БЕРИЯ

СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

От 1953 година до рухването на комунизма през 1989-1991 Берия е символ на злото и репресиите по времето на Сталин.

Роден е на 29 март 1899 година в село Мерхуели, Абхазия. Бил отличен ученик. Имал отличен естетически вкус, умеел да живее стилно, в елегантен комфорт. Говорел тихо и се изразявал пестеливо.

През март 1917 година станал член на Болшевишката партия.  Бил фронтовак и нелегален.

През есента на 1919 постъпил в контраразузнаването на Азърбайджанската република. Десетилетия по-късно го обвиняват, че е свързан с азърбайджанските националисти и дори с английското разузнаване. Той обяснявал, че е постъпил на работа в азърбайджанското  контраразузнаване по указание на комунистическата партия.

От 1920 година става ръководител в ЧеКа (Чрезвычайная комиссия по экспроприации буржуазии и улучшению быта рабочих). Проявява се като безкомпромисен в Кавказкия регион. От 1931 година започва работа в партийния апарат.

През есента на 1933 година Сталин се запознава с Берия по време на разходка с катер в някакво езеро. Внезапно от брега се чуват изстрели. Стреля се по посока на катера. Берия се хвърля и закрива с тялото си Сталин.

Има подозрения, че това е сценка, подготвена от самия Берия. Изглежда е имала  значение за по-сетнешната му кариера.

През средата на трийсетте години ръководи репресиите в Кавказ, като лично участва в разпити, мъчения и екзекуции. На известния грузински композитор и диригент Е. С. Микеладзе лично пробива ушите. От 1938 година е заместник на наркома (министъра) на вътрешните работи на СССР (НКВД), а няколко месеца по-късно става нарком и шеф на органите за сигурност (Главное управление государственной безопасности). Започва чистка в НКВД, уволнява всеки пети, назначава на ключови места свои приближени. Организира депортацията на неизброимо число хора от западните райони на Белорусия, Украйна и Прибалтика. Организира разстрела на полските офицери в Катин.

Наред с НКВД, започва да отговаря в правителството за горската и нефтената промишленост, за цветната металургия и речния флот. От началото на войната отговаря за въоръженията и боеприпасите. През 1943-44 ръководи изселването и разпиляването по Сибир на българи, чеченци, ингуши, карачаевци, балкарци, калмики, кримски татари, месхетински турци, кюрди и др.

През декември 1945 година, когато Сталин е притеснен от американската бомба, Берия е освободен от НКВД и назначен за ръководител на съветския атомен проект. Преди него с бомбата се занимавал Молотов, който се оказал муден. "Смяната на ръководството имала незабавен ефект" - административните способности на Берия и неговата енергичност бързо придвижили работата напред[1]. Той е  умел и ефективен. Включва в строителството  и в урановите мини милиони затворници от ГУЛАГ. На 29 август 1947 година експлодира първата съветска бомба. Съветският съюз вече има атомно оръжие.(12)

От юли 1945 година Берия става маршал, а от март 1946 година - член на Политбюро.

През цялото време на политическата си кариера Берия се занимава с "лов на жени".  От улицата, от кина, театри, домове неговите хора отвличат млади жени, с които той се забавлява. Повечето от тях после се прибират по домовете си. 

През 1952 година Сталин се разпорежда да започне разследване на Лаврентий Берия. Това е свързано с подозрението, че  е агент на английското разузнаване, който е внедрен, "за да заеме лидерския пост в партията и държавата, да извърши военно-фашистки преврат, да реставрира капитализма в Съветския съюз, да доведе до неговия разпад и да го превърне във второстепенна държава, суровинен придатък на развития капиталистически Запад."

Заведеното дело до никъде не стига, но неговите основания са доказани по характерния за онова време начин: жената на Берия Нина Теймуразовна Гегечкори, родена като грузинска княгиня, била водила кореспонденция със своя чичо Евгений Гегечкори, който е един от водачите на белогвардейската  эмиграция в Париж[2]. Следователно - Берия е шпионин.

След смъртта на Сталин Берия става първи вицепремиер и министър на вътрешните работи. Държи реч пред гроба на Сталин, очевидно без скръбни нотки, в която казва, че ще се гарантират правата и свободите на всеки гражданин, така както са утвърдени в конституцията. Сред останалите членове на Политбюро се създава впечатление, че той наистина се кани да го направи.

За няколко месеца развива бурна реформаторска дейност - по негова инициатива е обявена мащабна амнистия (освободени са почти един милион задържани), прекратена е антисемитската кампания, смекчен е паспортният режим, ГУЛАГ преминава под управлението на Министерство на правосъдието, започват реабилитациите на жертвите на репресиите.

В Грузия прави министри хора, които са извадени от затвора. А в затвора са били вкарани от него, докато Сталин е бил жив. Започва замяна на шефовете на НКВД в  Украйна, като на мястото на руснаците поставя украинци. Пише остър доклад за репресиите в Западна Украйна и нейната русификация. Призовава да се използва украински език. Чрез Униатската църква в Западна Украйна се опитва да нормализира отношенията между Съветския съюз и Ватикана. Прави стъпки за нормализация на отношенията с Югославия. Разпраща паметни записки до Белорусия, Литва, Латвия и Естония, с които отзовава руснаци, заемащи високи постове, и на тяхно място поставя местни кадри. Призовава да се ползва националният език за официални цели. Във всички републики действа по начин, с който укрепва неруските малцинства.

За първи път от основаването на Съветския съюз неруските националности са насърчавани от Москва да отстояват своята културна и политическа идентичност...

 Започва да расте авторитетът и популярността на Берия. Останалите ръководители на КПСС са смутени и изплашени.  Заговорът против него се плете от Хрушчов. Той е в изгодната позиция.  Берия го подценява.

Един ход на Берия решава въпроса. Той предлага и налага на съветското ръководство документ за Източна Германия (Германската демократична република):

1. да бъде изоставена политиката на задължително построяване на социализма;

2. да се работи за създаване на обединена, демократична, миролюбива и независима Германия;

3. да се сложи край на принудителното създаване на селскостопански кооперативи, които са посрещани с голяма съпротива от селяните;

4. да се преустанови премахването на частния капитал, което е прибързано, и да се привлече частен капитал в различни области на икономиката, включително в селското стопанство;

5. да се въведат мерки за подобряване на финансовата система;

6. да се гарантират личните права на гражданите и да се сложи край на несправедливото и жестоко съдебно отношение;

7. да се разгледат делата на вече хвърлените в затвора. (5)

След бурни дебати "документът Берия", както е наречен, е приет и наложен на източно-германските ръководители.

В ГДР започват кадрови и други промени, които стават детонатор на натрупаното недоволство - на 16 юни (десетина дни след началото на промените) работниците излизат на улицата. На 17 юни цяла Източна Германия е обхваната от вълнения, в които се издигат политически искания. До обяд на 17 юни съветските танкове са принудени да излязат от казармите и да потушават въстанието.

Берия е обвинен за кризата.

Заговорът срещу него, започнат от стремящия се към върха Хрушчов, набира нова сила.

Девет дни след въстанието в Германия Берия е арестуван на заседание на президиума на ЦК на КПСС от нахлули в залата военни. Протоколът от това заседание е изчезнал,  разказите на присъстващите са противоречиви, а синът на Берия твърди, че баща му е арестуван в къщи.

Безсъмнено е едно: не може да се каже, че Берия е "арестуван". Думата "арест" се отнася до действия на легитимни органи на държавна власт - независимо как тази власт би могла да бъде квалифицирана.

Берия е силово задържан, изолиран и отвлечен от група заговорници организирани от Хрушчов. Те укриват Берия няколко дни. Няма никакво решение на легитимен съветски и партиен орган за това. Няма решение на длъжностно лице. Със същите силови средства те изолират приближените на Берия.

След три дни - на 29 юни се провежда ново заседание на президиума, на което вече се приема решение: "За организацията на следствието в делото за престъпната, антипартийната и противодържавната дейност на Берия".  С това решение неговото отвличане все още не е  "арест". По действащите тогава съветски закони и партийни правила - президиумът не може да арестува, когото и да било.

Пленумът на ЦК, посветен на този въпрос, се провежда от 2 до 7 юли. При пълно съзнание на присъстващите, че превратаджиите са извършили грубо нарушение на законите - пленумът единодушно решава, че Берия е "агент на международния империализъм".

За да се предотврати вероятен опит за освобождаването му от вътрешните войски, в Москва са прехвърлени две армейски дивизии - танкова и мотострелкова. На 10 юли е оповестено официално, че е арестуван. На 24 септември заедно с шест свои съучастнвици Берия е обвинен "в заговор за реставрация на капитализма и господството на буржоазията". Казва се, че е британски агент, морално разложен (изнасилил стотици жени[4]). За Големия терор от трийсетте години нищо не се споменава.

На 23 декември 1953 година Берия  е осъден на смърт по изцяло фалшифицирано обвинение и същия ден - екзекутиран. Заедно с него са разстреляни - министърът на държавния контрол В. Н. Меркулов, първият заместник-министър на вътрешните работи  Б. З. Кобулов, началникът на контраразузнаването на съветската армия и флота  С. А. Гоглидзе, министърът на вътрешните работи на Грузия В .Г. Деканозов , министърът на вътрешните работи на Украйна П. Я. Мешик и началникът на следствието по особено важните дела   Л. Е. Влодзимирский. Всички са осъдени като  шпиони и терористи.

Да припомня - това става по времето на Хрушчов, когато пропагандата тръби против репресиите.

Молотов казва: "Берия бе изключително умен, нечовешки енергичен и работлив. Можеше да работи по цяла седмица, без да спи... Колкото до обвиненията, че Берия е агент на чужда държава, те не са верни. Той бе верен на Съветския съюз до крайност."

Квяташвили (британски дипломат) отбелязва: Берия е "изключително интелигентин и проницателен човек с огромна сила на волята и способност да влияе, господства и ръководи" (10) А П. Александров, от екипа атомни физици, работещи по бомбата, е категоричен: "Берия беше всяващ ужас човек, противен. Всички ние знаехме това. Самият ни живот зависеше от него." Капица определено не го понася, заради което е поставен под осемгодишен домашен арест. (11) Обобщавайки мнения за него, Ейми Найт пише: "Берия е работлив, способен и действен ръководител, почитан и уважаван от работещите при него. Изобщо не е трудно да си го представим като "полицай, станал либерал", от типа на Юрий Андропов..." (8) "Той е интелигентен, проницателен и отдаден на постигането на власт." (9)

Различна версия за трите месеца властване на Берия разказва Бобков:

Берия възстановява на работа в репресивния апарат много сътрудници, които са работили в системата на НКВД през 30-те години и добре владеят методите на онова време. Започва възстановяване на старата структура...

Берия провежда политика на разпалване на националната вражда. Уволнява руснаците от съюзните републики, като ги заменя с местни хора. Това се върши шумно, демонстративно, с явна антируска насоченост. Уволняваните са оскърбявани, независимо от справянето им със задълженията. Всъщност Берия започва кампания за изгонване на руснаците от републиките, което неизбежно предизвиква вълни от национална вражда.

     Освобождаването на лекарите, пострадали в резултат на поредната фалшифицирана кампания, е използвано от Берия като маневра. Иска да се утвърди в очите на обществеността, за да си развърже ръцете. По подобен начин е постъпил през 30-те години. Тогава прекратява много углавни дела, десетки действително в нищо невиновни хора са освободени от арест, и обратно - някои ръководители на органите за сигурност са арестувани и дадени под съд за нарушаване на законите, за масовите репресии. След което пристъпва към нови масови разправи. Той, според Бобков през 1953 година е подготвял нов, крупен политически процес насочен срещу  Игнатиев (предишния министър на КГБ)  и хората около него, което щяло да разтърси цялата страна. Опитните хора в Държавна сигурност се досещали какви са плановете на Берия и се страхували.

Във въздуха висеше духът на 1937 година - завършва този абзац Бобков. - Арестуването на Берия през юли 1953 година спаси страната от нови страшни бедствия[3].

Реформатор ли е бил Берия?

Без съмнение той е зловеща фигура. Ръководи репресивните органи и е виновен за трагедиите в живота на милиони хора. Но тези, които го арестуват - начело с Хрушчов, са негови съучастници в репресиите. Всички, без изключение.

А е истина, че онова, което Берия предприема за по-малко от четири месеца власт, едно по едно се реализира в следващите десетилетия. Като се започне с Хрушчов и се свърши с Горбачов. От тук следва  поразяващият извод, че във висшето ръководство на Съветския съюз са имали пълно съзнание за нуждата от реформи още при смъртта на Сталин. Те подкрепят Берия в неговите начинания.

Но го убиват, защото: 1.  той така доминира над тях, че застрашава личната им власт; и 2. очертават се  проблеми, които застрашават личната им власт.  Както казва изследовател на Берия, "героичната митология на марксизма-ленинизма отстъпва на циничността на самодържавието" (6)

Очевидно - цялата висша камарила, управлявала Съветския съюз и задавала модела за властване в Източния блок, е ценяла повече личната си власт  пред националните, държавни и класови интереси. Това е с трайни културни последствия.(7) С тази култура на властта те съдействаха за разрушаване на тоталитаризма.

В СССР и целия Източен блок се провеждат хиляди митинги в подкрепа на присъдата и против Берия. Печатът и радиото се занимават с "престъпната му дейност" години наред. Провеждат се безбройни политически събрания - закрити и открити, в които Берия е "разобличаван". Той започва да олицетворява цялото зло по времето на Сталин. 

Както споменах, Берия по нищо не се отличава в приноса си за репресиите от всички останали сподвижници на Сталин - от Хрушчов до  Каганович. Всички те са сравнимо престъпни в поведението си.

Онова, което безспорно отличава Берия от тях, е неговата интелигентност и рязко растящото политическо влияние след смъртта на Сталин.

На Берия обаче е отказано правото на инициатива. Той е прекалено силен, а политическата култура на тоталитарната система не дава право на инициатива на силни хора. 


 

[1] Кристофър Андрю, Олег Гордиевскси, КГБ: поглед отвъртре, С., 1992, книга втора, стр. 388.

[2] http://www.utro.ru/articles/20030305001546131082.shtml

[3] Ф.Д. Бобков, КГБ и властта, 1996, стр. 121-122.

[4] Кристофър Андрю, Олег Гордиевскси, КГБ: поглед отвъртре, С., 1992, книга втора, стр. 435.

 5    Ейми Найт, Берия - дясната ръка на Сталин, С., 2004, стр. 287-288.

 6.  Пак там, стр. 335

 7 Тази култура заслужава специално изучаване. Едни от характерните й белези са: свръхценност на йерархията, изградена от персонализирани мрежи;  недиференцираност в мрежите на престиж, власт и богатство;  елиминиране на закона; персонализация на успехи и проблеми.

 8.  Ейми Найт, Берия - Дясната ръка на Сталин, С., 2004, стр. 338.

 9. Ейми Найт, Берия - Дясната ръка на Сталин, С., 2004, стр. 342.

 10 Ейми Найт, Берия - Дясната ръка на Сталин, С., 2004, стр. 201.

11 Ейми Найт, Берия - Дясната ръка на Сталин, С., 2004, стр. 209-211.

12. Първата съветска водородна бомба избухва на 12 август 1953 година.

Официален сайт на ФСБ

 

Copyright 1997-2012 OMDA Ltd.  All rights reserved.