Прокуратура
 

След като в нарочно писмо от вторник депутатите Вълканов и Драгомир Шопов приканиха Татарчев да проучи обстоятелствата около безмитния внос, разрешен от Иван Костов през 1992 г. на фондацията "Сапио", главният прокурор имал вече намерение да го стори. Ако се установи извършено престъпление, нека се приложи наказателният и граждански закон, призовават депутатите. Този път проверката можело да даде резултат, сподели Татарчев. Депутатите настояват още той да предяви срещу Костов граждански иск за нанесени на държавата щети по случая от аферата "Сапио". Сумата сега се преизчислява на 23 млрд.лв.
в-к "Сега", бр. 86/16.04.1998 г.                              рег. 16.04.1998 г.
 
 

"Няма да позволя държава от диктаторски тип", твърди главният прокурор и под този надслов продължава интервюто си.
На срещата при президента той казал някои тежки истини на премиера, защото негов дълг бил да бди над законността на държавата и да иска сметка на всеки, който я нарушава. Той заявил, че не било редно ръководители на държавата да обикалят Европа и навсякъде да твърдят, че българската съдебна власт не праследва престъпниците, това накърнява националните интереси, твърди г-н Татарчев. Според изявленията на Костов той не воюва със съдебната власт, но според изявленията му на семинара в Бистрица излиза съвсем друго, продължава главният прокурор. Абсолютна неистина е, че само 4 на сто от престъпниците влизат в затвора и премиерът не трябва да й вярва, само 130 000 дела са били спрени м.г., поради неизвестен извършител, което говори, че МВР не си е свършило работата, казал Татарчев на премиера. През 1993 г. са били приключени 15 950 предварителни производства с мнение за съд с 20 947 обвиняеми лица. В съда са образувани 9 735 дела от общ характер, осъдени са 9 964 души. През 1997 г. броят на предварителните производства с мнение за съд, приключили в следствието са били 36 246 с 15 132 обвиняеми лица. В съда са внесени обвинителни актове за 27 104 души, като са осъдени 32 920 , което показва напредъка на съдебната власт, твърди главният прокурор.
На въпрос как възприема ултиматума на Костов, че 20 дела трябва да приключат до определени срокове, а в противен случай СДС ще закрие следствието и главна прокуратура, г-н Татарчев отговаря, че това е изпускане на нерви, това е проява на хистерия и най-голямата слабост на премиера била, че нямал юридически познания.
Що се отнася до централизацията на властта в ръцете на премиера и опасността от диктатура, главният прокурор заявява, че е деполитизиран и не отговаря на политически въпроси. Но, допълва той, "докато аз съм на този пост няма да позволя,-а все още имам власт и добрата воля-България да не се превърне в държава от диктаторски тип".
в-к "Сега", бр. 86/16.04.1998 г.                              рег. 16.04.1998 г.
 
 

След заседание на Висшия съдебен съвет главният прокурор Татарчев заяви, че след празниците щяло да има арести на банкери, но не посочи имена и банки.
328 кредитни милионери проверявала варненската полиция, съобщи вчера шефът на местното РДВР, като единият бил провадийският милионер Дончо Димитров, изтеглил 26 кредита за над 421 млрд.лв. от Кристалбанк-Варна. Вече били възстановени 146 млн.лв. и $60 000. В Хасково били възстановени 33 кредита за над 700 млн.лв. В Русенско това било направено за 40% от невърнатите заеми.
в-к "Труд", бр. 101/16.04.1998 г.                            рег. 16.04.1998 г.
 
 

"Езикът ми реже желязо, но не смея да говоря повече. Ще кажа само, че при населяващи планетата над 100 милиона цигани няма случай  някой от тях да е автор на бомбен атентат"-каза Кирил Рашков.
в-к "Труд" бр.102/16.04.1998 г.                              рег. 16.04.1998 г.
 
 

Иван Татарчев заяви, че получил вести от ЮАР за връщането на Веска Хубавицата. В понеделник било последното заседание на съда в Кейптаун, което трябва да реши окончателно за екстрадицията на Меджидиева. 100% било сигурно връщането й, но от Испания мълчали за Акрам и снаха му Христина, оплака се главният прокурор.
в-к "24 часа" бр.102/16.04.1998 г                           рег. 16.04.1998 г.
 
 

Срещу гаранция от 2 млн.лв. вчера бе освободен от ареста химикът от фабриката в Опицвет Валери Тодоров. Отпаднали са обвиненията и срещу брат му Росен Младенов и Максим Шлезингер, арестувани за съучастие. В ареста остава само Кристиян Младенов, финансистът на лабораторията. Експертизата на заловеното от НСБОП вещество показала, че то е амфетамин, не дрога. Наказанието за силно действащо вещество е до 2 г., не е тежко престъпление и затова е променена мярката на Тодоров. Следващата седмица се очаквало да бъде пуснат и Младенов.
в-к "24 часа" бр.102/16.04.1998 г                           рег. 16.04.1998 г.
 
 

От Военна прокуратура съобщиха, че следственото дело за установяване на МВР служителите, разпространили секретна информация по делото "Змия", било на приключване. Все още то се водело срещу неизвестен извършител и вероятно щяло да бъде прекратено.
в-к "Труд"" бр.103/17.04.1998 г                           рег. 17.04.1998 г.
 
 

Из кулоарите на НС и в средите на магистратурата се носят слухове, че синият депутат Иван Димов ще замени на поста главен прокурор непокорния Иван Татарчев след изтичане на мандата му. С това се обяснявала законодателната активност на младия парламентарист в последните месеци, както и персоналната му атака срещу следствието и прокуратурата. Изборът на главен прокурор ще бъде най-трудната задача на изпълнителната власт в стремежа й да ръководи съдебната. Кандидатът трябва да е удобен, амбициозен, да няма общо с миналото на тоталитарната съдебна система, да е син, но това да не се вижда с невъоръжено око, коментира в. "Кеш".
в-к "Кеш" бр.15/17-23.04.1998 г                           рег. 17.04.1998 г.
 
 

Синият депутат, чието име се спряга като кандидат за поста на Татарчев, оприличи Главна прокуратура пред в. "Сливенски новини" на институция по сталински модел. Липсата на контрол върху следствието и прокуратурата била опасна за гражданите и накърнявала техните права. Съдебната власт в България представлявала механичен сбор от три отделни ведомства - следствие, съд, прокуратура, които работели сами за себе си, твърди Димов. Само съдът работел добре, продължава той, нишката се късала при другите две структури, които били изградени на принципа на единоначалието. Законът за публичния регистър, изготвен от самия него, гарантирал пълна прозрачност в политиката, похвали се синият депутат.
в-к "Континент", бр. 90/22.04.1998 г.                         рег. 22.04.1998 г.
 
 

Вчера в Сливен пред журналисти Иван Татарчев заяви, че вътрешният министър пак е прекалил с изказването си, в което твърди, че била объркана ценностната система в съдебната власт и че във всяка държава това би пратило шефовете на прокуратурата извън високите постове. Това било недопустима намеса в работите на съдебната власт от страна на изпълнителната, твърди Татарчев. Според него Бонев имал твърде малки правни познания, за да дава подобни оценки. Главният прокурор е убеден, че лично срещу него се води война, защото държи на независимостта на съдебната власт.
в-к "Труд", бр. 108/24.04.1998 г.                               рег. 24.04.1998 г.
 
 

Засега само промяна в конституцията може да свали главния прокурор от поста му, но в оставащата една година от мандата му не си струва да се предприема подобна стъпка. Позицията на основните политически сили също не е в полза на управляващите. Доган обяви, че Татарчев е стожер на съдебната власт, Евролевицата декларира, че няма да приеме безрезервно промените в Закона за съдебната власт, БСП също не крие симпатиите си към Татарчев. От друга страна спорна е кандидатурата на следващия прокурор. Иван Димов от СДС не се ползва с нужното доверие и стаж за да заеме този пост засега.
След 21 юли се очаква реален удар по съдебната власт, когато следствие и прокуратура трябва да се отчетат за изпълнението на списъка с кредитните милионери. Те обаче имат намерение да поискат удължаване на срока, поради липса на информация. Притисне ли ги премиерът, те ще прехвърлят топката към МВР
Последната ябълка на раздора между правителството от една страна и прокуратура и следствия от друга са случаите Роко и цар Киро. "По-арогантна демонстрация на най-лошите черти, заради които съдебната система има толкова нисък авторите, не бих могъл да си представя.", каза Бонев по повод освобождаването на цар Киро. "Има неоспорими доказателства, че обвиняемите са бити, за да признаят, че цар Киро е атентатор", отговори Татарчев.
В интервю пред в. "КЕШ" Татарчев изразява надежди, че изпълнителната власт няма да може да сложи ръка върху съдебната, докато България е демократична страна. Разделението на властите, според него, е най-голямото постижение на демокрацията у нас. Другото би било връщане десетилетия назад в тоталитарната система, когато съдебната власт беше оръдие на комунистическата власт, казва той.
Главният прокурор определя като голям провал акцията "Комар", понеже няма нито един документ досега за крадена кола. Що се отнася до последното изказване на вътрешния министър относно случая "цар Киро", Татарчев счита, че един добар юрист не може да си служи с доводите на Бонев, че когато съдът приемел вината на някого, прокуратурата не можела променя решението. В случая само се разглежда мярката за задържане и дали тя да бъде заменена с по-лека, но това не може да определя виновността на обвиняемия. Съдът не може да вземе становище, което да задължи прокуратурата да тълкува по определен начин поведението на обвиняемите, заявява Татарчев.
Редица акции като тази в Опицвет, като обвиненията срещу Муртигруп, завършват с обвинения в бандитизъм и какво ли не още преди съдът да се е произнесъл за виновността на обвиняемите. Случаят "Опицвет" е провал, според главния прокурор, защото по международните конвенции, които България е одобрила, амфетаминът не е наркотично вещество, той е само една съставка, не готова формула. Има и нещо друго, което обществото все още не знае, съобщава сензационно Татарчев, служители от НСБОП са стояли над главата на лицето, което било в лабораторията, за да произведе по-голямо количество и става въпрос за едно или две денонощия. По тази логика и те трябва да отговарят за производство на наркотици. Що се отнася до случая Банкя, там не е открит нито грам наркотик, нито амфетамин е имало, казва главният прокурор.
Иван Татарчев счита, че войната Татарчев-Бонев ще приключи, когато бъде обуздан този, който започна тази война. Аз не воювам с никого, казва той.
в-к "Кеш", бр. 16/24-30.04.1998 г.                         рег. 24.04.1998 г.
 
 

Роден е в София на 29 август 1930 г. Македонският му произход е по бащина линия. През 1896 г. дядо му Христо Николов Татарчев е избран за председател на Централен македонски революционен комитет. През 1901 г. е заточен в Мала Азия. Година по-късно се връща в България и става член на задграничното представителство на ВМРО. Дядо му по майчина линия Иван Крафти е първият главен прокурор към Върховния административен съд у нас през 1912 г.
Иван Татарчев завършва право в СУ "Кл. Охридски", два пъти е лишаван от юридически права. Работил като адвокат в Малко Търново, Разлог и София. С указ на бившия Държавен съвет през юни 1990 г. е реабилитиран като репресиран. ВСС го избра за главен прокурор на 12 февруари 1992 г. с 16 гласа "за" и 6 "против", 1 "недействителен". През 1993 г. БСП поиска смяната му понеже нямал 5-годишен прокурорски стаж по новия Закон. КС обаче отхвърли искането. Седемгодишният му мандат изтича догодина.
в-к "Кеш", бр. 16/24-30.04.1998 г.                         рег. 24.04.1998 г.
 
 

Хора на НСБОП са натискали лаборанта от Опицвет да произведе повече суровина, каза вчера главният прокурор Татарчев. Според него 2 дни преди акцията срещу нарколабораторията, спецовете от НСБОП стояли на главата на лаборанта Валери Тодоров с искане да увеличи производството на веществото. На 18 декември м.г. специалните служби разбиха тайния цех и заловиха 300 кг. суровина и прахообразен анфетамин. Преди 2 седмици химикът и чираците в лабораторията бяха освободени.
в-к ""Стандарт" бр 2006/28.04.1998 г.                   рег 28.04.1998 г.
 
 

Висшият адвокадски съвет обяви в декларация, че разрушаването на Главна прокуратура и на Националното следствие ще бъде значителен криминогеннен фактор и ще отслаби способността на държавата да се справи с престъпността. Закриването на ведомството на Татарчев ще обезмисли дадените на главния прокурор конституционни права по надзора за законост и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Националната следствена служба пък разследва дела с особена фактическа и правна сложност на територията на цялата страна, които не са по силите на районните и окръжни следствени служби. Разформироването на двете структури ще доведе до дестабилизация на съдебната власт и ще снижи ефективността на наказателното правосъдие, смятат адвокатите.
в-к "Сега", бр.95/28.04.1998 г.                              рег. 28.04.1998 г.
 
 

Татарчев обяви, че има улики за хора, изнесли секретна информация по операция "Змия". Приближено на главния прокурор лице неправомерно се месело в делата му, съобщиха издания м. г. Впоследствие се оказа, че със "Змия"-та се е разработвала близка на Барона, а не Татарчев, който заяви, че МВР са се занимавали с глупости, подслушвайки разговори, които не служат за нищо.
в-к "Сега", бр.95/28.04.1998 г.                               рег. 28.04.1998 г.
 
 

На съвещанието, провело се вчера, бе решено да бъде ускорено решаването на 16 позабравени банкови дела, които трябвало да приключат до края на юни с обвинителни актове. До 1 май можело да има и арести, заканиха се от прокуратурата.
Първо ще приключи делото по тайната приватизация на "Биохим", с готово обвинение на 4 май. Обвивяеми са ексшефовете Борис Митев, Живко Вълчев, Илиян Шаматанов и Дочо Карадочев. Следва финансовата пирамида "Мизия кооп", по която ще отговарят бившите шефове за измама. Идва ред на банкери от клона на ТСБанк в Козлодуй за източването на 147 млн.лв. Делото срещу бившия шеф на БЗК Янко Янев за отпускане кредити на "Орион" също било готово. До края на май трябва да приключи делото срещу Майкъл Капустин. Вчера Васил Гоцев е получил сведения от шефа на ФБР от САЩ за боса на пирамидата "Лайф чойс".
Бойко Рашков съобщи, че делото за раздаване на кредити от ТСБанк щяло да се забави.
в-к "Демокрация", бр.111/29.04.1998 г                 рег. 29.04.1998 г.
 
 

Арестуваният за рекет в Кърджали шеф на Евробанк Асен Христов е невинен. Това стана ясно от приключилото предварително производство срещу него. Асен Христов, Юрий Шарапов и Живко Александров прекараха нощта срещу 8 април в ареста. Кърджалийският бизнесмен Пламен Богданов оставил гостите си в бащиния ресторант и се оплакал в РДВР, че банкерите го рекетират за 7000 ДМ. С решение на районния съд ден по-късно групата бе освободена и заключението на следствието е, че Христов не е извършил престъпление и делото е прекратено. Банкерът обаче възнамерява да съди ченгетата.
в-к "24 часа, бр. 113/29.04.1998 г.                     рег 29.04.1998 г.

 

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Анализи"