СТАЛИН

1 2 3 4 5 6 7 8
СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

 

След няколко чистки Сталин е унищожил кадровия състав на болшевишката партия и към края на 30-те години е създал своя, сталинска партия. Болшевишката партия (към 2000 активисти по време на Октомврийската революция) се гради от професионални революционери, които са доказали в конспиративния период, че са комунисти. Партията на Сталин се гради от номенклатурата - хората, призовани да служат. Качеството им на комунистически функционери (комунисти) произтича от предаността им към вожда. Ако не са предани, те не са признавани за комунисти и такава е практиката. "И най-задълбоченото изучаване на марксизма и ленинизма не може да даде никакъв ориентир за политическо поведение - дори напротив, смята се - пише Хана Аренд - че следваш партийната линия само ако всяка сутрин повтаряш онова, което Сталин е обявил предишната вечер, и така естествено се стига до еднаква мисловност, еднакво самовглъбено послушание, несмущавано дори от опит да разбереш какво вършиш."[1]

Това е диференция специфика на номенклатурата. Чрез своята дейност - в партийни комитети, органи за сугурност, стопански ръководства, държавни институции, медии, тя е длъжна да разпростре своето отличително качество върху целия народ. Изглежда, че това качество е структурообразуващо за партиинйта култура: преклонение пред вожда; неразличимост в мисленето; послушание; отказ от саморефлексия.

Преклонието пред вожда става идеология; неразличимостта в мисленето се превръща в морал; послушанието и отказът от саморефлексия - в строга йерархия. Това са само аспекти на партийната култура, която всъщност е нова трансформация на заварената руска култура.

Как би могло да се знае какво е говорил Сталин, когато има дни, седмици, месеци, години, в които няма публично изявление?

В технологията на неговата власт е включен вестник "Правда".  Той е официалният печатен партиен орган. Там всяка сутрин се съобщава актуалната за деня истина. На обществото се казва какво е онова, което , и дори онова, което не е. Казва се не само какво нещото, но и дали то съществува.

Оценката, която се дава, е политическа, но всичко е станало политическо: от ябълките на Мичурин до полетите на Чкалов.


 

[1] Хана Аренд, Тоталитаризмът, С.,1993, стр. 45

 



Copyright 1997-2012 OMDA Ltd. All rights reserved.