Кратък коментар
 

Опитът за втвърдяване на правителствената позиция по отношение на ЕС, който започна с речта на българския премиер Иван Костов в Залцбург, е на път да се провали катастрофално. Това показва колко висока е степента на зависимост от външните фактори на правителствената ни политика. Отговорът на Западна Европа бе толкова категоричен и навременен, че не остави никакво място за илюзии. Първо ни бе напомнено, че не изпълняваме редица съществени условия - по линия на реформата, борбата с престъпността и корупцията и доближаването ни до съвременните разбипания за демокрация. След това, с предупреждението си западноевропейските посланици у нас /за спиране въобще на издаването на шенгенски визи при организиране на протестни митинги пред консулските служби/, разбиха и друга отправна пропагандна теза, за това, че западната подкрепа за кабинета и парламентарното мнозинство са нещо, което би трябвало да се приема като категорична и постоянна даденост. Заедно с това през последните дни се отбелязва повишена активност на посланиците у нас, които на неформално ниво вече започнаха по-свободно да говорят за общите черти и управленски характеристики на кабинетите "Костов" и "Виденов". В редица разговори и американската посланичка г-жа Ейвис Боулън и немският посланик Метцгер не си спестяват критичните коментари към правителството и лично към премиера Костов. Те, за разлика от миналата година, не само не отбягват, а напротив -  сами предразполагат към обсъждане на идеята за социалдемократическа алтернатива.
След забележката на Камдесю, с която отговорността за успеха на валутния борд и пазарната реформа в България, бе изцяло прехвърлена на правителството, стана ясно, че настъпва нов кризисен период и в отношенията ни с МВФ. Поредното отлагане на посещението на Ан Макгърк в този смисъл не е неочаквано, а напълно закономерно. И докато с тези дипломатически намеци очевидно се цели да се стимулира политическа активност в определена посока, то отказът на Европейската инвестиционна банка да признае "търга" за РВД, следва да се възприема като директен удар срещу българското правителство, като обвинение в корупция на най-високо политическо ниво.
Индикациите са ясни, те са адресирани към опозиционните и синдикалните лидери и вътрешнопартийните среди, които негодуват срещу едноличното управление на Иван Костов. През следващите седмици е логично да очакваме по-сериозни и перспективни анонси към Евролевицата, Либералния алианс и ОБТ-БСДП, от една страна, и към президента Петър Стоянов, Стефан Софиянски и "умерените" в ОДС, от друга. Ако те не бъдат осъзнати едновременно и от двата оформили се вече лагера : "За и против Костов", и не се открие нова формула за управление на страната, тогава през есента трусовете на кабинета ще бъдат по-тежки, те ще предизвикат още по-сериозна политическа криза. Въпросът, който вече се задава от политическите наблюдатели и чуждите дипломати у нас е -  доближава ли се България до ширококоалиционен кабинет, който да изолира склонните към крайности политици или ще се повтори ситуацията от януари-февруари 1997 година?
Засега е ясно, че провалите си правителството вече не може да представя за случайни факти, да продължава да популяризира  формираната от него идеологема за чистотата на сините партийни кадри, за незаразената от корупция нова администрация. Случаите във Варна, Шумен, Хасково едва ли ще останат единични, най-сигурното е да бъдат оповестени нови разкрития, чийто отзвук да формира условия, благоприятни за новите промени в обществения живот на страната. Не би трябвало да ни изненада, ако разкритията персонално засегнат и някои от първите хора в държавата.
Атмосферата на очакване и несигурност и през следващите седмици, по всичко личи, ще продължава да оказва неблагоприятно влияние върху инвестиционния климат и условията за бизнес в България. Не се очертават изгледи за откриване на нови пазари за българското производство, няма признаци за предстоящо оживление на стопанския ни живот. Поетите ангажименти от турска страна на срещата в София между министър-председателите на България, Турция и Румъния в тази посока, изглеждат прекалено амбициозни, но не напълно съобразени с реалните възможности и близките перспективи за развитие на турската икономика.
Много по-реалистична започва да изглежда прогнозата на лидера на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев, която вещае социални протести през септември-октомври 1998 г. и вследствие на това - влошаване на политическата обстановка и нови, много по-сериозни проблеми за управляващите.

 
Ю. Георгиев
 
Забележка: Хипервръзките към Справочника на личностите, организациите и събитията са маркирани само при първото им споменаване в екранната страница.

 

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Анализи"