Целта на този сборник е с документален щрих да очертае Девети септември 1944 г. Как са изглеждали събитията тогава, в онези дни, в очите на съвремениците?

Има още много непрочетени и захвърлени документи. Събрал съм в шепата си само няколко трохи.

Част от документите са съставени от държавни служители останали от предишната власт. Други са писани от случайно и временно попаднали в администрацията,  авторите на трети  ще останат на политическата сцена или зад кулисите в тайните служби в следващите десетилетия. Някои от тях ще посрещнат Великото рухване...

И трите групи са живели и съпреживявали случващото се.

Моят принос в цялата работа е, че четох хиляди страници, платих стотици страници, за да бъдат преснимани, сетне ги приведох във вид  на файл и някъде поставях бележки под линия.

Целта ми беше - да не мислим с митове, а с факти.

Спомените са важни, но често недостоверни. Политическите убеждения са крива леща на слаби очи.

По-добре е да четем документите и разчитаме артефактите, и от там да градим представите си за своето минало.

Колективното минало трябва да се знае и осмисля.

Едно от нещата, които разбрах ровейки в овехтели хартии, фотографии и вещи беше изненадващо внушително: зад нас има значими хора с шекспирови характери, живели в друго, бих го нарекъл, примитивно време. Те са създавали нашето общностно минало, което според манталитета си, постоянно неглижираме и грубо политизираме.

За съжаление рефлексията върху  миналия живот на нацията не е с шекспиров мащаб.

Ние нямаме недостиг от таланти в Живота "днес и сега", когато и да е това "днес и сега" - имаме недостиг от характери и таланти, които да погледнат с шекспирови очи върху хората, чиито гробове не знаем, за да ги проумеем и съобщим за тях на Себе си.

Разбрал, че моята работа добива предимно интимен смисъл - да коленича пред хората, чието време е свършило и да изживея в себе си възхищението от техния живот, за себе си разбрах - решението ми да се ровя в отминалото време си струва. Ако ви накарам и вие да станете съучастници в моята тайна, аз ще съм постигнал повече, отколкото съм мечтал.

Ние - безимените, сме такива каквито сме благодарение на тях - безименните, но не сме прозрели какво значи това, защото няма кой да ги именува...

 


Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени