ГУЛАГ

СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

ГУЛАГ Главно управление на трудово-изправителните лагери в СССР, съкратено ГУЛАГ.  В основата на тази система са структури, които се определят като "политическа полиция". Те започват да действат от 1917 година като ВРК - Военно-Революционные Комитеты, органи за извънсъдебна разправа с потенциални противници. Комитетите са децентрализирани и извършват насилия, арести, хващат заложници и изпълняват присъди по своя инициатива или по указание на ЦК на РКП(б).

Паралелно с тях се създава структура като част от законосъобразената власт  - НКВД (Народный Комиссариат Внутренних Дел), който е създаден заедно с останалите комисарства (министерства) на болшевишкото правителство на 8 ноември 1917 година.  Двете системи - на ВРК и НКВД, постепенно се сливат и през десетилетията претърпяват многобройни трансформации, като запазват същността си - разправа с политическия враг (реален, потенциален, измислен, набеден). Но осъдените (или задържани) по политически причини не са разделяни от криминалните, което е една от "техниките" за държане в подчинение и изтезание на политическите. Криминалните са част от вътрешната репресивна машина на ГУЛАГ. 

Лагерите в СССР възникват през 1918 в началото като места за принудителен труд, подчинени на Народния комисариат на правосъдието, и като концентрационни лагери към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) и местните власти. От 1922 системата ГУЛАГ се състои от мрежа трудово-изправителни лагери и колонии, предназначени за осъдени с присъди под 3 години (впоследствие времевото ограничение е премахнато). През 1934 ГУЛАГ преминава изцяло към НКВД, което води до пълната му централизация, като лагерната система бива свързана с тази на затворите. От 1920 възникват цели комплекси от лагери (първите на Соловецките острови в Бяло море). Тяхното количествено разрастване е свързано с програмата за ускорена индустрализация, развитието на суровинната и тежката промишленост и строителството на комуникации чрез използването на робски труд. Лагерите се съсредоточават в районите на големите строителни обекти, като например Беломорския канал, Днепрогес, Магнитогорск, Караганда, крайпътни и железопътни магистрали, за добив на дървен материал, рудодобив и т.н. От 1943 е създадена нова категория затворници, наричани зеки осъдени на каторжен труд. От 1934 лагерите в системата ГУЛАГ функционират като държавни предприятия. Затворниците дори могат да бъдат преотстъпвани под наем на други министерства.

Данните за броя на лагерите и затворниците са несигурни.

Предполага се, че от 1935 нататък в лагерите и колониите винаги има над 1,2 млн. души, а от 1948 2,2 млн. Броят на преминалите през тях се оценява на не по-малко от 10-12 млн. души. Според Солженицин са 15-20 милиона депортирани. Но според достъпни архиви след рухването на СССР цифрите са далеч по-скромни 2 700 000 депортирани и толкова лагерници на специален режим[1].  

Годишната смъртност е 5-6 процента (в най-суровите лагери 20-25 на сто). В зависимост от конкретната година политическите затворници варират между 20 и 50 на сто. През 1940 са съществували 53 лагера с няколко хиляди филиала и 415 колонии. Народностният състав на осъдените е най-разнообразен, като руснаците са от 40 до 60 процента. Жените съставляват 10-15 на сто от лагерниците и 20-25 процента от колонистите. От 1953 системата на ГУЛАГ постепенно се редуцира, като действащите лагери са превърнати в центрове за принудителен труд. По неофициални данни от 3000 политически емигранти от България репресираните са към 1000 души, като стотици от тях загиват в лагерите.

Работата на ГУЛАГ като репресивна машина се отличава с различна "интензивност" в различните години. Представа за мащаба на извършваното може да даде статистиката на смъртните присъди:

1937 г. - 353,074

1938 г. - 328,618

1939 г. - 2, 552

1940 г. - 1, 649

За периода 1937 - 1938 година са произнесени 681,692 смъртни присъди  (около 1000 на ден!), за периода от 1950 - 1957 година - 3.894 присъди  (около 1000 на година!). (Смъртната присъда не действа в СССР от  26 март 1947 до 12 януари 1950 година.)

За ГУЛАГ по времето на тоталитарния комунизъм беше забранено да се говори и повечето хора в България (особено след шейсетте години) бяха в неведение за съществуващата в СССР система. Наименованието ГУЛАГ беше вкарано в световно обръщение от епическия документ Архипелаг ГУЛАГ (1973) на писателя Александър Солженицин. Книгата му представлява респектиращо изследване на  съветската машина.

Тя беше забранена, издаваше се на Запад и нелегално се разпространяваше и четеше. В България е издадена след 10 ноември 1989.


[1]  Жан-Жак Мари, Сталин, 2002, стр. 4.

 

Copyright 1997-2012 OMDA Ltd.  All rights reserved.