ПРОБЛЕМИТЕ НА МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС НЕ СА ПРИОРИТЕТ ЗА КАБИНЕТА "КОСТОВ"  

В хода на предизборната борба управляващата сега политическа сила ОДС, в стремежа си да печели повече гласове, пое ангажименти за стимулиращо развитие на малкия и среден бизнес в България, които обнадеждаваха. Те бяха насочени към собствениците на повече от 400 000 малки фирми в страната, към представителите на т. нар. "семеен бизнес" и творците на "гаражната " и "сергийната" търговия. Предизборните обещания бяха насочени и към стотиците хиляди работници и служители в предприятията, нарочени за ликвидация или раздържавяване. За тях намеренията на ОДС имаха висока стойност, дори и на книга, предвид неблагоприятната перспектива и наближаващата реформа с много неизвестни. Разбира се, не само политическите предизборни цели изискваха подобни мащабни ангажименти. Те кореспондираха непосредствено с потребностите на страната и с основния външнополитически приоритет -  евроатлантическата ни ориентация. Задължението да се работи за укрепването и развитието на малките и средни предприятия, особено в частния сектор бе заложено в чл. 91 на Споразумението за асоциирането на България към Европейския съюз. Именно поради всичко това ОДС заложи в своята "Програма 2001" доста амбициозните намерения -  да създаде система за свободен достъп до инвестиционна информация; да насърчи малкия и среден бизнес; да създаде благоприятни условия за инвестиции; да формира данъчна политика, поощряваща реинвестициите чрез адекватно третиране на амортизациите и инвестиционните разходи; да осигури кредитни ресурси, до края на 1997 г. да създаде Банка за инвестиции и развитие и др. От всичко това до момента единственото, което е изпълнено, е създаването на Агенцията за малките и средни предприятия, която за съжаление функционира все още предимно в сферата на теоретичните проекти.

Въпросът е -  има ли сегашното управляващо мнозинство готовност, истинско желание за решаването на този комплекс задачи, от изключително жизнено значение за една голяма част от населението на България и разполага ли с достатъчно възможности /ресурси/ за да го реализира на практика? Въпросът е риторичен - за момента и в близка перспектива правителството едва ли ще разполага с необходимия му за целта потенциал. Не съществуват и възможности да успее да го набави от външни източници. Затова то просто е принудено да предприема временни палеативни мерки, преди всичко такива от организационно-планово и законодателно естество. За повече силите му няма да достигнат, независимо.от амбициите и външната политическа и финансова подкрепа. В интерес на обективната оценка е да се отчете, че работата на правителството в това направление не съответства на активността, например, с която то концентрира властовите механизми в свои ръце, нито с работоспособността му по прилагането на "работническо-мениджърската" приватизация, а още повече -  отстояването на евроатлантическата ориентация. Затова и повечето от неговите усилия за изпълнение на програмните ангажименти към дребния и среден бизнес, засега имат предимно медийно покритие. Напоследък отново се чувства известно акцентиране върху проблема, което някои наблюдатели обясняват с началото на подготовката за наближаващите местни избори.

На 30 април в НДК получи официален старт Националната стратегия за развитие на малките и средни предприятия, в която за пръв път се поставят някои от условията, които изпълнителната и законодателната власт трябва да изпълнят, за да стартират предприемачите. Стратегията беше писана с много хъс и амбиции. Още в хода на подготовката й обаче беше ясно, че повечето от идеите за момента и в близка перспектива, както се разбра още на семинара със СБ и МВФ в гр. Сандански, са нереалистични. Изпълнимото с най-малко усилия, тъй като фактически няма да се налагат външни ограничения от страните-донори и международните финансови институции, се оказва създаването на информационна мрежа, която да осведомява българските предприемачи за програмите, които осигуряват финансиране. Затова и стратегията претърпя значителни редакционни промени и в крайна сметка придоби вида на теоретизиращ документ с преобладаващо пожелателен, теоретично-декларативен характер.

Обективно погледнато това развитие можеше да се очаква. Възможните граници в които правителството може да се разполага, са крайно стеснени, въпреки, че то избягва открито да говори за това. Изпълнявайки изискването на МВФ за постигането на стабилизация, а след това растеж, правителството е с вързани ръце и не е в състояние да осигури каквито и да са преференции за дребния и среден бизнес. Така че то едва ли веднага ще може да изпълни изискванията за намаляване на ДДС с 2 на сто през 1998 г. и с още 2 на сто през следващата 1999 г, които бяха заложени в първоначалния проект на документа. По подобен начин стои и проблема с исканите поправки в Закона за корпоративното подоходно облагане и най-вече в препоръчания проекто-текст, по силата на който данъчните субекти имат възможност да формират собствени оборотни средства в размер например на 2 на сто преди данъчно преобразуване и др. Отсъствието на толкова важни постановки до голяма степен изпразни от полезно съдържание самата стратегия. По степен на градация очевидно решаването на най-наболелите, нетърпящи отлагане проблеми на българския бизнес, ще бъде оставено за по-добри времена.

Най-сериозният проблем, пред който са изправени българските предприемачи и който също е третиран в стратегията, е те да получат възможността за теглене на кредити от наши банки и финансиране по международни проекти и програми. В известно отношение този проблем е предизвикателство за кабинета, тъй като е функция на неговата активност и способността му да проявява гъвкавост. По предварителен замисъл в стратегията основно ударението трябваше да се постави върху стартирането на Държавната банка за инвестиции и развитие. Законът за банката беше приет още през 1996 г. Последните дни в пресата проникнаха сведения, че най-сетне правителството ще приеме проект за поправките и нужните уточнения, които да подготвят старта. Това не стана, даже след намеса на председателя на икономическата комисия на НС Никола Николов на семинара в НДК, въпросът за банката въобще отпадна и бе заменен с идеята за създаване на специален фонд. Но дори и да беше заложена в стратегията, реалното бе банката да отвори врати най-рано в късната есен, независимо, че правителството е планирало в бюджета сумата от 500 млн. лева като първоначална вноска. Усвояването на германската кредитна линия от 40 млн. DEM при това положение естествено щеше да се отложи за следващата година, заедно с остатъка от 10 млрд. лева българско държавно участие. Отпадането на ДБИР оставя впечатлението, че правителството не проявява нужната заинтересованост, а само симулира активност пред външните фактори и своите избиратели. Не е известно каква ще бъде и официалната реакция на германската страна. Натрапва се извода, че изпълнителната власт не търси настоятелно конструктивните решения на проблема за финансирането на българските дребни и средни предприятия.

Доказателство за това е и фактът на неизползваните все още 21 млн. екю от Световната банка и 3 млн. екю от ФАР, заради мудността на държавните чиновници, които по някакви неизвестни причини крият донорите за малкия и среден бизнес. Така стоят нещата и с 60-те целеви фонда и още 11 други целеви програми за финансирането му, за които най-малкото, което трябва да се направи и не се прави,/а това е заложено в стратегията и е лесно изпълнимо/ е да се информират заинтересованите представители на малкия и среден бизнес. Отсъствието на адекватна управленска инициатива по този повод най-малкото буди недоумение, защото тя е предоставена на организации, работещи почти на обществени начала.

Що се касае до демонстрираната готовност и желание на изпълнителната власт да повлияе върху търговските банки за облекчаване на режима и разширяване на общата маса на кредитите за дребните и средни предприемачи, те също ще се окажат толкова нереалистични, както и другите заявени цели в "Програма 2001" по отношение на българския дребен частен бизнес. Поне докато не се обмислят и приемат съответните промени в законовата база. Напрежението в момента в банковите среди е толкова силно, че дори и от чисто психологическа гледна точка, банкерите ще продължават да избягват и оправдания риск, за да не си навлекат излишни неприятности. Това означава, че  ще се запазят високите изисквания за обезпечение, които предявяват банките към кандидатите-кредитополучатели и тяхната съпротива срещу отпускането на малките кредити. Тази ситуация може да се промени само, ако се постигне баланс на интересите между изпълнителната власт и банковите институции, за което има декларации, но липсва обективна готовност. Сегашната нормативна уредба, регулираща тази материя,/ високите изисквания, които банките са длъжни да съблюдават като минимален капитал, структурата на активите, капиталова адекватност и др./ обуславя тяхното нежелание да отпускат суми под определен минимален размер, защото интересът от тях не може да покрие разходите по тяхното обслужване. А именно от чести кредити за по-малки суми /за оборотни средства, стопански разходи, ограничени средства за дълготрайни активи/ се нуждае българският дребен бизнес. Това положение очевидно ще се запази, което ще продължава да спъва неговата делова активност. Промяната, която е наложителна в Закона за банките изисква продължителна процедура, началото на която все още не се вижда.  Всичко това оставя съмнението, че кабинетът "Костов" не бърза, че той не е искрено заинтересован от стимулирането на дребния и среден български бизнес в момента. Има някои признаци, че лично за премиера приоритет в момента е "избелването" на частния сектор в българската икономика, а не създаването на преференциални условия за съществуването и развитието на дребния и среден бизнес. За такава особеност в мисленето на българския министър-председател, връщайки ни към времето, когато той беше финансов министър, говори наскоро в свое интервю депутатът от ОНС Димитър Луджев. Ако тази позиция се окаже фундаментална, предвид българските реалности, то може спокойно да се счита, че решаването на проблемите на българските дребни и средни предприемачи, ще се отложи за далеч по-късни времена. Може би в това е и обяснението за тезисния, просветителски характер на документа, наречен Национална стратегия за насърчаване развитието на малки и средни предприятия.

30 април 1998 г.

Ю. Георгиев

 

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Анализи"