Общ коментар
 

Посещението на шефа на "Газпром" Рем Вяхирев и подписването на меморандума за доставката и транзита на руски газ с българското правителство, безспорно е централното събитие през втората половина на месец април. Софийската развръзка на т. нар. "газова война", която водеше правителството, приключи с постигането на позитивни резултати и за двете страни. Те говорят, че става дума не толкова за газ, колкото за политика, политически интереси и геостратегически цели.

Значението на постигнатото от руска страна ще се усети в много скоро време. Очевидно е, че в Москва на цялата тази история въобще не се гледа като на обикновена търговска сделка, пред която е имало някакви затруднения или заигравания от страна на контрагента. Решавайки проблема с доставката и транзита на руски газ през българска територия, реализирайки проектите на "Газпром", Русия си създава важно стратегическо предмостие за пренасяне на своето политическо и икономическо влияние в съседните на България страни. По този начин Москва успя да покаже, че ще отстоява категорично сферата на своите жизнени интереси на Балканите, едно послание, което ще бъде оценено по достойнство, както в Брюксел, така и във Вашингтон.

Визитата на Вяхирев бе предшевствана от множество сондажи и разговори на политическо и дипломатическо равнище, от посещения на официални и частни делегации по различни поводи, които закрепиха убеждението за нещо трайно и перспективно, което не само ще засегне всички области от двустранните отношения, но ще влияе в известен период и върху политическата и социално-икономическа обстановка в България.

За наблюдателите няма никак да е трудно да очертаят зоните на бъдещото руско икономическо присъствие в нашата страна - в енергетиката, военно-промишления комплекс, нефтопреработвателната и химическата промишленост и туризма.

Във вътрешнополитически план също така са видими и очакваните следствия /за Иван Костов - преимущества/ от активизирането на двустранните връзки. Логиката в случая показва, че при очевидната заинтересованост на Русия да навлезе и се установи трайно и перспективно върху икономическата карта на България, подкрепата й за сегашното правителство и управляваща политическа сила, е повече от вероятна. Това бе показано по категоричен начин с обявяването на предстоящата среща Кириенко-Костов в Москва. При всички случаи близостта на политическите възгледи и реалната политика и политическа практика на управляващите в момента политически сили в двете страни, обяснява този поврат в отношенията. Да се залага обаче само на това би било голяма грешка. Реалното е да се очаква временно отлагане на назряващата политическа криза в България, докато не бъдат финализирани предстоящите преговори по останалите руски проекти, засягащи страната.

При всички случаи обаче премиерът Иван Костов получава нужната му глътка въздух, за да се концентрира изцяло върху заздравяването на личните си властови позиции. Той не пропусна повода, още по времето на визитата на Вяхирев, да демонстрира сила, поставяйки президента Петър Стоянов в ролята на страничен наблюдател. В този контекст следва да се оценяват и кадровите удари в ръководството на вътрешното министерство, и обещаните от премиера нови уволнения на висши държавни чиновници. Не може да не прави впечатление по-пестеливото присъствие в медиите напоследък на вицепремиерите Евгений Бакърджиев и Александър Божков. Интервютата им взеха да стават по-кратки, телевизионните репортажи за техни прояви по-редки и по-лаконични. Много показателен е фактът за уволнението на полк. Елка Владова, зам.-началник на ГУ"Митници" при Министерство на финансите, която е известна с изключителната си близост с председателя на НС Йордан Соколов. Още по-интересно и многозначително е, че тя бе отстранена от длъжност по време, когато парламентарният шеф бе извън България. Подобни демонстрации на сила от страна на Иван Костов е логично да очакваме и в следващите седмици. Това той обеща след завръщането си от Австрия. Няма никакви проблеми да приведе заканата си в действие.

За него самия проблемът вероятно ще дойде от друга посока. Би било наивно да се вярва, че здравата прегръдка с "Газпром", Немцов и Березовски, няма да засили някои подозрения в САЩ и Германия. Намеците на МВФ и вече натрапващите се на вниманието ни отлагания на визитите на Ан Макгърк /подписването на тригодишното споразумение !?/ и изпълнението на поредния транш от петото стендбай споразумение, са свидетелство, че нещо в последно време в отношенията с фонда куца. Не може нещата непрекъснато да се обясняват с някакви технологични причини или технически неуредици. Зад действията на МВФ прозират инициативи на американската администрация, а и някои изпуснати реплики на американската посланичка в София Ейвис Болуън, говорят по-скоро за натрупване на недоверие, а не на пълни адмирации, както твърди проправителственият печат. И това недоверие има персонален носител в лицето на министър-председателя. Поради което и радостта от успешната газпромовска визита би могла в известен смисъл да се окаже преждевременна. Още повече, че и в самата Москва позициите и симпатиите спрямо сегашното българско правителство не би трябвало да изглеждат напълно стабилни, особено ако се окаже, че са израз само на прагматизма на новата руска външнополитическа линия.

Би могло да се потърсят и други аргументи в подкрепа на тази теза. С нея биха могли да се обяснят атаките на д-р Константин Тренчев в последно време, които правят доста уязвими правителствените предпочитания към крупните кандидат-купувачи на "Химко" и "Плама"; критиките на Кръстьо Петков, които стават все по-целенасочени и конкретни, и др. Честите пътувания на професора зад океана и особено участието му в американски институтски проект "за управление на правителствени кризи", у Иван Костов би трябвало да пораждат въпроси с повишена трудност. Още повече, че недоволството срещу действията на правителството става все по-осезаемо вътре в страната. За това говориха представителите на синдикатите на срещата си в президента, не са безобидни и очертаващите се нови стачни конфликти, наред с протестите на локомотивните машинисти. Опозицията срещу управляващите също е в очакване. При по-ясен външен сигнал, сътресенията биха могли лесно да се пренесат в самата управляваща коалиция и по цялата верига на изпълнителната власт. Защото натрупващато се недоверие към премиера и нарастващото напрежение в страната в определен момент може да инициира идеята да се потърси нов, по-подходящ кандидат за неговия пост - особено, ако не постигне баланс между временните интереси на геополитическите сили в страната. Тогава най-вероятно изборът ще падне върху политик, склонен на по-голямо послушание, което като че ли е най-предпочитаното качество за този пост, не само в Москва, но и във Вашингтон и Бон. Не са малко активните фигури в българския политически живот, които изцяло се вместват в тази представа. Така че рисковете пред лидера на СДС и министър-председател Иван Костов след успешното посещение на Рем Вяхирев, вместо да намаляват, по всяка вероятност ще растат и ще стават все по-неуправляеми. От неговата способност да бъде балансьор между външните и вътрешни фактори и интереси в крайна сметка ще зависи развитието на политическата обстановка в страната през следващите месеци.
 

Ю. Георгиев

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Анализи"