КГБ

СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

 

КГБ (КаГеБе) - Това е името на съветските органи за сигурност. Еволюцията им започва от Октомврийската революция през 1917 година.

Отначало те са именувани ЧеКа (ВЧК - Всероссийская Чрезвычайная Комиссия по борьбе к контрреволюцией (по-късно прибавят "и со спекуляцией"). Председател на ВЧК е  "железният" болшевик от полски произход  Феликс Едмундович Дзерджински, който едновременно с това е и министър на вътрешните работи (от март 1919  до 1923 година).

Дзерджински е един от символите на съветския комунизъм.

Създателят на КГБ

Участието на хора от различен етнически и национален произход в изграждането на Съветския съюз е аргумент в разграничаването на  руско от съветско.

Съветският съюз е творение на световния комунизъм. В неговото начало и ръководство вземат дейно участие авантюристи от цял Свят, нарекли себе си - комунисти, марксисти, ленинци...

Примерите в това отношение са многобройни. Като се започне от създателя - самия Сталин (грузинец, който така и не научава добре руски), мине се през Хрушчов (украинец, който подарява на родната си Украйна - Крим), и се свърши с нашенци - Георги Димитров (генерален секретар на Коминтерна със статут на член на политбюро на ВКП(б))  и  Тодор Павлов (един от неформалните идеолози на съветския комунизъм).

В началото на март  1922 година ВЧК  е преобразувано в  ГПУ  - ГеПеУ (Государственное Политическое Управление НКВД РСФСР). Председател на  ГПУ остава  Дзержински. Подчиненият му апарат  е предишния - от ЧК.

Ръководството на комунистическата партия предвижда в близко време "усилване на класовата борба", за което ГПУ трябвало добре да се подготви.

От ноември  1923 година ГПУ е извадено от Министерството на вътрешните работи и е приведено в пряко подчинение на правителството с нова структура и  название -

ОГПУ - Объединенное Государственное Политическое Управление при СНК (съвет на народните комисари)  СССР. Ръководител е пак Дзерджински. През юли 1926 той внезапно умира. Начело застава Менжински (от юли 1926  до юли 1934).

През 1934 година Сталин поема курс към разрастване на репресиите. ОГПУ трябва да увеличи темпото на своята работа. ОГПУ е преименовано на 

ГУГБ - Главное Управление Государственной Безопасности, което преминава към НКВД на СССР.

Наркоми (министри) на вътрешните работи са прочути по времето на тоталитаризма имена:

- Г.Г.Ягода (юли 1934 - септември 1936),

- Н.И.Ежов (септември 1936 - декември 1938).

На едно отговорно съвещание Ежов признава, "че се извършват арести на троцкисти и зиновиевци, без да се съобразяват с това, че следствието не разполага с достатъчно убедителни факти, свидетелстващи за тяхната престъпна дейност, че следствието е принудено да се основава на показанията на самите следствени."[1]

Такава е практиката почти през цялото време.

Въпреки персони като Ежов, не бива за миг да се допуска, че хората, създали и устройващи КГБ, са били глупави или необразовани. (Виж например Менжински.) В ръководството на  КГБ през цялото време доминират открояващо умни, волеви и целенасочени индивиди.

За това свидетелстват оцелели и огласени документи. Често те са открито цинични, жестоки, безчовечни, но грамотно съставени. За пример посочвам една инструкция от трийсетте години.

- Л.П.Берия (декември 1938 - януари 1946).

От началото на февруари 1941 НКВД  на СССР е разделен на две самостоятелни учреждения  НКВД  на СССР, начело с Берия  и

НКГБ - (Народный Комиссариат Государственной Безопасности СССР), начело с  В.Н.Меркулов . Но няколко месеца по-късно, от началото на войната с Германия, двете учреждения се обединяват. Начело е Берия.  Две години по-късно Сталин пак разделя НКВД и НКГБ между Берия и Меркулов. Меркулов според служителите е бил "покорен изпълнител на волята на Берия, негова сянка"[2]. Промените в тази система по времето на Сталин са много чести и едва ли са случайни. Той изглежда се е страхувал.

От 1946 година  отново има реорганизация. Създават се две министерства

МГБ - (Министерство Государственной Безопасности СССР) начело  с В.С.Абакумов и

МВД - (Министерство Внутренних Дел СССР) начело със С.Д.Игнатиев.

В. С. Абакумов бързо става човек на Берия. Определян е като "брутален и порочен" Екзекутиран е през 1954 година с официални обвинения за "разврат и корупция"[3].

След смъртта на Сталин стартира трескавата дейност на Берия. На  15 март 1953 година (10 дни, откакто Сталин е предал Богу дух) двете министерства се сливат в едно - МВД СССР.

Атмосферата в органите може да бъде предадена с един случай, разказан от Филип Бобков - бивш заместник- шеф на КГБ:  

"Завинаги остана в паметта ми един пролетен ден на 1953 година. По това време бях, макар и малък, но началник - оглавявах отделение. С моя заместник В. М. Жигалов, опитен чекист, честен и порядъчен човек, веднага установихме делови и откровени отношения.

На 10 март с него слушахме по радиото последните новини. Обявяваха новия, след смъртта на Й. В. Сталин, състав на правителството. За първи заместник-председател на Министерския съвет беше назначен Берия, който по съвместителство остана също и шеф на Министерството на вътрешните работи, което пое и функциите на ликвидираното МГБ.

Като чу това, Жигалов тежко въздъхна.

- Лошо време настава. Страхувам се от беди - каза той и излезе от кабинета.

Аз се замислих. Обстановката беше сложна и първото, което ми дойде в главата, беше: защо Жигалов ми каза всичко това? Неволно ли изтърва тези думи или иска да ме провери? Историята познава такива примери.

Скоро аз, както и някои други служители, бях освободен от длъжност и зачислен в резерва. Два месеца се занимавах главно с изпити във Висшата партийна школа, където учех задочно. Веднъж се отбих в работата и разбрах за арестуването на Берия. След малко ме срещна моят бивш заместник.

- Добре, че ти не ме издаде - каза той. - Ако беше съобщил тогава за нашия разговор, представяш ли си какво щяха да направят с мене?

 - На свой ред и аз съм ти благодарен - му отговорих. - Аз също се страхувах ти да не направиш донос за мене."[4]                                

 

След една година (Берия е разстрелян през декември 1953) на 13 март 1954 година функциите за опазване на държавната сигурност се предават на отново създаденото отделно управление - 

КГБ - Комитет Государственной Безопасности при Совете Министров СССР. Тази структура се запазва до рухването на СССР[5]

През целия период на тоталитарния комунизъм КГБ е институция, излъчваща страх.

Чия е вината за беззаконията на КГБ?

Отговорът на един от последните ръководители на системата - Филип Денисович Бобков, е: "вината лежи върху тези, които оглавяваха органите в периода, когато се вършеха злодеянията и още шепа непосредствени изпълнители."[6]

Структурата на тоталитарната държава предопределя начина на функциониране на органите за сигурност: те са ангажирани на първо място със защита на персоналните властови интереси на управляващите (кръговете около Сталин, Хрушчов, Брежнев, у нас Живков и пр.), на второ място - защита на собствените си позиции, а защитата на конституционния строй, независимо от нормативните, идейните и политическите документи е на последно място.

Кадровата политика в Съветския съюз - в партията, държавните и стопански органи, се води главно от КГБ и чрез КГБ. Информационните канали в партията, държавата и стопанството и в двете посоки - прескриптивна и дескриптивна, са под контрола на КГБ. Съдебната система е в пълна зависимост от КГБ. Затворите и лагерите са територия на КГБ.

КГБ разполага с униформената милиция, командва своя армия, осъществява въоръжената охрана на границата, стопанските и секретни обекти. Охранява политическите ръководители.

Съветският тоталитаризъм е двувластен. Ленин никога не дава голям партиен пост на Дзерджински, а Сталин просто убива двама от шефовете на КГБ заедно с екипите им. Избива хиляди офицери от КГБ. Една от причините да бъде убит Берия е страхът от безмерната му власт.

Убийството на Абакумов - почти две години след смъртта на Сталин, засилва впечатлението, че във висшето ръководство на СССР, цари бандитско-разбойническа атмосфера. Десетилетия наред те взаимно се клеветят и избиват, от средата на шейсетте години спират да се избиват, но се изолират, ограничават, следят... Създаденият стандарт на властване и управление логично довежда до рухването на комунизма в края на 80-те години. Рухване, което прилича на предаване. То наподобява договаряне на мафиотски босове с прокурора за сътрудничество (в случая САЩ) с цел намаляване на присъдата (възможността за "мирен преход" и разграбване на държавната собственост от същите тези взаимно избиващи се персони).

За да подчертая онова, което искам да кажа, ще припомня няколко строфи от Гео Милев:

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв -

величав.

...

Глас народен:

     Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

     СВОБОДЕН!

 

Глава първа:

      Септември.

- Глас народен -

- Глас божи -

О боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб -

и ето - кълнеме се в нашия гроб -

ще възкресим ний човека

свободен в света...

 

и т.н. и т.н.

 

Нека си помислим за милионите унижени и оскърбени, които не само през септември 1923 година въстават с блян за по-добър живот. Цялата им енергия е впрегната, за да служи на отрепки като посочените по-горе кагебисти, част от тях - смахнати, други -  с объркани ценности, ако въобще са имали такива.

С това не искам да отрека субективното чувство за правота, придружено със себеотрицание,  на хиляди мъже с "горещи сърца и хладен ум". Но и тяхната енергия и живот са пропилени от такива като Ягода, Ежов, Абакумов, Берия... Като премълчим Сталин, Хрушчов, Брежнев, Червенков, Живков, Югов...

КПСС (преди - ВКП (б)) и КГБ са двата стълба на тоталитарния комунизъм. Яковлев го нарича "диктатура на двувластието": "С промиването на мозъци се бе занимавала партията, а непосредствено оръдие на насилието бе тайната полиция."[7]


 

[1] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, С., 1996, стр. 159.

[2] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, С., 1996, стр. 120.

[3] Кристофър Андрю, Олег Гордиевски, КГБ: поглед отвътре, книга втора, С., 1992, стр. 353-354.

[4] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, С., 1996, стр. 120.

[5] След разформироване на СССР КГБ  е разпуснат.

[6] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, С., 1996, стр. 117.

[7] Александър Яковлев, Здрач, С., 2005, стр. 590.

Шикман А. Деятели отечественной истории. Биографический справочник. Москва, 1997.

Официален сайт на ФСБ

 

Copyright 1997-2008 OMDA Ltd.  All rights reserved.