ГОРБАЧОВ

ГОРБАЧОВ Михаил Сергеевич (1931)

 

СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

Роден в ставрополското село Приволно, което през 1942 година е завладяно от немците. По време на войната и след нея работи в селското стопанство. Като комбайнер на 17 години за трудови заслуги е награден с орден "Червено знаме на труда". Междувременно е отличен ученик.

Върху него, според признанията му, оказват силно влияние бащата и дядото по майчина линия. Несъмнено е повлияла многонационалната среда на ставрополския край, сталинските репресии (дядовците му са преминали през тях), преживяванията по време на войната, следвоенното възстановяване, физическия труд, глада[1]. Горбачов израства сред обикновени руски хора и никога не прекъсва връзките си с тях.

 

 

 

 

 

 

 

На рисунката - в руско село, четат статия на Сталин:

 

 

 

 

 

На 19 години поради много предимства, едно от които е полученият трудов орден, е приет без конкурс за студент в юридическия факултет на Московския университет. Той вече е кандидат член на ВКП(б), а през 1952 е приет за член на партията.

Разпределен е да работи в прокуратурата, но напуска и постъпва на щатна комсомолска работа.

 

Както в Съветския съюз, така и у нас, на щатна комсомолска работа в онези години постъпваха откровени кариеристи и службогонци. За сериозните хора това беше презряна работа. Вероятно Горбачов е бил кариерист.

В дългите си командировки из Ставрополския край, той, както си спомня по-късно, е смаян от мизерията. Укрепва убеждението му, че хората не заслужават такъв живот. По-късно формулира, както сам я нарича, своята свръхзадача: "да поддържа, ако е нужно - да защитава способните, често опърничави организационни работници и решително да се стреми към смяна на некомпетентните, малообразованите, които нямат, а често и не желаят да градят уважителни отношения с хората."[2] Сблъсква се с пиянството, което е елемент на управленската култура в Съветския съюз.

През 1970 година става първи секретар на Ставрополския крайком на партията - висока длъжност в политическата структура. Първите секретари на републиките, областите и големите райони са ключови фигури. Заемайки тази длъжност, Горбачов вече е убеден, че са необходими дълбоки промени в системата, но какви да бъдат те, тепърва ще си изяснява.

Следват години, в които укрепват връзките му с ръководителите на страната - Брежнев, Суслов, Андропов, Косигин, Кулаков. Особено значение има познанството му с Андропов - дългогодишния ръководител на КГБ.

От 1978 Горбачов е секретар на ЦК, а от 1980 член на Политбюро. Това е времето, в което средната възраст на членовете на политбюро на КПСС е над 70 години. Горбачов бързо придобива популярност както в страната, така и в чужбина. При смъртта на Черненко (1985) той се оказва единствената разумна кандидатура за генерален секретар. Горбачов вече е твърдо убеден, че повече така не може да се живее. Нужни са промени.

От известния протокол на политбюро, при разискването на кандидатурата му за генерален секретар, впечатляват думите на Чебриков, шефа на КГБ: "Аз разбира се, се съветвах с моите другари по работа. Ведомството ни е такова, че е длъжно да знае не само външнополитическите проблеми, но и вътрешните, социални проблеми. Като се имат предвид тези обстоятелства, чекистите ми поръчаха да назова кандидатурата на другаря Горбачов на поста генерален секретар на ЦК на КПСС. Вие рабирате, че гласа на чекистите, гласа на нашия актив, е глас на народа."[3]

Структурата на съвременната държава предполага тясно единодействие между публичната власт и тайните служби. Горбачов не би могъл да започне каквито и да са реформи, без да си е осигурил поддръжката на КГБ. От думите на Чебриков се разбира, че в КГБ кандидатурата на Горбачов е разисквана в контекста на вътрешните и външни проблеми, пред които е изправен Съветския съюз. Нещо повече - твърди се, че проектът "перестройка" е създаден от Андропов[4].

Промените и реформите са очаквани от всички.

 

 

Когато Брежнев през 1964 година идва на власт, образът на свръхсилата СССР, от който зависи съдбата на Света, предопределя водената политика.

Ще обърна внимание, че Съветският съюз става свръхсила след победата във Втората световна война. Членовете на политбюро от 1980 година Брежнев, Андропов, Черненко, Суслов и останалите по време на войната и след нея са на висши управленски длъжности. Те са видели тази война и последвалата разруха от щабовете и от прозорците на Кремъл. За тях изпитанията, които превръщат СССР в свръхсила, са цифри от статистиката, редове от доклади и документи. Десетилетия наред, за да отстояват позицията на СССР като свръхсила, те черпят енергия от статистика и идеологически формули. Отново ще кажа онова, което споменавам и на други места: СССР е доктринерска държава.

...За неговите вождове Студената война и надпреварата във въоръженията е голяма политическа игра, вярно напрегната, по времето на сталинските чистки, жестока игра, но така или иначе игра, предсказана от Теорията. В главите им се мотаят цитати, постановки, реплики на класиците - Маркс, Енгелс, Ленин...

 През 70-те и 80-те години те не са само застаряващи и престаряващи, те нямат в пълнота непосредствения жизнен опит на стотиците милиони хора. Те отчасти знаят цената, която се плаща, за да бъде Съветският съюз свръхсила.

Горбачов не само е по-млад (на 54 години става генерален секретар), той като дете е видял завладяването на селото му от немците, гладувал е заедно с другите, работил е редом с възрастните до изнемога, преминал е през всички етапи на битовата мизерия. Той лично е преживял цената, която СССР плаща, за да бъде свръхсила. Би било удивително, ако той, заел лидерското място в страната, продължеше политиката на свръхсилата, за сметка на народните страдания, страдания, които сам е преживял.

Искам да отделя проблема, като го банализирам: личният житейски опит, преживянато, е фактор в обществено-политическата дейност на индивида.

През 1985 година образът на свръхсилата е избледнял. СССР има достатъчно ядрени запаси, за да вдъхва страх навсякъде по Света, но е очевидно, че гиганстката страна се задъхва в надпреварата във въоръжаването, че изостава в развитието на технологията. В съветското общество има очакване за промени, в него доминира образът на реформиращата се държава.

Горбачов става политик на този образ, като разширява проблема: Светът трябва да се промени заради термоядрената заплаха, екологичната криза, междублоковото напрежение...

Достатъчно е да си представим, как биха изглеждали днес - в началото на ХХІ век, Световната социалистическа система и самият СССР, ако Горбачов не беше започнал своите реформи и беше продължил играта на свръхсилата. Невъзможна представа. Интернет, мобилните комуникации и новият бум в технологията, независимо от решенията на пленуми и конгреси, сами да са издухали от сцената и СССР, и Варшавския договор, и СИВ и прочие.

Според твърдения на Горбачов, разбирането, че промените могат да започнат само от Кремъл, са го стимулирали в политическата му кариера[5]. Той е искал да промени комунизма. Вървял е нагоре по партийната йерархична стълбица със съзнанието за мисия. Вероятно е така. Когато беше избран за генерален секретар на КПСС, той успя да обедини онези представители на висшия съветски елит, които разбираха, че повече не бива и не може да се продължава по стария начин.

Още в първата си реч, при избирането му за генерален секретар, Горбачов "пропуска" да спомене ключовата фраза за онези години - развития социализъм. Вместо това говори за ускорение на социално-икономическото развитие. Той отправя послание за решителни дълбоки промени. Все още идеите са неясни, предстоят години, в които стъпка по стъпка ще стигне до разбирания, които ликвидират окончателно тоталитарния комунизъм.

Дали той е разбирал до къде ще доведат реформите му? Дали той съзнателно се е движел към реставрация на капитализма?

Мнозина от хората, които са работили с Горбачов по време на "перестройката", подозират, че е съзнавал предстоящото рухване.

Филип Бобков, един много умен комунист, замшеф на КГБ по времето на Андропов, пише в спомените си: "Не веднъж ми се случваше да чуя как М. С. Горбачов, като изброяваше поредните проблеми, произнасяше думи от една известна песен: "Да живее родната страна, а други грижи нямаме..."[6] Споделянето на този спомен от Бобков в текста, където говори за трудностите на социализма и ролята на лидерите в тяхното решаване, звучи еднозначно: Горбачов нехаеше за комунизма!

И по нататък Бобков добавя като обяснение за своята вяра, че "перестройката" не заплашва социализма: "всички ние станахме жертва на откровеното политиканстване на лидерите.[7] Любим израз на Горбачов през 1990 година, според Бобков, бил: "Процесът тръгна!"[8]. А когато се приема законът, който определя върховенството на руските закони пред съветските, с което се предопределя разпадът на Съветския съюз, Горбачов успокоява разтревожените: "Нищо страшно не виждам." Бобков присъства там, слуша го и заключава: "президентът допуска разпадането на страната."[9]...

На края на своята книга Бобков отначало е по-предпазлив: "Горбачов, Яковлев, Шеварнадзе оглавиха перестройката. Не се наемам да съдя виждаха ли те перспектива, разбираха ли накъде водят страната, вземаха ли под внимание плановете на САЩ, които имаха за цел - ликвидирането на СССР, или това бе случайно съвпадение, но всички действия на новите лидери на държавата, в пълна степен съответстваха на това, към което с десетилетия се стремяха американските специални служби." [10]

Но малко по-нататък Бобков, който е несъмнено честен човек, казва в открит текст: "От самото начало на "перестройката" всичко се правеше обмислено и без да се бърза. Нашите лидери добре разбираха: ако веднага обявят крайната цел - да заменят социалистическия строй и да разпуснат компартиятга - не е трудно да си представим какво народно негодувание би предизвикало."[11]

Според Бобков "онези, които замисляха преврата "перестройка" (пак там), са имали строг и обмислен план, в който на първо място е било компрометирането на комунистическата партия и образа на комуниста.

Според мен, е изключено след 1987 година, когато "процесът беше тръгнал", Горбачов да не е съзнавал накъде вървят нещата и до какво ще доведат. Неговата обемиста книга "Жизнь и реформы" във втората си част, където се описват събитията от периода на перестройката, твърде много прилича на подробно оправдание. Той от една страна не иска да бъде приет за глупак, какъвто определено не е, от друга, не иска да бъде подозиран, че нарочно е реставрирал капитализма. Но двете неща са несъвместими, само едно от тях е вярното.

Има достатъчно аргументи да се твърди, че тоталитарният комунизъм беше съзнателно разрушен от висшата номенклатура на комунистическите страни.

Необходимо е да се подчертае това, защото политиканстващи хора се опитват да наложат в обществения дебат разбирането, че "перестройката" е била половинчат замисъл и в нея има нещо скрито про-комунистическо. Горбачов, независимо дали сме доволни или не от перестройката, е от най-значимите световни реформатори в последните векове.

Лауреат на Нобелова награда за мир (1990).

През 1990 е избран за първи (и последен) съветски президент.

След августовския пуч от 1991 е принуден да се откаже от поста генерален секретар на забранената от Елцин КПСС.

Същата година, поради разпадането на СССР, са прекратени и президентските му пълномощия.



[1] Михаил Горбачов, Жизнь и реформы, М., 1995, стр. 37 и сл.

[2] Михаил Горбачов, Жизнь и реформы, М., 1995, стр. 103.

[3] Михаил Горбачов, Жизнь и реформы, М., 1995, стр. 269.

[4] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, 1996, стр. 465.

[5] Михаил Горбачов, Жизнь и реформы, М., 1995, стр. 170.

[6] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, 1996, стр. 279.

[7] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, 1996, стр. 286.

[8] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, 1996, стр. 440-441.

[9] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, 1996, стр. 468-469.

[10] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, 1996, стр. 474.

[11] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, 1996, стр. 475.

 

 

 

Copyright 1997-20212 OMDA Ltd.  All rights reserved.