КОМИНТЕРН

КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ (Коминтерн)

СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

 

Прието е да се смята, че Първият интернационал е Международната асоциация на работниците (1864-1876), в чието основаване взема активно участие Карл Маркс. Вторият интернационал е Работническият интернационал, който е създаден през 1889 година и след множество трансформации продължава да съществува под името Социалистически интернационал.

Ленин създава Третия интернационал през март 1919 година. Това е Коминтернът. Той "отразява вярата на болшевиките в световната революция и готовността им да я осъществят. Според болшевишката теория Русия е само първата страна, в която комунистите идват на власт другите страни и по-специално развитите държави на Запад е трябвало да я последват. Коминтернът има за задача да координира, ръководи и подпомага действията на комунистите от цял свят. В своя устав от 1920 година той се самоопределя като Световна комунистическа партия. Затова Коминтернът третира националните компартии като свои подразделения, като местни структури, които са задължени да следват директивите и да се подчиняват на дисциплината, наложена от щаба в Москва. Националните комунистически партии в различна степен се съобразяват с това, водени от силното си желание да подкрепят единствената държава, в която комунистическата революция се е увенчала с успех. Заредено с голяма доза себеотрицание и наивност, това усилие скоро става основен двигател за помощта и инструкциите, давани на комунстическите партии в чужбина[1]  

Въпреки че Сталин[2]  се отказва от идеята за перманентна революция и независимо от различни заявления и документи на Коминтерна, контролът на Кремъл над националните партии се запазва,. Те са само секции на Коминтерна. Контролът е идеен, политически, кадрови, административен, психологически. Финансирането на коминтерновския апарат и националните комунистически партии е ставало с решение на ЦК на КПСС[3]. Показателен за тази зависимост е случаят с разформироването на Полската комунистическа партия (1937). Това става с решение на ИККИ (Изпълнителен комитет на комунистическия интернационал), който пък стриктно изпълнява нарежданията на Сталин и политбюро на ВКП(б).

В първите години официалният език в Коминтерна е немският[4]. Коминтернът в началото си не е руско начинание, той реализира политическо виждане на световния комунизъм от края на Първата световна война, когато лидерството при комунистите е предимно немско. До 1923-24 година те имат надеждата, че революцията в Германия ще победи. Дори в по-късните години Коминтернът не е великоруска институция, макар да е използван за такива цели. Той си остава съветска организация, обединила усилията на всякакви комунисти от цял свят: идеалисти, авантюристи, терористи, за които принадлежността към народ и родина е последна грижа.

През 1943 година Коминтернът се саморазпуска с аргументите на Сталин, че компартиите не могат да се развиват пълноценно в качеството си на секции на Коминтерна. Те трябва да пуснат корени в собствения си народ[5]. На заседанието на Политбюро на КПСС, където се приема резолюцията за разпускането на Коминтерна, Сталин казва: Има още един момент за разпускането на КИ, който не е отбелязан в резолюцията. Това е фактът, че комунистическите партии, принадлежащи към КИ, са фалшиво обвинявани като агенти на чужда държава, а това спъва работата им сред масите.[6]

(Хроника на конгресите на Коминтерна (1919-1943):  Първи (учредителен) - март 1919; Втори - юли - август 1920; Трети - юни-юли 1921; Четвърти - ноември-декември 1922; Пети - юни - юли 1924; Шести - юли-септември 1928; Седми - юли-август 1935.)

 


 

[1]Димитров и Сталин (1934-1943), Писма от съветските архиви, съставителство и коментар А.Далин и Ф.И. Фирсов, стр. 14.

[2] СТАЛИН Йосиф Висарионович (1879-1953).

[3] Виж пак там, стр. 269.

[4] Сталин има пренебрежително отношение към тази организация, от една страна, защото не знае немски, от друга, защото в нея не се разискват непосредствените въпроси на властта, и от трета, защото не вярва в световната революция и тя не го интересува. 

[5] Пак там, стр. 306.

[6] Пак там, стр. 320.

 

Copyright 1997-2012 OMDA Ltd.  All rights reserved.