ПАВЛИК МОРОЗОВ

Павлик Трофимович МОРОЗОВ (1918-1932).

СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

Убито дете, провъзгласено за герой.

Убит е заедно с по-малкия си брат.

Павлик е нарочен, че е невръстен участник в борбата с кулаците  в периода на колективизацията на селското стопанство.  Казваше се, че бил председател на пионерския отряд в родното си село. Като съвестен пионер бил предал баща си на ГПУ, защото е "враг" и "кулак". Негови роднини, които също са "врагове" и "кулаци", били разбрали, че ги е издал, и го били убили на 3 септември 1932 година.

 Две години след убийството му, по нареждане на Сталин е превърнат в герой.

Написана е песен в негова чест от Михалков. За него пише Исак Бабел, а Сергей Айзенщайн създава филм, който не е видял бял свят, защото не бил достатъчно идеологически убедителен. Издават се книги.

Животът и подвигът му се изучаваха от децата. На негово име се кръщаваха улици, училища, пионерски отряди и лагери и пр.

В родното му село е имало къща-музей. Там са се извършвали пионерски чествания и ритуали. Водели са се на поклонение хиляди деца от Съветския съюз.  

По време на Горбачовата перестройка в съветския печат (напр. сп. Огоньок) се появиха публикации, които отричаха отцепредателството на Павлик Морозов. Бяха правени разследвания, които показват, че Павлик Морозов не е бил пионер и не е предал баща си. През 90-те години бяха открити документи, че убийството му е извършено от двама агенти на КГБ. Но дали това е така, а не е пропаганда в обратна посока,  е трудно да се прецени.

От това, което е изнесено по случая, най-вероятният извод е, че по-скоро става дума за криминално престъпление,използвано за политически цели...

През 50-те години Павлик Морозов беше от героие на българската образователна система, а до самото рухване неговата актуалнаст не беше отречена.

Митологизираният му образ утвърждаваше, че 1.  комунистическият идеал е над всичко; 2. доносничеството пред властите е добродетел.

Чрез пропагандното обобщение драмата на убийството  (взаимодействието на крайното Зло) се разиграва на сцената във всяко населено място, във всяко семейство. Публиката е зададена -  децата. От публиката се очаква онова, което се очаква от всяка публика. Да поощри изпълнението на онези играчи в драмата, с които се идентифицира или им симпатизира.

 В ролята на убиеца (персонализираното Зло) е политическият Враг, който изпълнява и ролята на  Бащата (олицетворението на Закрилника в психиката на детето), а жертвата е изпълняващият ролята на детето.

Публиката (детето) е въвлечено в драматичен конфликт - то се идентифицира с жертвата на бащата-враг, който би трябвало да бъде закрилник. На освободеното място на закрилника застава политическата Власт. В този конфликт и заместване протича  психичното съзряване и социализиране на няколко генерации по времето на тоталитаризма.

Така се въздействаше разрушително върху  фундаменталната за личността връзка - дете-родител за сметка на връзката индивид-власт. Обезценяваше се  структура, характерна за  нормалната психика, което продължаваше години наред в синхрон с възпитанието в дух на колективизъм. Поощряваха се качества, които препятстваха развитието на общо съгласие на базата на индивиудални програми за живот. Уязвяваше се мотивацията за индивидуална и групова активност. Последствията от това щяха да проличат след рухването на комунизма.

Връзката на детето с родителите  (отделно - майка и баща), при положение че живее  заедно с тях и расте под техните грижи, формира такъв тип психични структури, че всеки опит за тяхното подценяване отприщва процеси на деперсонализация.

 

 

Copyright 1997-2012 OMDA Ltd.  All rights reserved.