ХРУШЧОВ

 Никита Сергеевич ХРУШЧОВ (1894-1971)

СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

Една от най-значимите личности на изминалия век. Украинец. Започва кариерата си като обикновен работник. Десетилетия наред пази инструментите си на шлосер - може да му потрябват.

 Необразован. До 18-годишна възраст фактически неграмотен. Две години учил в начално училище, после в Рабфак, който така и не завършва. Някъде тогава го забязва  Каганович - тогава секретар на Украйна.

Попада в полезрението на Сталин в Промакадемията, последното му учебно заведение - там  учи и съпругата Сталин - Надежда Алилуева, с която Хрушчов става близък.

След една вълна на чистки Сталин подбира нови хора, които издига, да му бъдат предани. Сред тях са Ежов  и Хрушчов.

Оттук нататък той е изпращан на различни постове от Сталин.  През 1935 оглавява московските комунисти. От 1938 е начело на Украйна, отговорен за масовите репресии в републиката.

Член на Политбюро от 1939. През Втората световна война в ръководството на редица фронтове. След войната управлява възстановяването на Украйна.

Хрушчов има съзнание, че е необразован, но това не му пречи, когато става генерален секретар на ЦК на КПСС да раздава ум и разум на всички поред.

В обкръжението на Сталин го подценяват. Там той играе ролята на Иванушка-глупака. Заблавлява ги с вицове, играе казачок. Шут. Сталин го покровителства, Берия с пренебрежение го подминава.

След смъртта на Сталин Хрушчов спретва конспирацията с ареста на всесилния Берия.  Става първи секретар на ЦК на КПСС. Като такъв успява да отстрани последователно останалите си съперници Булганин, Маленков, Молотов.

На XX конгрес на КПСС през 1956, въпреки несъгласието на членове на Политбюро, изнася т. нар. таен доклад За култа към личността и неговите последици. Били несъгласни, но всички разбирали, че по-нататък така не може.

Хрушчов изобличава Сталин и неговите репресии. Сталин по това време е възприеман от населението като божество.

Плакат от 1950 година

 

За онова време докладът му е потресаващ. Чете го на закрито заседание на конгреса четири часа. Някои припадат. Това е най-влиятелната реч през ХХ век.  Без съмнение с него се слага началото на края на тоталитарния комунизъм.

 

 

За мнозина изследователи Хрушчов и другите около него правят опит да прехвърлят  върху на гърба на Сталин вината за извършените престъпления . В черното му дело те  са  били  съучастници. От дистанцията на  времето, като се вземат предвид и разгласените документи,  това е  така.

На ХХ конгрес Хрушчов и другите правят решителна стъпка за бягство от отговорност. По времето на Сталин те отлично са разбирали, че това, което се върши, не е редно, че то е престъпно. Знаели са, че клеветите са клевети, че обвиненията са лъжливи, че се избиват невинни хора. Въпреки това са мълчали.

Мълчали са не някакви забутани в руската провинция хора, а тогавашните политически водачи на велика страна.

Защо са мълчали?

Въпросът не може да бъде подминат. Само ще маркирам своето мнение:

В личностния модел, с който са социализирани тези персони (а това ще рече - господстващия модел за личност -гражданин на Съветския съюз, който е бил инструмент на социализация в СССР), и който дефинира тяхната най-обща идентичност на човешки същества:

а) Държава и общност (общество) са недиференцирани.

б) Солидарността на аза с другите човеци не включва общата принадлежност към държавата.

в) Принадлежността  на аза към общността се определя от неофициалното.

г) Принадлежността е по-ценна от признанието.

д) Престиж, власт и богатство са недифиренцирани и се определят от принадлежността.

е) Зависимостта на аза от държавата се определя от неофициални фактори.

ж) Зависимостта на другия човек от държавата не попада в сферата на  легитимните норми на междуличностни взаимодействия.

з) Изведено е в норма легитимното насилие, което е  диференция специфика на държавата, да бъде или неофициално и/или незаконно. С други думи - реализирана е предцивилизационна форма на държава.

и) Приоритетно значение в личностния модел има йерархичната зависимост, а не дължимото поведение, което е регламентирано от морал и закон.

к) Личната отговорност е деперсонализирана и е придадена към по-горното йерархично равнище, като е незадължително персонална.

л) Инстутуционалното и природното е персонализирано и трансформирано в личен волеви акт.

м) Волята е по-ценна от знанието.

н) Моралът и законът имат фамилиарен характер.

о) Принадлежността към общността има приоритет пред принадлежността към човечеството...

Октомврийската революция и изградената тоталитарна система лишават индивида от отговорност....

 

По отношение на Хрушчов  въпросът - защо е мълчал, стои особено.

Според Уилям Таубман - изследовател на неговия живот, през 1940 година приятел от детството на Хрушчов се изказал против чистките на Сталин. Хрушчов му отговорил: "Не обвиняй меня в этом, я к этому отношения не имею. Когда у меня будет шанс, я отомщу этому мудаку Швили". Това е през 1940 година!

Той е имал отношение към репресиите и сам е бил активна фигура в тях. Затова неговият доклад може да се разглежда и като акт на покаяние. Запитали го, вече пенсионер, отдавна свален от поста си, за какво най-много съжалява, и той отвърнал: "Больше всего о крови. Мои руки по локти в крови. Это самое ужасное, что лежит на моей совести".
 

Октомври 1956, Будапеща. Убитият е съветски войник, а в дъното на улицата са съветските танкове

 

 

Хрушчов искрено е смятал, че със своя доклад и развенчаването на Култа на личността, ще придаде нова легитимност на комунизма. Няколко седмици след доклада обаче започва неочакван от него процес. Когато на партийни събрания докладът се обсъжда, се надигат гласове против  съветската  система като цяло. Хвърлят се обвинения срещу всички ръководители и сподвижници на Сталин, сред които е и самият Хрушчов. В защита на Сталин се надигат различни елементи, а в Грузия избухват вълнения, като в сблъсъците с милицията загиват не по-малко от 20 души - защитници на своя земляк - Сталин.

В Източна Европа хрушчовият доклад е направо съкрушителен. Отприщва се вълната на недоволството от диктатурата.  В Познан - Полша, започва масова стачка, която е потушена с цената на 53 жертви, стотици са ранените.

А през есента в Унгария избухва революция, която е смазана от съветската армия. Жертвите са повече от 20 хиляди.

 

 

 

 

Будапеща, октомври 1956

Хрушчов, простоват, понякога смешен и неудачен, има страхотно чувство за хумор. Обсъждал с американския посланник действията на канцлера Конрад Аденауер и казал: "Мы никогда не примем Аденауэра как представителя Германии. Если снять с него штаны и посмотреть на его задницу, то можно убедиться, что Германия разделена. А если взглянуть на него спереди, то можно убедиться в том, что Германия никогда не поднимется".

Хрушчов се опитва  да реформира съветската икономика чрез шумни кампании  (напр. засаждането на огромни площи с царевица[1], разораването на целините и др.). С нескончаемите си реорганизации предизвиква неприязънта на номенклатурната класа.

Извършва многозначителна реформа в изучаването на руския език. До 1957 година на цялата територия на Съветския съюз се изучават два езика - руския и местния. Хрушчов въвежда факултативно изучаване на руския и то не навсякъде. Това, според оценките на КГБ, има "тежки последици"[2] за междуннационалното разбирателство в Съветския съюз.

Хрушчов има особено отношение към своята родна Украйна. Например на пленум на компартията в Украйна оратор започва да говори на руски, той го прекъсва и го подканя да говори на украински. При свръхчувствителността към политическите знаци в тоталитарните години, това е явна проява на украински национализъм.

Свален през октомври 1964 с дворцов преврат и пенсиониран. По същество заточен във вилата си и ограден от агентите на КГБ. Когато го свалили, казва на Микоян: "Я сделал главное. Мог ли кто-нибудь мечтать о том, чтобы сказать Сталину, что он нас больше не устраивает и предложить ему уйти в отставку? Да там, где он стоял, и мокрого места не осталось бы. Сейчас все по-другому. Ушел страх, и мы можем говорить как равные. В этом моя заслуга". (3)

Необразован, противоречив, убеден комунист, Хрушчов е имал усет за история.

Автор на интересни мемоари, изнесени тайно от СССР и публикувани на Запад.


 


[1] С почините да се сади царевица Хрушчов беше наричан от руския народ  Никита Кукурузин.

[2] Ф. Д. Бобков, КГБ и властта, С., 1996, стр. 187.

 3  Уильям Таубман (William Taibman) "Хрущев. Его жизнь и время" (Khruschev. His Life and Times), М., 2006.

 Друга ползвана литература

Бурлацкий Федор. Вожди и советники. О Хрущеве, Андропове и не только о них... М 1990.

Геллер М.Я., Некрич А.М. Утопия у власти. История Советского Союза с 1917 года до наших дней: В 3 кн. М., 1995. Т. 2. с. 77 - 179.

Зубков Е. Ю. Маленков и Хрущев: личный фактор в политике послесталинского руководства. "Отечественная история", 1995, № 4.

Зубкова Е. Ю. После войны: Маленков, Хрущев и "оттепель".- В кн.: История Отечества: люди идеи, решения. Очерки истории Советского государства. М. 1991

Медведев P.А. Н.С. Хрущев: Политическая биография. М., 1990;

Никита Сергеевич Хрущев: Материалы к биографии. М:, 1989.

Н. С. Хрущев (1894-1971). Материалы научной конференции, посвященной 100-летию со дня рождения Н. С. Хрущева. 18 апреля 1994 года. Горбачев-Фонд. М.,1994.

Новиков В. Н. В годы руководства Н. С. Хрущева. "Вопросы истории", 1989, №1.

Сто сорок бесед с Молотовым. Из дневника Ф. Чуева. М., 1991.

Свет и тени "великого десятилетия". Н.С. Хрущев и его время. Лениздат, 1989 г.

Хрущев Никита. Воспоминания. Избранные фрагменты. М 1997.

Хрущев Н. С. Об увеличении производства продуктов животноводства. Доклад на Пленуме Центрального Комитета КПСС 25 января 1955 года. М 1955.

Copyright 1997-2012 OMDA Ltd.  All rights reserved.