СТАЛИН

1 2 3 4 5 6 7 8
СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

 

Докладът на Хрушчов през ХХ конгрес на КПСС, в който се изнасят данни за престъпленията на Сталин и се разобличава "култа към личността", действа като шок в Съветския съюз. В Грузия има вълнения. Започват непрекъснати митинги в Тбилиси, Гори, Сухуми, Батуми, Кутаиси и другаде. Народът иска да знае какво става. За тях Сталин е божество. След митинг в Тбилиси десетки хиляди щурмуват и превземат пощата. При сблъсъците загиват двайсет и един души.

Стъписване има по целия Свят. "Женминжибао" - печатният орган на Китайската компартия, излиза с уводна статия, в която се противопоставя на разобличаването на Сталин. В Съветския съюз са объркани от реакцията на Китай.

Докладът на Хрушчов предизвиква шок и в България, особено сред членовете и симпатизантите на БКП.

По този повод Желю Желев пише: "Секретният доклад на Хрушчов, в който подробно се разказваше за престъпленията на Сталин и поради това се четеше само на строго охранявани закрити партийни събрания, произвеждаше потресаващо впечатлине. Много от фанатизираните комунисти не можеха да понесат тази информация и изпадаха в нервна криза или припадаха на самите събрания. Спомням си, когато в Университета четоха доклада в 65 аудитория пред преподавателите-партийци, как изнасяха на носилки припаднали, за да им окажат първа помощ в лекарския кабинет."[1]

Същностната критика на Сталин и сталинизма, каквато не се прави в доклада на Хрушчов, но която се предизвиква от него,  е критика на системата на тоталитарния комунизъм. Това се схваща от съветското ръководство. Горбачов пише, че във върховете се е съзнавало, че е заплашено съществуването на системата[2]. Изходът е в неосталинизма на Брежнев - другият вариант би бил отказ от тоталитаризма. Стъпка, към която лидерите както на Съветския съюз, така и на световното комунистическо движение, не са готови.

Самият доклад на Хрушчов не се публикува в Съветския съюз. Той е издаван на Запад. В целия източен блок вървят слухове какво е писано в него. Преразказват се предавания на западните радиостанции. Самият Хрушчов на прием в китайското посолство, веднага след ХХ конгрес, както се казва още задъхан от четенето на доклада, произнася слово в смисъл, че "няма да позволим нападки против него". Има предвид Сталин[3].

Анализът на дейността на Сталин е анализ на тоталитаризма и не само на него. По повод на кървавите репресии Хана Аренд отбелязва: "Нито една от неизброимите жертви не е мотивирана от raison d̀'etat (държавнически съображения) в едновремешния смисъл на понятието"[4]

От гледна точка на традиционните, осветени от векове, ценности върху които се гради обществото и държавата - сигурност в социалния ред, чрез който се постига общо благо, в дейността на Сталин няма рационалност. Той предизвиква глад, отнел живота на милиони, избива, затваря, разселва милиони, многократно "пречиства" квалифицираните кадри - производственици и чиновници, партийният апарат е подложен на постоянно преследване, непосредствено преди войната унищожава командния състав на армията... Изгражда нерентабилната индустрия на ГУЛАГ, строи абсурдни проекти, подобни на Волго-донския канал, тесен за плаване на кораби, шест месеца в годината - замръзнал. Шейсет хиляди души умират, докато го копаят...  Тези "мероприятия" не биха могли в никакъв смисъл да бъдат оценявани (като замисъл, провеждане и вече проведени) положително за икономическия растеж, за развитието на културата, за утвърждаването на комунистическата идеология, за етническото единство на Съветския съюз, за политическата стабилност... Абсурди, но те са факт.

От никакъв марксизъм, от никаква идеология не следват извършените неща. Те не са логични на нищо, включително и помежду си.

Независимо от това, през целия период комунистическите ръководители смятат, че Сталин е действал правилно. Тодор Живков казва пред Горбачов на 23 юни 1989 година: "Ако не беше Сталин, сигурно щеше да бъде друг, но друг път нямаше."[5] 

Поставената цел (изграждане на безкласово комунистическо общество на всеобщо равенство и колективизъм) е толкова далеч от човешката природа, подчинена на всеобщия закон на всяко живо: непреодолим стремеж към оцеляване на индивида, че единственият начин да се придвижва обществото към нея е терорът! Държавният терор!

С действията си Сталин не утвърждава властта на болшевиките (методично избива елита на партията); не утвърждава властта на Коминтерна (дейците на Коминтерна не са пощадени от неговите чистки, а през 1938 година замисля голям процес, за да ликвидира цялото ръководство на Коминтерна; войната му пречи); не създава семейна власт (небрежен към децата си, дори не разговаря с най-големия си син; пренебрежителен към съпругата си - тя е доведена до самоубийство; не отива на погребението на майка си); не прави нищо за родното си място Гори или съседите си; осетинците или грузинците не са привилигировани от него; затваря жени, братя, родственици на най-близките си сътрудници и съратници, а често и тях ги затваря и избива... Той не гради нито партийна, нито етническа, нито кланова, нито корпоративна власт.


 

[1] Желю Желев, Въпреки всичко, С., 2005, стр. 58-59

[2] Михаил Горбачов, Жизны и реформы, М., 1995, стр. 84-85

[3] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, С., 1996, стр. 182

[4] Хана Аренд, Тоталитаризмът, С.,1993, стр. 41

[5] ЦДА, Ф. 68, а.е. 3698, л. 59



Copyright 1997-2012 OMDA Ltd. All rights reserved.