. Считам, че е необходимо да се направят и други изводи и поуки в историята и от съвременните събития. Една от съществените поуки е свързана с факта, че ние в момента сме свидетели на събития в много страни, подобни на тези, котио стават в нашата страна. Тези събития се проявяват във всяка страна със специфични особености. Това налага именно членовете на този клуб да открият специфичните особености при нашите условия и съобразно тях да дадат насоката за по-нататъшното развитие на клуба.

Ще ми разрешите ли да поговоря още малко и да кажа още някои неща? /Ръкопляскания/

ГЛАСОВЕ: Не.

ХР. ХРИСТОВ: Тогава няма да говоря.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ. Да се готви Панайот Панайотов.

 

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:

След митинга пред църквата Александър Невски съм в недоумение как да се обърна към вас, но предлагам да възприемем цялата гама от всички възможни обръщения:

Другарки и другари!

Колежки и колеги!

Дами и господа!

Гражданки и граждани!

Лейди и джентълмени! /Смях/

Съгласен съм с всичко, казано в доклада на Желю Желев, и с проекторезолюцията с изключение на това, с което не съм съгласен. /Смях, весело оживление/

А аз не съм съгласен със следното: клубът не трябва да се превръща в политическа организация, тъй като това предопределя неговото бъдеще като политическа партия.

Не съм съгласен с определението на Желю Желев, че всички проблеми, с които се занимава клубът, тези 6 кръга проблеми, имат напълно политически характер. Това е една напълно погрешна теза. Досега ние се борихме против прекомерната политизация на нашия обществен живот, защото тези, които сваляме сега, които бяха свалени и ще продължим да сваляме, те именно превърнаха всеки проблем в България в политически. Те превърнаха проблема за развитието на футбола в България в политически проблем! /Единични ръкопляскания/

Да, и футболът в нашата страна го превърнаха в политически проблем.

ГЛАС: И идеологически!

Н. ВАСИЛЕВ: Всеки от тези проблеми, които ще обсъждаме, има разбира се и някои специфично политически оттенъци, има проблеми, които имат политически аспект, моля да се прави разлика между политически проблем и проблем с политически аспект. Това е нещо различно.

Аз не съм за това клубът да се затваря. В никакъв случай! Нека той отвори вратите си, но да не ги отваря за всички, които искат да влязат в него.

Първият кръг, който представлява типично клубни дейности, това е кръгът на дискусиите по проблеми, обсъжданията, предлагането на нови идеи, алтернативни концепции и т.н. Това е съществено клубната дейност. Останалите два кръга дейности са допълнителни и затова предлагам в клуба да бъдат приемани всички, вратите на клуба да бъдат широко отворени за всички, които могат активно да участват в първия кръг дейности, в съществено клубния кръг дейности. Иначе в България партии ще има, в момента чух, че са 23, могат да станат 230, но ще има партии, ще има други сдружения, всичко ще има, но такъв клуб в България вече няма да има. Ако ние го размием, ако го направим с аморфен характер, ако го превърнем в партия.

Такъв клуб като интелектуална опозиция на всяка власт, дори и на властта на наши довчерашни съмишленици, защото тук има хора, които ще вземат властта. /Ръкопляскания/

Да, клубът ни трябва да бъде интелектуална опозиция срещу всяка власт. Това е задачата на клуба. /Ръкопляскания/

И тъй като апаратчиците се окопават и отново са готови за настъпление, а ние не действаме, аз предлагам все пак да раздвижим отново втория кръг дейности на клуба и да направим един митинг на 10 декември, денят преди пленума на Централния комитет на партията. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Панайот Панайотов.

ГЛАС: Тук някой пуши!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Пушенето е забранено.

 

ПАНАЙОТ ПАНАЙОТОВ:

Уважаеми приятели!

И аз напълно подкрепям становището, че клубът за подкрепа на гласността и преустройството не трябва да се превръща в политическа партия. Но веднага искам да кажа: клубът и останалите независими формации са кръвно заинтересовани такава силна политическа организация-опонент на съществуващата политическа организация, която ръководи сега страната, трябва да съществува. Такава политическа организация според мен трябва да съществува!

И обединяващо за различните формации трябва да стане именно необходимостта от създаване на силна политическа формация, която да бъде гарант за ефективното съществуване на независими формации като нашия клуб.

Тази силна политическа организация би трябвало да има програма, която да обхваща интересите на колкото може по-широки слоеве на обществото.

Независимите формации, които сега съществуват, съвсем не трябва да съществуват под егидата на тази политическа партия. Независимите формации трябва да се превърнат в място, където действително да се дискутират основно проблеми на обществото. В бъдеще ще бъдат проведени свободни избори. Именно на територията на тези независими формации ще могат да изложат програмата и платформата си различни кандидати за народни представители, за участие в парламента на страната, ще бъдат подлагани на дискусия техните становища, техните позиции.

В тази връзка аз бих посочил най-общите няколко точки, за да се вместя в регламента за изказване от пет минути, които биха могли да послужат като основа на програмата на такава политическа формация.

Какво имам предвид?

1. Свободни парламентарни избори за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция на България.

2. Преминаване към пълен неутралитет, за което ще търсим гаранцията на великите сили и ООН.

3. Значително съкращаване и постепенно премахване на армията. Смятам, че това, което се оказа неприемливо за една Швейцария, сега ние бихме осъществили в недалечно бъдеще. Имам предвид например това, че нашата армия вече е напълно разложена. /Смях, единични ръкопляскания/

4. Никакви териториални претенции към съседните държави. /Ръкопляскания/

5. Превръщане на България в страна на международния туризъм, възраждане на гостоприемството на българина при повишаване и укрепване достойнството на всеки от нас. /Ръкопляскания/

6. Премахване на всички екологично вредни производства.

ГЛАС: Регламентът изтече.

П. ПАНАЙОТОВ: В такъв случай прекъсвам.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата академик Шелудко. Да се готви Йоло Денев, след това Пламен Стефанов, Чавдар Кюранов.

 

АКАД. ШЕЛУДКО :

Вижте другари, аз съвсем накратко ще се изкажа, затова защото смятам доклада на Желю Желев за много изчерпателен, делови и за едно, общо взето положително явление за развитието на клуба.

Имам една бележка във връзка с изказването на др. Сугарев за ръководната роля на партията. Тази формулировка ни е подсказана, тя не е наша формулировка, но тя същевременно е добила много голяма популярност във връзка с аналогични предложения в Чехословакия и в ГДР, обаче фактическото положение у нас не е такова. Затова тук в дискусионния клуб ние би трябвало да гледаме в корена на нещата, а коренът не е в ръководната роля на партията, а е в диктатурата на пролетариата. /Смях, ръкопляскания/

Тук всичко е ясно. Не може да има едновременно и диктатура, и демокрация едно от двете трябв да изберем. Така че аз бих изхвърлил това предложение за ръководната роля на партията, бих го заменил с по-общо положение, само че това трябва юристите да го направят, а аз не съм юрист.

Също така имам забележка по повод двете изказвания това на Стефан Продев и на Николай Василев относно това, че клубът не бива да се превръща в партия. Вижте какво, дайте да не си фантазираме, а нека да мислим за реалното състояние на нещата, което ние ще разберем след 11 декември.

Ние ще трябва да участваме в изборите така или иначе и колкото повече участваме в изборите, толкова повече шанс има това Народно събрание великото, то затова е Велико народно събрание, за да не прилича на последното. Последното народно събрание беше направо скандал. /Смях/

Но за да можем да реализираме тази работа, ние трябва да следим всяка крачка, която се предприема и прави от правителството, защото правителството и в досегашната си дейност, независимо от положителните неща, които направи, то непрекъснато се опитва да конфронтира нашата дейност. Така беше и с този втори митинг, който беше измислен преди нашия, така и в много други неща, това просто се чувства постоянно, стремеж към непрекъсната конфронтация.

Е, ние трябва да видим какви закони ще ни предложат за изборите, нека да си отваряме очите много добре по този въпрос, защото ние видахме какви компликации възникнаха в Съветския съюз поради това, че те действаха с един закон за изборите, който представляваше нещо, несвързано с историята на демокрацията.

Ето това исках да ви кажа.

/Ръкопляскания/

ПРОФ. ПАНОВА: Аз имам следното предложение: моля да бъдат прекратени изказванията, да се постави това на гласуване, защото досега те нямаха център. В тази връзка считам, че ръководството не изпълни това, което беше обещало да направи едно организационно събрание на клуба, да събере само досегашните членове, за да се уточнят точно въпросите за характера на клуба, а не да се приказва по всички възможни въпроси на нашето днешно време.

Аз предлагам в най-скоро време, примерно през другата седмица, клубът да направи едно организационно събрание.

2. На това събрание да не се гласува никаква резолюция, така както беше прочетена сега, защото тя съдържа една програма, която не е обсъдена от клуба.

Моля да поставите на гласуване тези мои предложения.

ГЛАС: Аз приканвам членовете на клуба да гласуват против предложението на професор Панова.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има направени няколко предложения:

1. Едното предложение, това на проф. Панова, е да се прекратят изказванията, да се отложи събранието, за да се насрочи по-късно съобразно обещаното от ръководството разглеждане главно на организационни въпроси.

2. Има друго предложение да не се приеме горното предложение.

Аз съм много затруднен като председател от един факт: досега се изказаха 16 души, а има бележки за още 29 души. Явно е, че възниква един проблем или няколко проблема. Първият проблем: до колко часа ще заседаваме и докога да продължим изказванията, до колко часа тази вечер?

Независимо от мотивите на проф. Панова, независимо и от предложенията, които се направиха, аз имам следното предложение, т.е. независимо от тези две предложения искам да дам един друг вариант. Да продължим изказванията до 21,30 ч., т.е. да дадем думата да се изкажат още трима души, а утре да продължим събранието.

ВЕЛИЧКОВ: Аз предлагам днес да не се провежда избора, а утре, когато ще продължи събранието в час, който сега да определим, но да бъде в същата аудитория.

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ[2]: Аз подкрепям това предложение. Нека днес да изслушаме мненията на хората, нека да се изказват, които пожелаят, а също така да чуем думата и на Желю Желев по различните платформи и становища, по резолюцията и т.н., да се ориентираме по всички тези неща, а другата седмица да насрочим събрание, на което да приемем резолюцията и да проведем избора за УС.

Но лично моето мнение е, че би трябвало сега да приемем резолюцията, тъй като пленумът на ЦК е на 11 декември, а след това започва работа Народното събрание. Няма ли ние да излезем с позиция по тези събития? Нека да се знае и нашата позиция! /Ръкопляскания и възгласи Браво/

Ж. ЖЕЛЕВ: Освен това се предлага да бъде организиран и протестен митинг.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, освен това Николай Василев предложи да обсъдим много важния въпрос освен за характера на организацията и провеждането на един протестен митинг.

ГЛАС: Това е най-важното.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Това са много важни неща.

Пита се: в състояние ли сме сега от една страна да продължим с изказвания и да приемем резолюцията, а от друга да обсъдим и един такъв важен момент, какъвто е проблемът за митинга.

ГЛАС: Да се гласува предложението за митинга!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Добре. Имаме значи следните предложения, които моля да се гласуват:

Да изслушаме предвидените за днес три изказвания.

Да обсъдим въпроса за митинга.

Да приемем като основа резолюцията и да възложим на комисията, която предполагам, че сега не е в сътояние да обработи всички предложения, които се направиха, това да стане на едно от следващите събрания в най-близко време.

Тоест, три изказвания да изслушаме сега и да вземем решение за митинга, и отлагане на всички останали въпроси за едно следващо събрание.

Има ли други предложения?

М. ВЕЛИЧКОВ: Моля да съгласуваме нещо по-значително. Резолюцията е наистина една програма, която много добре е написана, но ще трябва много да се внимава. Аз предлагам да обмислим няколко от точките на резолюцията на митинга. Това ще бъде много по-важно за момента.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ:  Ние още не сме решили дали ще правим митинг. Първо да приемем решение за този митинг, а после ще решаваме какво ще правим по него.

Приемате ли тези две предложения? Първо, да изслушаме изказванията на тези трима души, да обсъдим въпроса за митинга и

ПЕТКО СИМЕОНОВ: Тук се изказаха две различни мнения за характера на клуба - едното е клубът да остане като една затворена организация, дискусионен клуб и така да продължи да съществува. Другото становище, записано в доклада и резолюцията, е клубът да премине към масовизиране като една политическа организация и да участва в политическия живот на страната като такава. А що се касае до резолюцията, тя не може да се редактира и допълни с направените предложения. Тя може да бъде само в едното или в другото направление. Затова събранието трябва да избере и приеме едното от двете становища: или клубът да остане затворен дискусионен клуб, или пък да се масовизира и се превърне в масова политическа организация. В първия случай клубът ще провежда дискусии и по такъв начин ще участва в политическия живот на страната, а във втория случай ще стане една масовизирана организация, една масовизирана политическа организация.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Тогава защо ще участва в митинги, каква му е работата там?

ПЕТКО СИМЕОНОВ: Не забравяйте, че рано или късно в България ще дойдем до Кръглата маса. На тази кръгла маса как ще седи нашият клуб зависи от това, колко хора стоят зад него. /Ръкопляскания/. Затова помислете как ще бъдат защитавани нашите убеждения, каквито и да са те.

ГЛАС: Точно така.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз предлагам да гласуваме предложението, което направих, а когато започнем обсъждането на проблема за митинга, считам, че ще включим и част от тези въпроси.

Аз не мога да приема, тъй като в Управителния съвет станаха много дискусии, но не съм склонен в момента да поставя на гласуване дилемата пред клуба или партия, или клуб.

ГЛАС:  Нека остане така, то времето ще покаже.

ГЛАС: Клубът не може да стане партия. Той трябва обаче активно да участва в обществения живот.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Явно е, че в много отношения сме на различни становища, виждаме по разному нещата, пречи ни езика в много отношения. Затова аз предлагам този въпрос да продължим да го обсъждаме.

ГЛАС: Има предложение от Петко Симеонов и то не бива да се игнорира.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Не, не го игнорирам, аз ще го поставя на обсъждане.

Има предложение от Желю Желев събранието да продължи утре вечер, след като изслушаме трите изказвания сега.

ГЛАСОВЕ: Правилно! /Ръкопляскания/

ГЛАС: Но при едно условие утре вечер да присъстват само членовете на клуба и никой друг. Защото не може да съществува нещо, без да е ясно какво е то. А какво ще бъде то, зависи от неговите членове. И тогава, който приема това, което обсъждаме, той ще дойде в този клуб. Не може да се събира такава широка аудитория, където се изказват не членове на клуба и те да решават най-важните въпроси на клуба. Не може!

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Това не е вярно.

ГЛАС: От 340 членове на клуба в момента присъстват 170. Нека видим как ръководството ще го изберем със 140 човека. Ние оставаме малцинство.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има постъпило предложение от председателя на клуба да отложим събранието за утре вечер, след като изслушаме трите последни изказвания. Остава да определим часа. Утре е събота.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: В събота в 12 часа в кино Петър Берон има среща независимото дружество.

ГЛАС: Значи целият апарат ще отидем на кино!?

Така няма да можем да решим нищо. Трябва тази вечер да имаме становище по някои от основните въпроси.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: За митинга е най-важният въпрос.

Драги колеги и колежки!

Аз смятам, че всякаква форма, под която ние поставяме ултимативно въпроса тази вечер или никога другаде или ако не го отложим, не можем да го решим, или ако кажем: вие, които го направихте, нищо не струвате, а пък тези, които са заслужили повече, са вече лозунги и приказки, които не ни подхождат.

Ние досега като клуб сме се характеризирали с това, че макар да сме имали много и най-различни убеждения по много въпроси, сме намирали поантата да се обединим, за да действаме като едно цяло.

Не мога да приема и вътрешно се чувствам лично аз обиден, предполагам, че и други така ще го чувстват, ако ние дадем тон, път и начин по такъв начин да решаваме въпросите: прибързано и недостатъчно изслушали всички, които имат да се изкажат.

Проблемът следователно, уважавайки вашето предложение, е такъв: тази вечер да вземем решението да, аз съм съгласен, но да изслушаме всичките записали се за изказване, тези 23 души, това означава да продължим до сутринта. Аз смятам, че не е най-разумното това решение. Това е моето мнение. Поради това смятам, че е по-разумно предложението на Желю Желев. Затова нека да се обединим още веднъж, нека надделее преди всичко разумът и да подчиним чувствата и емоциите в момента на разума.

Аз смятам, че утре ще имаме достатъчно време да изслушаме всички и да чуем най-различни предложения. Но нека да се ръководим от мисълта, която много добре изрази Радой Ралин нашата сила е в нашето различие и само като хора с различни виждания ние можем да действаме.

Преди да гласуваме предложението, което се оформя, да изслушаме тримата души, на които ще дам думата, и да отложим събранието за утре вечер от 17 часа тук в същата аудитория.

Моля, който е съгласен с това предложение, нека да гласува.

ГЛАС: Не знаем утре вечер дали салонът ще ни бъде предоставен.

ДРУГ ГЛАС: Николай Василев ще уреди въпроса.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Значи утре от 17 часа ние можем да направим тук събрание.

ГЛАС: Николай Василев трябва да иска разрешение от ректората на университета.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Този, който е осигурил за тази вечер аудиторията, това е доцент Николай Василев, той работи в това учебно заведение и той ни съобщи, че и за утре вечер може да ни осигури аудиторията. Защо тогава е вашата реплика, това не мога да разбера.

Моля ви се, не внасяйте с дребни забележки излишна нервност. Нека да запазим нивото, на което досега провеждаме събранието.

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ: Аз също съм човек от университета и съм от първите учредители на клуба. Николай Василев знае, че аудиторията е свободна, но той не е съгласувал това с ръководството на университета.

ГЛАС: Не е вярно! Николай Василев ще осигури аудиторията за утре вечер.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз предлагам да приемем предложението събранието да продължи утре от 17 часа, а ако не съумеем да осигурим залата тук, то ще съобщим къде ще бъде събранието. Но аз съм почти убеден, че ще получим разрешение за събранието утре тук.

И така, поставям предложението на гласуване: който е за това да отложим събранието за утре, моля да гласува. Болшинство, приема се, утре вечер от 17 часа.

Против? Малцинство.

Има думата Йоло Денев за последно изказване.

 

ЙОЛО ДЕНЕВ: Уважаеми колеги!

Докладът на др. Желю Желев и проектът за резолюция на др. Желю Желев ги чухме. Ориентирането към клуб за модерни танци е абсурд.

Не съм съгласен с другаря от в. Народна култура, че интелигенцията трябва да бяга от политическата си роля.

Не съм съгласен със становището да бягаме от митинги и да работим само за увеличаване на политическите милионери в България и да ги закръглим на 2000.

Митингите показаха решаващата роля за промяна в ГДР и в Чехословакия. Кой друг, ако не интелигенцията, може да бъде идеен мотор за демонтаж на корумпираната номенклатурна привилигирована партия на аристокрацията?

Принципът на Маркс за гражданско общество, синхрон на народовластието и демокрацията е несъвместим и абсолютно невъзможен с монополизма на която и да е партия.

България беше смазана от номенклатурната еднопартийна диктатура.

Живеем в исторически дни, дни на изпитания и единодействие на здравите морални сили.

България беше унищожена икономически, политически, социално, духовно и нравствено. Ние не можем да излезем от блатото, ако даваме само съвети отстрани.

В тези дни не трябва да бягаме от изпит и от отговорност. Известно е, че предстои пленум на партията и сесия на Народното събрание. Ние трябва да организираме българския народ на всенароден митинг за даване на задачи, които партията трябва да реши. Досега тя написа само първите две букви /Ръкопляскания и възгласи Браво!/ Досега тя написа само първите две букви в азбуката на демокрацията и в същото време доказа голямото нежелание за истински демократични реформи. Публикува заплатите на висшия ешелон, които са измама за наивници. /Ръкопляскания, Браво!/ Фактически те трябва да се умножат по десет!

Затова нека да предложим платформи от основни искания към Народното събрание и ЦК на партията от името на всички независими сдружения, да се образува организационен комитет за провеждане на общонароден митинг в неделя на 10 декември международен ден за правата на човека. /Ръкопляскания/

Непосредствено преди партийния пленум няма по-подходящ случай за независимите сдружения, клубове и комитети и народа от този ден да си кажем думата и да упражним натиск отдолу. /Ръкопляскания, Браво!/

Този фактор ще бъде решаващ за посоката на историческото развитие на България към истинска демокрация. Пътят към нея е единодействие и свободни избори, гаранция за действително преустройство и демокрация. Да не изпускаме момента на историческия шанс! Историята няма да ни прости никога! Всеки, който се чувства истински българин и в сърцето му тече кръвта на Ботев, Левски, Гео Милев и Вапцаров, трябва да се влее в редиците на 500 000-ия митинг, за да не се срамуваме утре от децата си! /Оживление/

И едно съобщение: аз пиша програмна декларация за нова народна демократична партия с участието на всички независими сдружения.

Всички на митинг в неделя! /Викове Браво и ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Драги колеги!

Преди да приключим заседанието, имам да направя няколко съобщения:

1. Забраненото на 11 април 1989 г. голямо литературно четене Кръг 39 и неговите приятели ще се състои на 5 декември 1989 г. от 17.30 часа тук в тази аудитория. Участват поети от цялата страна и от всички възрасти, между които Александър Миланов, Блага Димитрова, Диню Иванов, Валери Петров, Добри Жотев, Иван Давидков, Иван Динков, Иван Радоев, Иван Теофилов, Иван Цанев и много други, Радой Ралин също така, и много други.

2. Има съобщени предложения от Йордан Василев за това да се изпрати една телеграма до Държавния съвет за пълна амнистия на политическите затворници.

ГЛАС: И за пълна гражданска реабилитация на политическите затворници, а не само амнистия!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, разбира се. Предполагам, че това се има предвид не само амнистия, а и пълна гражданска реабилитация.

Смятам, че можем да приемем това предложение. Който е за, моля да гласува. Болшинство, приема се.

Възлагаме на този, който го е направил, да подготви телеграмата и да я изпрати.

С това приключваме днешното заседание.

Благодаря за помощта, която ми оказахте.

Закривам събранието.

 

/Закрито в 21.30 часа/

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Проф. Иван Николов/

 

СТЕНОГРАФ:

/Георги Кафеджийски/

тел. 58-03-81

 

 

    

 

 

ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ

София, събота, 2 декември 1989 г.

/Открито в 17 часа/

 

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ:

Откривам заседанието на днешното наше събрание, което, както стана известно още от вчера, ще има предимно организационен характер. Моля онези, които не са членове на клуба, независимо от желанието им да станат такива, но досега не са приети, да напуснат залата, тъй като това събрание ще разглежда тясно организационни въпроси.

Същевременно трябва да съобщя, че има много настойчиви предложения за няколко групи, които са потенциални бъдещи членове на клуба, да присъстват, като заемат крайните горни места в аудиторията без право на изказвания и обаждане и да спазват реда на събранието. Това е на първо място групата от физическия институт, които подписаха колективно изложение по турския въпрос.

Освен това моля всички тук присъстващи, които не са членове, също да заемат горния ред, а членовете на клуба да минат по-надолу и да сгъстят редиците на по-първите редове, за да можем да броим гласовете по-лесно, когато ще преминем към избор на нов управителен съвет на клуба.

ГЛАС: Мисля, че е време да започваме!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Имам едно предложение до събранието. Опитът от снощи ни показа, че аз не мога да овладея винаги и във всеки момент многото предложения, които се правят, затова предлагам следното: да имаме тук на масата един говорител на Управителния съвет, който да дава точен отговор на някои въпроси, по които УС има решения, или пък на въпроси, по които  няма решение, по които молим събранието да вземе отношение. Също така един друг колега, който да формулира направените предложения от аудиторията, също от членовете на УС и да отстоява изобщо формулировките, по които трябва да дискутираме.

Предлагам в първия случай това да бъде КОПРИНКА ЧЕРВЕНКОВА, а във втория случай това да бъде един човек, който има тези способности, а именно проф. ТРАЙКО ПЕТКОВ.

Приемате ли те да участват, разбира се, аз властта не я изпускам, както някои казват, тя с кръв се взема и с кръв се дава, но те ще ми помогнат за по-успешното провеждане на събранието. /Весело оживление/

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Без кръв, естествено! /Смях/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да.

Ако няма възражения, моля другарите да дойдат тук на подиума.

Опитът от снощи показа, че е масово желанието от място да се взема думата, да се прекъсват говорещите и всеки сам да прави предложения, да апострофира. Двамата представители, които току-що решихме да бъдат тук в президиума, ще защитават вашите интереси единият на Управителния съвет, който се отчита пред вас, и другият на останалите.

Всеки, който иска да направи извънредно предложение извън реда на записалите се за изказвания, носи бележка до др. Трайко Петков, а той вече има думата оттук нататък да ви представлява или защитава, да внесе някои изменения в общия приет регламент.

Молбата ми е да не се допуска никакво нарушение на установения ред в събранието. Ако има проблеми, по които трябва в момента да се реагира, това да става чрез др. Трайко Петков. Приемате ли това като регламент на събранието? Да, приема се.

 

Драги членове на клуба!

Драги гости, които сте заели горе .

Починал е членът на клуба, известният художник НАЙДЕН ПЕТКОВ. Моля др. Невена Стефанова да каже няколко думи за него.

 

НЕВЕНА СТЕФАНОВА:

Всички познаваме големия художник Найден Петков. Тепърва има да се пише много за неговото творчество. Искам да кажа няколко думи за личността на Найден Петков.

Миналата година на 17 декември ***** и нелепо арестуване, на гости у тях *****, разпитите, за държането на следователите, за *****  акциите срещу нас, за следенето, заканите и подслушването на телефонните ни разговори. Той искаше подробно *****  попита:

А ще можете ли сега да ме приемете *****

Отначало предположихме, че се шегува *****  и потрети въпроса, докато се убедихме, че решението му ***** и искрено.

Днес пред смъртния му одър, неговата   *****   колко той се е гордеел с членството си в клуба   *****   приемем в нашите редове.

Нека сега с едноминутно мълчание почетем  *****    /Всички стават прави и застават в едноминутно мълчание/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Снощи се ***** дискусии, страсти. Народната поговорка казва, че сутринта е по-мъдра от вечерта, но дали днешният ден ще бъде по-мъдър от снощи? И може би, когато нещата се разбъркат *****  момента на тяхното подреждане и оправяне и на  *****  на днешния ден, за да се изяснят някои от позициите  *****  се установи, че много от различните позиции, които бяха застъпени, са в погрешно и неточно тълкуване на редица определения и термини и за да изясни своята позиция, давам думата на другаря председател ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Уважаеми другари, приятели и колеги!

Аз ще кажа само няколко думи, за да се изчистят някои недоразумения, които заведоха събранието в посоки, които не отговарят на неговото основно предназначение.

Нашето събрание е организационно и то се занимава със строго определени въпроси характера на нашия клуб и неговата организационна структура при новата политическа ситуация в страната. Затова аз бях помолил да се центрират изказванията около няколко основни пунктове, които имат решаващо значение за успеха на нашето събрание.

Първо бих искал да отстраня недоразумението, което, струва ми се, се породи от изказването на др. Стефан Продев за политическата партия. Никой никъде не е поставял въпроса за създаването на политическа партия или за превръщането на клуба в политическа партия нито в доклада, нито в резолюцията. Моля това да се има предвид и повече такъв въпрос да не се повдига, защото това са разисквания, които са просто безпредметни.

Второ, за движението, става дума за движението на клубовете. Някои другари изглежда имат опростената представа за клубното движение, като си представят дейността на нашите клубове в движение като унищожение на клубната форма и създаване на някаква политическа орда, която може само да вика по митингите или да участва в изборите. Не, става дума за движение на клубовете, които възникват. И понеже това е реален факт, ние тепърва да приемаме някаква стратегия за изграждане на клубове. Тези клубове са вече факт, те са възникнали  и продължават да възникват. Следователно, ние не можем да не вземем предвид това обстоятелство. Идват хора от провинцията, искат от нас съвети, искат помощ, искат да установят трайни връзки с нас на една или друга основа, включително и тези, които изграждат самостоятелни клубове. Не може нашият клуб да не се интересува от това и да бъде индиферентен.

За приемането на членове това е третият пункт, по който, струва ми се, трябва да се разговаря. Аз в доклада защитих тая теза че трябва да се приемат всички, които желаят да влязат в клуба със съответните ограничения да не са криминални престъпници, да не са компрометирани политически с едни или други престъпления.

Що се отнася до опасенията, че нашият клуб ще се превърне в нещо невъобразимо голямо, където ще се загуби неговият характер, аз мисля, че тези предположения до голяма степен са лишени от основание, защото на практика съществува една съвсем естествена селекция. Да кажем идват работници, които искат да членуват в клуба. Ние не можем да ги върнем тези хора, но можем предварително да разговаряме с тях и да ги питаме какво търсят, какво се надяват да намерят в нашия клуб.

Вчера например аз имах предиобед такъв разговор с един другар, който беше дошъл от Бургас и искаше да се запише в нашия клуб. Питах го защо се интересува от нашия клуб? Той каза, че бил арестуван преди време от милицията, били го в ареста, счупили му гръбнака и пр. Виждам, че той се интересува от правозащитна дейност и му казах, че съществуват такива и такива други сдружения, към които, щом от такива въпроси се интересувате, целесъобразно е да се обърнете и той се насочи натам.

Смятам, че всеки от нашите членове, които препоръчват кандидати за членове на клуба, могат да процедират горе-долу по същия начин.

Затова моето мнение е, а предполагам, че и ръководството на клуба мисли същото, поне в разговорите ние се ориентирахме към това клубът да бъде открит и да се прави тая естествена селекция на интересите, която след време настъпва, така че даже и ако са попаднали в клуба случайни хора, те ще напуснат клуба поради простата причина, че няма да им бъде интересно.

Четвърто по въпроса за обединяването на усилията в клуба и на цялото това клубно движение с другите независими сдружения на координационна основа при пълно запазване на тяхната самостоятелност, тяхната автономия и специфичен профил на дейността им. Моля и по този въпрос също така да се вземе отношение. Нека другите въпроси, които много хора искат да повдигнат, да не се засягат в изказванията. В края на краищата нашето събрание има строго определена цел и затова би трябвало да се насочва към тези основни проблеми като организационно събрание на клуба.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Благодаря.

Моля да ми се предаде вече списъка на желаещите да се изкажат, за да мога да функционирам по-нататък.

Има думата Копринка Червенкова.

 

КОПРИНКА ЧЕРВЕНКОВА:

Аз няма да говоря като говорител на клуба, а просто искам да се опитам да ви предложа един модел, по който да разсъждаваме по бъдещето на клуба, понеже ние днес сме на нещо като конгрес на този клуб в момента, тъй като нашето събрание има учредителни функции.

Тук има едно писмо от Велислава Дърева[3] и то започва със следните думи: Предполагам, че тази нощ никой не е спал, никой от нас, защото снощи ние бяхме на ръба.

Вярно е, че демократизацията на обществото всички ни завари малко неподготвени, но от друга страна е вярно и това, че в случая ние трябва да търсим една малко по-обща форма, която трябва да ни обедини.

От това, което вчера чухме тук, стана ясно, че всички искаме да запазим клуба, аз употребявам условно понятие клуб, защото то си има едно много точно значение, което ние отдавна сме го пренебрегнали. В същото време обаче ние се различаваме по начина и средствата, с които този клуб трябва да действа. Тоест в една част от изказалите се вчера чухме, че те изявиха своите предложения и становища, единият от тях беше Стефан Продев, а другият беше Николай Василев, видяхме, че клубът трябва да се занимава с дискусии и следователно той трябва да се запази като дискусионен клуб. Другата част от изказалите се, имам предвид Петко Симеонов и донякъде Желю Желев, държаха, че клубът трябва да се превърне в демократично движение на клубове, който освен че ще защитава гласността и преустройството, ще се бори и за една демократична държава.

Нека сега да тръгнем да търсим общото, което събира тези две тенденции в клуба, защото ако сега се оставим да се изслушваме един друг, то е ясно, че ще има, ще се редуват едно изказване за дискусионен клуб, друго изказване за демократично движение.

В тази връзка аз ви предлагам следното: бих искала предварително да се извиня, че донякъде ще импровизирам това, което ще кажа, във всички случаи ще го опростя, но пък за да бъде ясно това, което аз предлагам, ще го оформя като някакъв вариант, защото най-лесното е да се разцепим в момента, но това не бива да става. Аз мисля, че е твърде рано да се разцепваме. Никой в момента няма нужда от подобно разцепление.

Убедена съм, че привържениците на дискусионната дейност на клуба няма да бъдат разубедени, че трябва да прелеят в демократично движение, нито пък привържениците на демократичното движение ще бъдат убедени, че само с дискусии трябва да се занимаваме. Затова нека да реабилитираме думата фракция. Аз ви предлагам да съществува нещо, което не претендирам, че на всяка цена трябва да се казва клуб, но имам предвид някакво такова тяло, което ние всички тук представляваме, с две фракции. В края на краищата фракцията е част от някаква партия, която защитава целите на партията, но средствата и пътищата за постигането им са различни. Нека в случая на нашия клуб една фракция да се занимава с дискусии, с теоретична атака, с теоретична опозиция, с интелектуална опозиция ако щете, а другата фракция на клуба да се занимава с дейност, която е при всички случаи по-политизирана. С тая дейност тя вече излиза от теоретичната сфера, като ще се развива в такава насока: да се събират подписи, да се провеждат някакви социални или политически акции и жестове, но тя ще бъде много по-активна и няма да се ограничава само в сферата на интелектуалния труд.

Аз мисля, че ние можем да се опитаме да си създадем в това отношение един политически прецедент, при който в това наше тяло клуб двете фракции няма да се борят една срещу друга, а просто ще си помагат, защото цялото тяло е плуващо. Примерно част от хората, които имат самочувствие, че имат интелектуален потенциал и че могат да дискутират и решават даден проблем, като предлагат алтернативни решения, съвсем спокойно могат да участват и в другата дейност, както и хората, които в момента са много по-радикализирани, които искат да излязат например на улицата и да манифестират или да правят демонстрации, искат да тръгнат да събират подписка за нещо, имат интелектуален потенциал да участват и в дейността на чистата дискусия.

Разбира се, всичко това вече предполага една обща шапка. Аз съм сигурна, че трябва да има една обща шапка, в която да се създаде един федеративен принцип, т.е. да съществува задължителното условие, че едната фракция, ако приемете тази дума фракция, това може да бъде крило и т.н., но аз мисля, че думата фракция има нужда от реабилитация, тя у нас винаги досега е съществувала със знак минус, а навсякъде по света тя се използва за един нормален политически живот, фракционният.

И така, едната фракция, ако се приеме нещо такова, трябва да има равно представителство с другата фракция в един общ управителен съвет и вече общият управителен съвет ще взема решения по стратегическите задачи на клуба, а всяка една от двете групи, от двете крила ще се занимава със собствената си дейност. Тоест те ще имат една относителна самостоятелност, като ще съществува едно изрично условие едната да не компрометира другата, но аз мисля, че това вече само по себе си се подразбира.

Мисля си, че само така на някаква такава обща база, ние бихме могли да съществуваме оттук нататък като това тяло, това цяло, което е тук събрано.

С това предлагам в случая тема за размисъл, за обсъждане. Няма смисъл само да се изправяме тук и всеки да защитава собствената си теза. Мисля, че няма нищо несъвместимо, ако съществуват две такива фракционни крила в нашия клуб, тъй като те просто взаимно ще си помагат. Примерно нещо, което е развито, разгледано, нещо което вече е формулирано от едните, би могло да бъде разпространено, да му де търсят привърженици и от другите.

Ето, по този начин ми се иска да разсъждаваме, а не да дърпаме към себе си всеки отделно собствената си черга. Така че това е моят апел. Ако има нужда от уточнения, аз съм готова да ги дам, но имайте предвид, че това го измислих сутринта и то структурно и организационно не е много избистрено в главата ми, но само това ми е ясно, че двете фракции ще си имат собствен план за работа и собствени ръководства. Те същите тези ръководства могат да ги излъчат в Управителния съвет, могат да решат други ръководства да си излъчат в УС, но УС ще има координационна и решаваща дума само по големите и стратегически задачи на клуба.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Другарят професор Трайко Петков вече е получил една бележка ако е възможно, моля да се прочете още веднъж резолюцията.

Смятам, че това ще се подкрепи от повечето тук присъстващи.

К. ЧЕРВЕНКОВА: Преди това едно допълнение. С оглед на направеното от мен предложение, при това положение нашият клуб не трябва да се казва клуб, а Федерация за подкрепа на гласността и преустройството.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, чухме още едно предложение. Смятам, че плурализмът допуска множество предложения.

Има думата Петко Симеонов, за да прочете отново резолюцията.

ПЕТКО СИМЕОНОВ: /прочита повторно проекта за резолюция/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата за изказване Владимир Петков.

След него да се готви Пламен Стефанов, след него

Чавдар Кюранов,

Блага Димитрова, а след нея

Елка Панова.

ВЛАДИМИР ПЕТКОВ: Другари!

 Аз вчера подадох заявление за членство в клуба и моля сега да ме изслушате. Аз съм научен сътрудник по металознание, работя в научен институт. Преди две години в Перник организирах един малък дискусионен клуб, който просъществува до 1988 г. и бяхме принудени да го закрием.

Щастлив съм, че днес мога да видя наживо цвета на интелигенцията в България, която винаги е била и духовен водач на народа си.

Искам специално да подчертая голямата роля поне за мен, която изигра др. Желю Желев с книгата си Фашизмът и му благодаря също така за статията Великото време на интелигенцията от миналата година, отпечатана във в. Народна култура. За мен и за нашите дискусионници това беше като глътка кислород в отровните изпарения на разлагащия се живковистки тоталитаризъм.

Сега по доклада и по проекта за резолюция.

Изцяло ги поддържам с едно малко предложение за допълнение към проекта. Мисля, че много безцветна е оценката за работата на клуба през изтеклата година като задоволителна. Ако е така, тогава на какво се дължи огромният авторитет на клуба? Според мен тук трябва да се употребят суперлативи. /Оживление/ В какъв смисъл? В смисъл, че въпреки терора и ограниченията, клубът можа да запали в нашия народ лъч на надежда, и конкретни предложения за характера на клуба. Мисля, че той не трябва да бъде политическа партия и затова предлагам неговото название да си остане Клуб, тъй като то много добре се възприема и се утвърди с това название.

Считам, че клубът трябва по-широко да разтвори вратите си за нови членове и да не се затваря в един елитарен кръг, но същевременно би трябвало според мен да запази дискусионния си характер, т.е. да произвежда научен продукт във вид на алтернативни идеи.

Към комисиите или секциите на клуба аз предлагам да се образува и седма такава секция, да се намери място, която бих предложил да се нарича Социалистическа алтернатива.

Аз съм член на партията, привърженик съм на становището, че социалистическата идея не е окончателно изчерпана и мисля, че такива привърженици на идеята като Рой Медведев, в последно време мога да посоча и Гари Каспаров, считат, че има място за развитие на тази идея и за дискутиране върху този проблем.

В заключение искам да кажа по повод на това, че много хора от снощи ценят времето си и напуснаха, мисля, че ние тепърва ще свикваме към демократичното общество, към правовата държава и трябва още в самото начало да бъдем наясно, че това е свързано с жертви, със загуба на време. Вярно е, че по-рано по време на диктатурата на Живков ние можехме да узнаваме за съдбата си от решенията на вожда и учителя, от предаванията по телевизията и ни беше спокойно, но сега трябва да се примирим, че там, където се дискутира, където ще се вземат решения по един демократичен начин, ще бъдем принудени да жертваме нещо от себе си.

Благодаря за вниманието. /Ръкопляскания/

 

ЧАВДАР КЮРАНОВ: Приятели!

Преди да започна своето изказване, искам да дам едно обяснение за това, което се появи във в. Работническо дело една реплика на д-р Калайджиев по повод на едно мое изказване в комисия на Народното събрание.

Клубът се отнася внимателно, с реализъм и разум към предложенията си, а в Работническо дело в случая, а и в Земеделско знаме, които са прочели, са видяли цялото мое изказване, което има такава основна идея: там бяха представили един правилник за разпределение на жилищата, усъвършенстван правилник, аз казах, че не може да се усъвършенства нещо, което е изцяло компрометирано, и казах, че единственият начин да се реши този въпрос е да се премине към пазарна икономика и към продажба на жилищата, като се отдели една определана бройка жилища за социално слабите слоеве на населението.

Всичко това беше аргументирано не особено пространно, но достатъчно ясно и получи одобрение от редица участници в това заседание.

Сега искам да кажа няколко думи за това, за което сме се събрали.

Защо това снощи беше толкова сложно? Ами защото е труден въпросът. Трудно е сега да се реши този въпрос за статута на клуба как и какво да бъде: клуб, затворен или масово движение. И ако има нещо тук, което най-много ме плаши, това е нашият начин на мислене, ординарното мислене на единия край затвореният клуб, а на другия край масовото движение. И като че ли нищо няма помежду им. А мен ми се струва, че помежду има много форми, има предостатъчно форми, по които можем да мислим и аз считам, че една от тях даже ни дава възможност за едно компромисно решение. Какво имам предвид?

 Една възможност: клубът в класическия му образ кула от слонова кост затворен, изолиран от хората и страната. Аз мисля, че ние не можем да приемем такова предложение.

Втора възможност: Клуб в кула от слонова кост, свързан централистично като господстващ център с подобни кули в страната.

Трета възможност: свързан федеративно с други  кули.

Четвърта възможност: клуб, съответно клубове в страната, към които се създават дружества на приятелите на клуба, студентски дружества към клуба и други подобни форми.

Пета възможност: отворено масово движение.

Шеста възможност: партия. Да, и такава възможност съществува, независимо дали е предлагана или не, така, както беше представена, резолюцията за мен водеше и към такова решение, особено след обясненията, които бяха дадени за така наречената евентуална кръгла маса. Така че това е също така една възможност, но аз се боя от партия от досегашния тип, защото така или иначе много партии все още не сме измислили, много други типове партии не сме измислили още.

Бих искал обаче да се спра на още една възможност. Той, клубът, не може да бъде така затворен, както е сега, а трябва да отвори вратите си, но не трябва да губи физиономията си, не трябва да губи това, което го отличава от всички други движения.

Първо, какви са приликите с другите движения? Мисля, че всички те, имам предвид неформалните, независимите движения са опонентни на властта със законни средства. Това първо.

Второ, демократични.

Трето, борят се за гласност и плурализъм.

Това е казано най-общо. Обаче има и съществени разлики, където клубът трябва да намери мястото си.

Първо, нашият клуб не е като профсъюз Подкрепа, не е насочен само към човешките права като дружеството за човешки права.

ГЛАС: Не се чува ясно.

ЧАВДАР Кюранов: Ще повторя: прилики с другите движения, опонент на властта, демократичен, клуб за гласност и плурализъм. Разлики: не е профсъюз като Подкрепа, не е насочен само към човешките права като дружеството, не е религиозно сдружение, макар че е за свободата на религията. Той е и трябва да стане и да остане средище на мислене, мозъчен тръст, от който да черпят всички демократични движения и сдружения. Не че те не могат да мислят с главите си, не стои така въпросът, но клубът има тая задача и тая специфика да бъде генератор на идеи, да идва до идеи, научен продукт, алтернативни решения да предлага, както се изказа другарят преди мен, с който аз съм напълно съгласен, да прави предложения до обществеността преди всичко, а в някои случаи и до властта.

Разбира се, това е политическа дейност, защото културата, икономиката, демографията, всички те имат политическо съдържание.

Това мога да кажа по физиономията на клуба от гледна точка на неговата дейност. Но тази физиономия се определя и от членовете му и за мен е естествено преди всичко членовете на клуба да бъдат от средите на интелигенцията, от гнилата, фалшивата, презряната, подтиснатата!

Значи ли това, че ако дойде работник, селянин или занаятчия и поиска да влезе в клуба, ние трябва да го изпъдим. Разбира се, не значи. Но спецификата на клуба, определена от гледна точка на дейността му, се допълва от гледна точка на членовете именно така, защото между другото това е един от начините да се осигури свобода на интелигенцията в такъв клуб, да има такъв клуб.

Какъв трябва да бъде критерият?

Николай Василев предложи един критерий възможност на хората да участват в дискусионната дейност на клуба. Аз обаче мисля, че ние в това отношение можем да отидем и към нещо още по-широко. Приемам този критерий, но мисля, че той може да бъде разширен.

В Пловдив са намерили според мен едно интересно решение, като са казали, че член на клуба може да бъде всеки, който е част от интелектуалния потенциал на нашето общество, аз бих казал, от духовния потенциал на нашето общество. И аз мисля, че този критерий, както се казва, подлежи на операционализация, може да бъде операционализиран. Затова тук ще влязат и студенти, които не приемахме само по една причина, за да не ги изключат от университета, както бяха започнали, могат да влязат и ученици, могат да влязат и други, които са именно част от тоя духовен потенциал на страната.

Сега ще се спра на въпроса за кръглата маса и как ние бихме се явили на една такава кръгла маса. Първо, нека да не се самохипнотизираме и да не се сравняваме точно с нещата, както те се развиха в Полша или Унгария. Да не забравяме, че в Полша борбата се води от години, в Чехословакия и Унгария също от години и то с много по-дебели слоеве интелигенция, отколкото имаме ние, но зад тях стояха мощни движения работнически, селски, на интелигенцията. А такова движение вече има извън нас, извън клуба Подкрепа и другите и т.н.

Как ние сега ще се явим, ако би се стигнало до една кръгла маса? Ние няма да се явим там с бройки, а ще се явим с качество, ще се явим с идеи, с тоя алтернативен продукт, както успешно беше наречен тук преди малко.

Другите движения и сдружения естествено ще гонят масовост, но ние не можем да ги следваме и стигнем в това отношение. Има опасност да набъбнем, а след това да спаднем.

Има и нещо друго много по-важно. Ако ние започнем да се стремим да увеличаваме много нашата членска маса, тогава ще бъдем конкуренти с тези движения, ще започнем една борба с тях, която в български условия едва ли може да се спре и ограничи в границите на културните отношения. И ние там ще се явим не като конкуренти, а като търсени съюзници.

Аз мисля, че пътят на широкото движение или евентуална политическа партия, това е път на сблъскване, на все по-засилващата се конкуренция с другите, а не път на сътрудничество. Пътят на клуба, запазил своята специфика, е път на съюз и сътрудничество с тези движения, разбира се на принципна, приета обща платформа и обща програма.

Няколко думи за по-тясно организационни въпроси.

Решително възразявам срещу това Управителният съвет, който ще бъде избран, да се свиква рядко и правата и прерогативите на ръководството да бъдат предадени на организационно бюро или комитет. Това не трябва да става. Не по-малко от два пъти в месеца трябва да се свиква този управителен съвет и който не може да участва в неговата работа така, нека сега да внимава дали да влезе в Управителния съвет, да помисли дали да остане, или да не остане в него.

Бюрото да се избира направо от общото събрание.

Смятам, че това е погрешно, това е път към президентска власт и не е правилно да се постъпва по такъв начин даже за един малък колектив.

И на трето място, смятам, че ротацията трябва да се запази, разбира се, може да се удължи до няколко месеца до 4 или 6 месеца, но не повече.

Сега искам да предложа една алтернатива на резолюцията, която тук ни беше предложена.

 Тъй като се изказвам сега по резолюцията, то моля ако времето ми за изказване по регламент е свършило, моля за няколко минути време още.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да.

ЧАВДАР КЮРАНОВ:

Предлагам по-кратка резолюция, защото тази, която чухме, прочетена от Петко Симеонов, в голямата си част не е резолюция, а платформа.

1. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България да се преименува в Клуб за гласност и демокрация.

2. Да се разработи платформа и програма на клуба.

3. Клубът за гласност и демокрация да се развива като доброволно сдружение на гражданите, което да ратува със законни средства за осъществяването на коренни демократични промени в нашата страна върху принципите на гласността, демокрацията и плурализма: политически, икономически, социален и културен.

4. В клуба да членуват всички граждани, които са изявили желание за това и които представляват част от интелектуалния потенциал на страната.

5. Управителният съвет да конкретизира критериите и начина на приемане в клуба.

Имам предвид тези ограничения, които ги имаше в другата резолюция.

6. Клубът да съдейства и подкрепя създаването на клубове и други сдружения в страната, които приемат неговата програма или имат програма, близка до неговата по своите цели, задачи и средства.

7. Да се подготви и осъществи изграждането на Съюз на клубовете и сродните движения в страната като участието в него бъде напълно доброволно и на федеративна основа. Наименованието може да бъде и друго. За целта Управителният съвет да създаде специално комисия.

8. Да се поддържат по-непосредствени връзки с такива сдружения като клуба Демокрация.

9. За да се засили сътрудничеството с другите независими неформални сдружения, клубът да участва в координационен комитет, който да подготвя и извършва съвместни акции. По-тесни форми на сътрудничество да се осъществяват само като бъде приета обща платформа и обща програма, предварително обсъдена и приета от Управителния съвет.

10. Да се създаде съвместно с други независими движения инициативен комитет, който да организира митинг на 10 декември, на който да бъдат приети искания на тези сдружения по повод предстоящия пленум на БКП.

Това са предложенията, които правя. Те могжат да бъдат допълнени и с някои от конкретните предложения от другата резолюция.

Две думи и по отношение предложението на Копринка Червенкова за фракциите.

Другарки и другари, боя се, че това е пак плод на нашето мислене или или. Не бива да стигаме до фракции. Това, което аз искам да предложа в тази връзка, е едно компромисно решение, един клуб, който се отваря, но вратите му не се отварят до безкрай, който дава възможност да запази своята специфика, да бъде преди всичко представител на интелигенцията и да бъде мозъчен тръст за всички сдружения неформални, независими, които биха се интересували от неговите идеи.

Благодаря за вниманието.

/Ръкопляскания/

ПРОФ. ТРАЙКО ПЕТКОВ: Мисля, че сега е най-подходящо да съобщя какво мнение се получи тук при нас, защото почувствах, че снощи имаше такова мнение широко тук вътре в залата. Позволете ми да го прочета:

Смятам, че българският народ очаква от клуба политическа дейност и то незабавна, и в съюз с другите независими движения. Освен това в лицето на най-известните членове на клуба хората очакват да намерят своите лидери в борбата за демокрация.

Смятам още, че телеграмата от Чехословакия, подписана от Хавел, поздрави клуба именно като водач на политическата борба на българския народ.

Що се отнася до алтернативните решения, самото време вече ще ни ги посочи.

Вие взехте отношение в известна степен по този въпрос. Обръщам внимание особено на факта, че наистина нашият народ поради редица обстоятелства смята, че в клуба са хората, на които той може да гласува доверие.

Моля за вашето отношение. /Ръкопляскания/

ЧАВДАР КЮРАНОВ: Моето отношение е положително. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: И така, продължаваме по-нататък. Има думата др. БЛАГА ДИМИТРОВА.

Да се готви Елка Панова, след това Ивайло Трифонов, Брайко Кофарджиев.

 

БЛАГА ДИМИТРОВА: Приятели!

Снощното събрание ме изпълни с противоречиви мисли и чувства. И аз не спах тази нощ. Нека видим сега на сутринта какво съм измътила.

На разсъмване ми се изясни една проста истина: събитията налагат своя логика. Обаждат ми се хора от цялата страна, хора с различни професии и на различни възрасти, с различни отправни точки към промените. Нашият клуб изглежда е събудил у всички тях една надежда и ние нямаме право да излъжем тази надежда. Хората очакват от нас да им помогнем, да им посочим правилния път за действие, да обединим усилията им. Би било дезертьорство от наша страна, ако им кажем: ние сме клуб на интелектуалци, нашата задача е теоретична, да обсъждаме /Ръкопляскания бурни и продължителни/

Поели сме един тежък кръст, нека да го носим до края! Ако някои се дразнят от думата политически характер, нека го наречем граждански, но ние сме длъжни да откликнем на повелята на момента, да спомагаме за изграждане в нашата страна на гражданско общество.

Замисълът на нашия клуб при създаването му беше да постави на широка дискусия наболели проблеми на нашето общество, специфични за България във връзка с традициите и историческата ни съдба. Но този първоначален замисъл прераства в по-значителна мисия, пред която ни изправи нашата общественост, очаквайки от нас повече, отколкото може би самите ние сме си поставили за цел. Но едното не изключва другото. Напротив, за да изпълним високите изисквания на момента, ние трябва да съчетаем мисленето с действието, теорията с практиката, в движение трябва да преустройваме самите себе си.

Трудно ще бъде, и на мен ми е много трудно, но щом сме се нагърбили с будителска мисия, трябва да я осъществим. Нашите будители не бяха само теоретици, но и практици.

Би било в духа на безнравствената авторитарна система разделай и владей да се обособим в затворен кръг от интелектуалци, които не допущат размиване с многобройност и многоликост от членска маса.

Как да отговаряме на всекидневните запитвания и обещания по телефона, на писмата и на запитванията на хора, дошли от София и провинцията пред вратите на домовете на мнозина от съклубниците? Не можем да върнем от прага всички тези съмишленици, които искат да влеят силите си в трудното дело за спасяване на България.

Владимир Левчев и Едвин Сугарев се изказаха тук с цялата отговорност на съвременници, верни на българската традиция на народната интелигенция и те ни подсказаха нещо много важно че не трябва да дърпаме малката си черга ту насам, ту натам. Най-важното в този повратен миг от историята ни е да обединим духовната енергия на нацията, не да създаваме партия, а да изградим общност от съзнателни граждани. Вместо бюрократичния рецидив, извинете ме, от организация със всекимесечен бюлетин, аз настръхвам от тази дума бюлетин, предлагам да издаваме на три или четири месеца едно списание, съчетаващо интелектуалното наследство на списанието Демократически преглед на Тодор Г. Влайков, Философски преглед на професор Михалчев и дори Мисъл на д-р Кръстев. /Ръкопляскания/

 Такова списание с различна политоложка платформа да има различни отдели може те да са 6, колкото са секциите на клуба плюс още седма предлагам да бъде Проблемите на младежта. Там да бъдат публикувани, в това списание, задълбочени статии, информации от наши капацитети, пък и от чужди. На страниците на такъв орган могат да се водят и полемики. Покрай тази дейност обаче нашият клуб включва широки слоеве от населението и затова не трябва да забравя и широката къртовска и черна работа не за да завземе властта, а за да бъде един коректив на държавната машина, един амортисьор за болезнените процеси при преминаването към демократичната система във всяка област на живота.

Сигурно ще ни струва много усилия такава пренагласа на съзнанието, но ние нямаме път за отстъпление.

Един колега ми припомни мисълта на Гьоте: Змия, която не си сменя кожата, умира. Умът, който не си сменя възгледите, е обречен на смърт.

Хайде да не приличаме на змия, превърнала собствената си кожа в усмирителна риза!

И едно обаждане по телефона днес имам за втори път. Преди две седмици една непозната възрастна жена каза, че предоставя всичките си спестявания през целия свой живот, за да се издава една независима печатна творба например на две седмици или на месец, или на три месеца, да бъде списание или вестник, тя самата не предлага нищо, ние да обсъдим, но тя дава своята материална помощ.

Тази форма на взаимопомощ в нашето общество пак е едно възраждане на старата наша традиция. Нека ние да откликваме и да събуждаме още повече у хората тези хубави стари наши български обичаи!

Благодаря!

/Бурни и продължителни ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Ще даваме думата последователно на: Елка Панова

 Ивайло Трифонов

 Брайко Кофарджиев

 Димитър Коруджиев

 

ЕЛКА ПАНОВА: Колеги!

Използвам този термин, защото съм убедена, че все още ни свързва един общ социален статус. Аз се надявам, че той по принцип няма да бъде загубен, защото мисля, че ако клубът след свалянето на Тодор Живков има толкова очевидна притегателна сила, това е така, защото той е свързан с понятието интелигенция. Българският народ все още има силна вяра във възможностите на своята интелигенция. Но българската интелигенция, нека си признаем това, има твърде голяма необходимост да стане истинска, да стане истинска народна интелигенция.

Поради това аз мисля и в моето съзнание е, аз самата участвам в клуба от неговото основаване, клубът беше създаден именно с цел да обедини усилията на българската интелигенция не само, но да подпомогне създаването и укрепването на нейното собствено самочувствие, да я очисти в много голяма степен от присъщата й както в миналото, така и сега, най-пресни примери имаме хиляди, от нейното пробудострастие, от нейната твърде лесна купаемост, от възможността, податливостта й да бъде купена, от това че тя твърде лесно се поддава на демагогия.

ГЛАС: И на продажност!

ЕЛКА ПАНОВА: Аз мисля, че ако клубът на българската интелигенция, който беше създаден като клуб за подпомагане на преустройството, изпълни някаква част от тази много голяма негова мисия да консолидира българската честната, искрената, народната българска интелигенция, което означава твърде много, да се изяснят масата проблеми, свързани с интелигенцията в нашата страна, още повече, че нашето общество, както и въобще във всички социалистически страни, страда от много големи проблеми, свързани с духовния живот на обществото, то този духовен живот у нас наистина замря, нравствените критерии бяха твърде размити и неценени, умствените критерии бяха твърде размити и неценени, изникнаха други критерии, свързани с материалното благополучие и всичко друго.

Аз мисля, че изясняването, но не просто декларирането, а дълбокото проникване в това какво означава да се възроди духовният живот на едно общество, трябва да бъде първата цел на нашия клуб.

Колеги, аз не разбирам това нещо, този хъс, който се прояви и на миналото събрание по отношение на всичко, което се направи след свалянето на Тодор Живков от страна на официалните органи. Аз лично не съм свързана с никой от тях, но аз мисля, пазил ме господ, но става дума за нещо друго, аз мисля, че никой в нашето общество нито работническата класа, нито интелигенцията, нито селяните са заинтересовани в днешния момент от конфронтация вътрешна. И без това страната ни и нашето общество има толкова дълбоки рани. Етническият проблем например е толкова сложен и труден и свързан с тези трудни процеси, които много добре знаете.

Нашият клуб по времето на Тодор Живков се създаде като Клуб за гласност и подкрепа на преустройството. Нима това преустройство на социалистическото общество, защото такова е то в нашето време, нашият клуб желае ли да стане друго или да обнови социализма, така че той да се превърне в социализъм с човешко лице? И това е един голям въпрос, който трябва да бъде изяснен по време на дискусиите на клуба.

Това преустройство, за което говорихме, вече осъществено ли е, та ние да се отказваме от названието на клуба Клуб за гласност и подкрепа на преустройството? Или Тодор Живков бе по-достоен да бъде подкрепян в това, което правеше, отколкото сегашното ръководство?!

Аз не апелирам да се съгласяваме безусловно със всичко, което прави новото ръководство, но аз мисля, че ние трябва да разбираме едно много важно обстоятелство че хората действат в зависимост от структурата на обществото. Създават се сега нови структури. Защо ние възразяваме, а не се съгласяваме с това, че да речем, профсъюзите са се обявили за независими и дадоха редица твърде полезни предложения? /Оживление, шум в залата, гласове на несъгласие и викове Не, ние не сме глупаци/

ГЛАС: Толкова години демагогия!

ЕЛКА ПАНОВА: Аз мисля, че всички имат право да кажат това, което мислят. /Шум в залата/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Моля, запазете тишина, запазете спокойствие!

ЕЛКА ПАНОВА: Аз не защитавам официалните профсъюзи. Става дума за нашата позиция, става дума за това, че може би нашата позиция на клуба и на другите неформални организации провокираха, изискаха да се създадат тези нови структури. Но тези нови структури дават нови възможности. Защо ние да не подскажем тези възможности? Ние нямаме тази държавна структура, която създава възможности за реални социални придобивки. Защо нашият народ да не живее по един нормален, законен начин?

Аз мисля, че всички ние много добре разбираме, че всички компрометирани хора трябва да си отидат, но ние като клуб, нито пък останалите неформални организации, не можем да демонтираме цялата система.

ГЛАСОВЕ: Можем, можем! И трябва!

/Ръкопляскания/

ГЛАС: Цялата система трябва да демонтираме!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Едно от най-важните изисквания е всеки да изслушва спокойно мнението на другите. Затова много ви моля да се уважаваме, колкото и противоречиви мнения да се изказват, ние да се изслушваме.

Времето ви изтече.

ЕЛКА ПАНОВА: Искам да кажа още само две думи.

Искам да кажа, че аз не съм официален говорител на правителството. Става дума за нещо друго, колеги. Нашето общество наистина има нужда от консолидация и демократизация, и преустройство.

ГЛАС: Ти сама си противоречиш!

ЕЛКА ПАНОВА: Защо да си противореча? През целия си живот аз съм го доказвала, че така или иначе винаги съм била за демокрация. Но сега става дума за нещо друго. Който е бил, да речем дори на последния митинг, не е могъл да не усети надигането на много страшни с&#