"ВСЯКА НЕДЕЛЯ" - СЛЕД ТРЕТОТО ВЪЗКРЪСВАНЕ

Борислав Гърдев

http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/tv/kevorkian.htm

 

Предавания като Всяка неделя почти не останаха в БНТ. Изключението Панорама само потвърждава правилото.

Такива магазинни програми се правят трудно, с много любов и екип от съмишленици. Те се утвърждават с постоянство в съзнанието на тв аудитория, печелят рейтинг и авторитет и ако попаднат в ръцете на талантливи харизматични водещи, могат да се превърнат в култови.

Панорама се сдобива с подобен статут, след като на командния пункт - като олицетворение на персонифицираната журналистика, застава Иван Гарелов. Същото може да се каже и за Всяка неделя, когато неин водещ става Кеворк Кеворкян.

За мен Всяка неделя е нещо повече от история, от най-успешната родна тв продукция или от умилителна легенда, обрасла със спомени и митове.

Всъщност, това предаване наистина има минало, развойни процеси, утвърдена и развиваща се концепционна схема. То не тръгва от нищото. И затова са ми смешни воплите на депутати, медийни корифеи и спецове, че днес то е демоде и няма нужната аудитория.

Както се казва - подобни твърдения са твърде категорични, за да са верни.

А за да се разбере, че Всяка неделя не стартира на гола поляна на 6 май 2002 г., а има славно минало и може би честито настояще и бъдеще, е необходим един кратък екскурз с 28-годишна давност.

* * *

За начинаещите отбелязвам, че през 1974 г. 30-годишният журналист Кеворк Кеворкян започва да води културния преглед в Обедния информационен дневник на БНТ. За 4 години то става много популярно и в края на 1978 г. тв ръководство в лицето на Иван Славков решава дръзко да експериментира с мащабно магазинно предаване с продължителност 2,20 часа. Такова има в съседна Югославия (Неделя по пладне), а и в редица водещи западни телевизии. Времето е подходящо (разведряване е), парите не са проблем. Името е предложено от тогавашния главен редактор на програмите на Българска телевизия Тошо Тошев (днешен бос на в. Труд), а стартът е даден в неделя на 7 януари 1979 година.

До края на 1981 г. водещи са Кеворк Кеворкян, Янчо Таков и Димитри Иванов. Янчо Таков е привлечен най-вече заради влиятелния си баща, но след нашумелите му гешефти с кожените палта чрез стюардесата Людмила Тодорова през 1982 г. е изритан. Димитри Иванов внася нужната доза сериозна аналитичност и модерен англо-саксонски изказ, които ще са му безкрайно нужни в съвместното му (с Тома Томов) токшоу Наблюдател, направило фурор през 1995 - 1996 г. и възкръснало за кратко в Нова ТВ като едночасово авторско предаване на Т. Томов през 2001-2002 година.

През 1990 г. като съводещ е пробван и Йосиф Давидов, вероятно за услугата, която прави на Кеворкян за изключителното му интервю със Симеон Втори от началото на 1990 година.

Най-популярната рубрика на програмата (освен Песента на Всяка неделя) Събеседник по желание - с участието на известна личност, посочена от зрителите, трябва да стартира още на 7 януари 1979 година. За съжаление, опитът за уговорка или среща-разговор с Павел Вежинов не се осъществява. Затова е прието да се смята, че първият събеседник е Николай Гюзелев, разговарял с Кеворкян на 14 януари същата година. След него се зареждат и други важни гостувания на Григор Вачков (с него е провокиран скандалът за приемането на дъщеря му Мартина във ВИТИЗ. Зрителят П. Младенов пита звездата: Благодарение на какво дъщеря му Мартина бе приета във ВИТИЗ. Не го ли гризе съвестта, че един човек не е заел правилното си място в живота?, на което Гришата троснато отговаря: Другарю Младенов, ако вие не знаехте, че Мартина е моя дъщеря, щяхте ли да смятате, че тъкмо това момиче е заело мястото на някой по-добър младеж?); Катя Паскалева (тя си признава, че отказва участие, за да не бъда кеворкирана); Петър Слабаков (заради ролята си в конюнктурната тв постановка Болшевики на Иля Велчев, той недоволства от условията в гримьорните на телевизията, наричайки предоставената му кочина, което налага екстрена намеса на началниците); Николай Хайтов (той обявява с гордост, че подготвя нова книга с разкази Хвъркатото корито, която излиза през 1980 г.); Радой Ралин (припомнил Вазовия стих България цяла сега нази гледа); Георги Баев (признал, че готованковците най-много в изкуството ги има).

През 1980 г. се осъществяват първите тв мостове с популярните актьори Вячеслав Тихонов (от Москва) и Ян Енглерт (от Варшава). През 1983 г. директни излъчвания се реализират от Москва, Будапеща, Талин, Варшава, Париж. През 1986 г. се излъчва директно от Москва, Ленинград, Киев и Тбилиси, а през 1990 г. - отново от Париж.

Същевременно през горещия стол на събеседника минават не само наши знаменитости като Невена Коканова, Доньо Донев, Иван Андонов, Борис Димовски (днес той е автор на шаржовете във възстановената програма), Благовест Сендов, Богомил Райнов, Евтим Евтимов, Андрей Чапразов, Любомир Кабакчиев, Николай Гяуров, Стефан Данаилов, но и такива ярки международни личности като Инокентий Смоктуновски, Сергей Герасимов, Сергей Михалков, Людмила Гурченко, Гари Каспаров (след победата му над Карпов), Кашпировски, Никита Михалков, Уйлям Сароян, Херберт фон Караян, Жоржи Амаду (покрай международните писателски срещи К. Кеворкян успява да интервюира по-големите звезди и дори да пусне на пазара плоча с беседите си!), Шарл Азнавур, Ив Монтан, Жан-Луи Баро, Йежи Кавалерович, Джани Родари, Еньо Рубик, Йежи Кукучка, астронавтът Ръсел Швейкарт.

До края на 1990 г. събеседници са 484 души, а разговорите са събрани в 5 книги, които се радват на много голям успех (тиражът от първата - 20 000 бройки, нараства за третата на 30 317!).

Кеворкян дори играе себе си в началния епизод от филма на Христо Христов със симптоматичното заглавие Събеседник по желание/1984/.

През 1988 г. с вече 77,3 % от тв аудитория - 5 млн. зрители /!/ Кеворк Кеворкян пуска модификация на Събеседника... - 10 години по-късно. В нея, покрай Елисавета Багряна, участват още ген. Владимир Стойчев (в интервюто с него на 5 март 1989 г., в деня на смъртта на бащата на народите, той говори за нуждата от десталинизация на обществото ни) и разбира се - акад. Николай Амосов, който на 25 декември 1988 г. си позволява да изтъкне, че най-омразният му лозунг е Пролетарии от всички страни, съединявайте се!. Това предизвиква първото тайно и временно спиране на програмата. /Тя вече се ползва с облика на институция с изключителна известност, излъчвала на 1 януари 1984 г. и 8-часова продукция!/.

1989 г. е определено дисидентска година за Всяка неделя. В нея се защитават презрени и подозрителни за номенклатурата каузи - войнишките паметници, делото на народните учители, допинг аферата при щангистите, проблемите в художествената гимнастика.

В разгара на перестройката, но и на разразилия се конфликт Тодор Живков - Михаил Горбачов, предаването е спряно на 25 юни 1989 г. - време на репресии срещу зараждащите се неформални групи и граждански движения, на голямата екскурзия на турците, на дирижирания от ОФ националистичен бяс чрез масови всенародни митинги.

Кеворкян с екипа си прави тур из страната, търсейки прекия народен вот за завръщането си на екран, но разбира, че обстоятелствата затова са много неблагоприятни и се налага да изчака.

* * *

На 10 ноември 1989 г. в Бояна пленумът на ЦК на БКП освобождава от заеманите постове диктатора Тодор Живков. Новоизбраният партиен и държавен лидер Петър Младенов заявява, че възстановява Всяка неделя като израз на плурализма, инакомислието и защитата на свободното слово в България. Заедно с това телевизията се сдобива с нов шеф - бъдещата политическа звезда Филип Боков. Той престоява за кратко на Сан Стефано № 29, пометен от недоволните от неговата боковизия, заменен от Павел Писарев, Огнян Сапарев и други ефимерни величия...

На 19 ноември 1989 г. Всяка неделя стартира изключително силно. Спомням си, че дори просрочва лимита си, та с разрешение свише продължава излъчването си, за да се проследят разговорите с Нешка Робева и Светлин Русев.

Това е най-бурното и паметно време за Всяка неделя. Време на демонстрации, вериги пред телевизията, на легитимиране на водачите на опозицията пред обществото ни (Георги Спасов, Петър Баталов, Емил Кошлуков, Александър Каракачанов, д-р Петър Дертлиев).

Месеци на демонстративни актове (Кеворкян, след като е бил тв наблюдател през 1981-1985 г. и ако и да е програмен директор на БНТ от 1990 г., се отказва от служебния си автомобил публично), на вот на доверие отдолу (към 16 декември 1989 г. в подкрепа на предаването се обявяват 450 000 души!), на хита на НЛО Накъде духа вятърът, на изключителни репортажи (за правителствените резиденции, за врачанския атентат срещу Живков, за лагера на смъртта в Ловеч, за гроба на мъченика на демокрацията Никола Петков, за работата на ВНС - Живот в парламента) и интервюта (с Юлия Кръстева, със Симеон Втори, с Ванче Михайлов, с Андрей Луканов), на паметни граждански жестове (раждане на Сдружението за честни избори и граждански права - дело на Кеворкян, участието на водещия на 26 юни 1990 г. в знаменитата дискусия в СУ Св. Климент Охридски по време на първата окупационна студентска стачка, отпорът на Лукановия диктат и подкрепа в ефир на втората окупационна стачка на студентите и започналото гражданско неподчинение през ноември 1990 г., чиято материализация е участието във Всяка неделя на емблематичния тогава подкрепаджийски лидер и депутат Пламен Даракчиев).

Все по това време рубриката Събеседник по желание тихомълком е сменена от нова - Горещият стол. На него гостуват знаменитости като Адам Михник и Дмитрий Волкогонов, а на 3 юни 1990 г. предизборен дебют водят д-р Жельо Желев и Александър Лилов. Върховата популярност на Всяка неделя съвпада с падането на Луканов от власт (20 декември 1990 г.). Същевременно, успоредно с умората в обществото, настъпва и промяна в зрителската нагласа към легендарното предаване. Появява се резигнацията, съмненията в неговата обективност и безпристрастност. Всичко това е мигновено усетено от Кеворкян. Той избира хитра тактика. Скрива се от екран, заменен от ветерана Петко Бочаров. Стартира издаването на сп. Всяка неделя, като първата книжка от 9 ноември 1990 г. излиза повторно след седмица в допълнителен тираж - първоначално като двуседмично, а след това и като месечно издание, което до последния си брой /8 юни 1993 г./ се радва на сериозна популярност, списвано от хора от обкръжението на Кеворкян (Блага Димитрова, Борис Димовски, Георги Данаилов, Георги Мишев, Любен Генов, Николай Генчев, Радой Ралин, Румен Цанев, Тончо Жечев и Филип Панайотов), а регистрираното от него издателство Зодиак ВН след фурора с Разговори със Симеон Втори /1990/, успява да завладее пазар с качествени бестселъри като Съдията и неговият палач /1991/ от Фридрих Дюренмат, Семейство Юинг от Далас /1992/ от Бърт Хършфелд, Първи умират мечтите /1992/ от Харолд Робинс, Младият Индиана Джоунс и съкровището в плантацията /1992/ от Уйлям Маккей, Полтъргайст /1992/ от Джеймс Кан, Шантажът /1992/ от Фредерик Форсайт, Сексуалният наръчник на Доменика /1993/ и особено Дневникът на Лора Палмър /1993/ по нашумелия сериал Туин пийкс на Дейвид Линч. По въпроса вече съм писал - Стратегия, тактика и концепция на издателство Зодиак и списание Всяка неделя - 1990-1993, сп. Издател, бр. 2-4, 1995 г., затова няма да се впускам в излишни подробности.

Бурята от ненавистта към Кеворкяновата Всяка неделя в началото на 1991 г. преминава, но така или иначе - дали от преумора, от загуба на интерес или от пренасочване на ресурса в друга посока /списанието със същото заглавие е и мост към тв легендата и единствен опит у нас магазинно шоу успешно да се трансформира в популярно и интересно периодично печатно издание/, но тв програма спира колкото неочаквано, толкова и закономерно на 21 април 1991 г. след знаменателна тирада на Мистър Да, ама не.

Списанието продължава да излиза до 8 юни 1993 г., когато се появява бр. 36, а с успешните удари на книжния пазар Кеворкян приключва през същата 1993 година.

Фокусът отново е пренасочен към телевизията.

* * *

С нова, комерсиална и адекватна на променените условия, формула и по Ефир 2 (като проверка за популярност и издръжливост), Всяка неделя пробно стартира на 4 декември 1993 г. само с мач от италианското футболно първенство. Сондажът се оказва успешен и от 18 декември 1993 г. до 24 януари 1999 г. програмата се излъчва с неизменен зрителски интерес. Първоначално тя съдържа единствено среща от калчото и епизод от Том и Джери /да не забравяме, че благодарение на Кеворкян гледахме Кукленото шоу на Джим Хенсън още през 1980 г./, но постепенно отново се изпълва със съдържание. Завръщат се рубрики (От мястото на събитието), появяват се нови (Събеседници), тръгва бингоманията с водещ Миодраг Иванов с 39 милионери и 49 раздадени автомобили, заради която тогавашният главен прокурор Иван Татарчев обвинява безуспешно в хазартна страст продуцента.

Новост е, че Кеворкян го няма в студиото, а е в офиса си в парк-хотел Москва. Идва ред на водещи, посочени от него, изпълняващи неговата воля и заръки.

През 1994-1996 г. изборът на Веселин Дремджиев е повече от успешен. Още се помнят беседите му от неговата поредица Съпругите, разговорите му с Петко Симеонов и Христо Калчев при премиерата на книгите им Голямата промяна и Нерон Вълкът /1996/ и с Петър Стоянов преди старта на кандидатпрезидентската му кампания през 1996 година.

Самият Кеворкян също присъства незримо, когато прецени, че се налага - беседите му с Иван Радоев /1994/ и Стефан Дичев /1994/ - при представяне на романа "Завоевателят на миражите.

Дремджиев си отива, приел по-добри оферти (в. Капитал, сп.Бакхус и в тв рубриката Хора, пътища, автомобили).

През 1996 г. стартира новата рубрика Часът на публиката. Водещи са Мартин Захариев (за кратко) и Игор Марковски, който се подвизава до началото на 1997 година. Идва времето на т. нар. водещи-марионетки - Стойчо Керев и Антон Стефанов.

Гореща линия /1997/ е последният успешен удар на Кеворкян. За всеки участник се получават до 90 въпроса, като безспорен рекордьор през 1998 г. е Освалдо Риос.

След възникналите конфликти с бившия НСРТ и с ръководството на БНТ (за митичния дълг от 400 000 лв. и кой и как да разпределя приходите от рекламите, без да се забравя валутния магазин на Кеворкян в един от блоковете на БОДК), Всяка неделя маневрира с разговори с доц. Георги Лозанов, Н. В. Симеон Втори и Петър Стоянов - последен участник в рубриката Гореща линия. Нищо не помага. Заедно с програмата пада и другата важна находка на К. Кеворкян - рубриката Окото на Лондон, в която от английската столица с много финес, креативност и точност, се налага дъщеря му Маргит.

Датата е 24 януари 1999 година.

* * *

Третото възкресение на Всяка неделя настъпва на Гергьовден, 6 май 2002 година.

Реанимацията на тв легендата се очаква с необичаен интерес. Едва ли не като чудо. Мнозина предричат /и досега/ кратък живот на предаването. 168 часа и Шок дори пророкуват в аванс, че след като Кеворкян си прибере дължимите пари от Канал 1 ще спре програмата.

Тръгват сплетни, скандали /Кеворкян - Тодор Колев/, дълбокомислени обобщения, че Всяка неделя мирише на вехто, че е старомодно предаване, което няма да се адаптира към новите условия на ожесточена тв конкуренция /основно с бТВ и кой знае защо - с Шоуто на Слави Трифонов/, че има нисък рейтинг и слаби рекламни постъпления, че струва на Канал 1 за всяко излъчване 60 000 лева...

Истината отново се оказва по-различна и по-комплицирана. Преди всичко трябва да се адмирира куражът на Кеворкян да се пребори със синдрома на свръхочакванията в новата враждебна среда (атаката от кръга Капитал, проваленият опит за получаване на лиценз за частна национална ефирна телевизия) и да започне смело, отчитайки благоприятната конюнктура около избора на Кирил Гоцев за генерален директор на БНТ и възможността да му бъде наставник в сянка. Кеворкян се примирява с малкото и реално осъществимото в името на голямата цел - шеф на частна национална тв в обозримото бъдеще.

Осигурява си старото екранно време по Канал 1, спонсори в лицето на Глобул, Мобил Тел и Приста ойл (през 90-те г. това е Гриша Ганчев), връща на стола на водещия Игор Марковски, като за възловите беседи в Гореща линия запазва лидерската си позиция и дори вкарва нововъведения в концептуалната структура на програмата си. Вярно е, че по принцип е традиционалист-консерватор. В тази насока, може би, е суеверен /защо да се променя нещо драстично, след като работи безупречно и е класика?/.

Според мен той и досега смята, че е създал най-добрата магазинна формула за елитно токшоу с бутиков облик за хората със значение у нас /така действаше в Нова ТВ и Тома Томов в Наблюдател, а и Бойко Василев следва в Панорама заветите на Иван Гарелов/, като лансира във Всяка неделя идеята, че други трябва да се променят, а не той /т.е. класическата традиция/.

И все пак и на него му се налага да направи определени нововъведения.

Първоначално те тръгват трудно, със скърцане /това проличава най-вече в първото предаване на 6 май 2002 г./ и откровени гафове /пияният Боян Радев в Шоуто на Адама/, но постепенно - особено след второто издание на 13 май, отделните елементи се наместват в архитектониката на общото цяло и чудото става. Всяка неделя лъсва в целия си познат ни класически блясък.

За да бъде в тон с времето, Кеворкян дава зелена улица на авторското шоу на Тодор Колев /звездата от Как ще ги стигнем американците.../. Търси се както приемственост, така и показване на мускули към Шоуто на Слави Трифонов. За съжаление, концепцията на Тодор Колев за Шоуто на Адама се оказва учудващо безжизнена, куха и неработеща и след измъчения разговор с Петър Вучков, предаването му изчезва от екран.

Веднага се намира удачен негов заместник в лицето на Думи на Георги Мамалев.

За да изглежда социално ангажиран /малко демагогия и самоотбрана никога не са излишни/, Кеворкян лансира неразгърнатия и разчитащ на импровизацията на госта Малкият брат и рубриката Сцени от народния живот с участието на журналиста от Монитор Илия Илиев. Така той има възможност ежеседмично да воюва с кръга Капитал, заобикаляйки Закона за радио и телевизия. А за да спечели тийнейджърската аудитория и публиката с алтернативно мислене привлича скандалния журналист от сп. Егоист и Дарик радио Мартин Карбовски с неговите Обичайни репортажи (за дрогата, наркоманите, проституцията, насилието, разрушената българска църква в Одрин). За себе си запазва диригентската палка, оказала се особено ефикасна в рубриката Гореща линия, където много бързо инкасира изумителни рейтинги в разговорите си с Михаил Горбачов и ген. Бойко Борисов, гледани съответно от 3 и 2 млн. зрители.

Съзнавайки добре, че това е най-печелившата му карта, продуцентът много внимателно подбира гостите си - от актуални министри (Владимир Атанасов, Николай Свинаров), през бивши величия (Горбачов) и изявени шоумени (Слави Трифонов), до ярки чуждестранни фигури (Антонио ди Пиетро, Илона Сталер, Горан Брегович, Кончаловски, Жириновски).

Не е забравена и Полемика ВН, където се провеждат интересни дискусии за национализма и качеството на учебниците на първолаците. В този си вид, в който съществува сега, Всяка неделя е достигнала оптималната си форма. Програмата действително въплъщава максимата на Игор Марковски (който междувременно наскоро бе отстранен от предаването): Камъните на делника /да/ правят замъка на въображението в неделя (Плейбой, бр. 3/2002, стр. 89).

Дали ще се задържи достатъчно дълго на екран в момента е трудно да се каже. Тя винаги е била заложник на противоборстващи интереси и е твърде възможно догодина /примерно след предполагаемата смяна на Кирил Гоцев/ на следващия тв началник да му хрумне да изгони Кеворкян. Ако и да знае за близките му връзки със Симеон Втори. В България всичко е възможно.

Знам само, че ако това се случи, ще бъде много жалко. За мен и моето поколение, израснало с Всяка неделя, програмата на Кеворкян е много повече от носталгичен спомен или неизбежно настояще. Тя е преди всичко пример, критерий, база за оценка. Ориентир и фундамент, доказващ нагледно и убедително, че и в родината ни може да се прави висококачествена и стилна персонална тв журналистика. Тези, които могат (Кеворкян, Тома Томов, Милен Цветков със Здравей, България!, Маргарита Михнева с Конфликти и Неудобните) продължават да работят в невъобразимо трудните условия на нашенския преход и да постигат завидни успехи.

Затуй си мисля, че вместо да планират репресии или ограничения, началниците им просто трябва да ги оставят да си развият потенциала докрай. Ще спечелят всички - зрители, продуценти, рекламодатели. Както и марката Произведено в България, която ще се приема не с подигравка, а с доверие и уважение.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Юлиан Вучков. Телевизията - живот и чудо. София, 1990, с. 105-118, 148-157.

Антон Стефанов. Легендата Всяка неделя - сбогом или довиждане?. // Труд, 7 юни 1999, с. 11-12.

 

 

(с) Борислав Гърдев
=============================
(с) Електронно списание LiterNet, 20.09.2002, № 9 (34)


Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени