КРАТЪК КОМЕНТАР
 

Участието на българската правителствена делегация на икономическия форум в Залцбург предизвика неочаквана изненада за външния свят. С речта си там премиерът Иван Костов представи една по-ясна, подчертано по-българска позиция, която раздразни някои от "големите" от Европейския съюз. Искането му за представянето на България на ясен график за присъединяване към съюза и откритият намек за възможната алтернатива - нов силов режим в центъра на Балканите, обаче може да се окаже неоправдан хазартен ход, чиито последици правителството на СДС тепърва ще има възможност да усети. Поне досега, особено през последните години, западноевропейските страни показаха, че не се трогват от молби, нито от ултиматуми. Така че дипломатичната им реакция в първия момент може да се окаже подвеждаща. Най-вероятно "залцбургската инициатива" на българския министър-председател в крайна сметка ще доведе до втвърдяване на позициите в изискванията спрямо нашата страна в политическата и икономическата област. Всеки опит за включването на проправителствените политолози и медийни асове в по-нататъшното разясняване на темата пък може да усложни още повече положението. В случая определено може да се говори за тактическа грешка - Иван Костов представи позиция, която звучеше прекалено лично, която не беше подкрепена предварително, не й бе придаден общонационален характер, не бе подкрепена от широката общественост, за да се притъпи с това и очакваната негативна реакция. Това е учудващо за политик от неговия ранг.

Основанията за такъв песимизъм са съвсем видими. Поемайки риска, Иван Костов би трябвало да си дава сметка, че не разполага с този ресурс на доверие, който имаше преди година, както отвън, така и вътре в страната. Въпреки изключителния медиен комфорт, на който се радва правителството, вече му е много по-трудно да представя пораженията в основните направления на реформата, които са приоритетен обект на наблюдение от ЕС и МВФ, за успехи и траен напредък. Той не може да не си дава сметка, че възможностите му да промени икономическата ситуация в момента са крайно ограничени. Това са и изгледите да се реализира при благоприятни условия поне една от крупните приватизационни сделки, на които се основават разчетите на бюджета за 1998 г. Още по-неясни са и близките перпективи на отношенията с МВФ. От тях най-вероятно ще дойдат половинчати резултати и решения с очевидната необходимост за търсене на алтернативни източници на финансиране на правителството. Ето едно от обясненията за отклонението в маршрута на правителствения самолет след форума в Залцбург. Доколко успешна обаче е била тази мисия на Иван Костов, сега може само да се гадае. По-нататък нещата ще се изяснят, най-вероятно това ще проличи от поведението на опозиционните и синдикални лидери. Те едва ли ще пропуснат да се възползват от изключителната въможност, която им се предоставя, да се намесят и да поохладят взаимното доверие на лидерите на СДС с външния свят. Достатъчно е само да активизират външните си контакти и да атакуват в информационен план отделните сектори на управление и министрите, които са уязвими, заради прекалената свобода на публичните изявления и очебийните им противоречия с реалната ситуация в страната.

Предприемайки този рисков ход, Иван Костов вероятно се доверява на някои преценки, за това, че обстановката в страната е стабилна, че няма тревожни признаци за нарастващо политическо и социално напрежение. Това би могло да означава, че не се разчитат правилно сигналите, които идват от страна на млекопроизводителите и селските стопани, от работещите в леката индустрия и останалите губещи отрасли, от работниците на "Плама", "Химко" и др. Подценяването им също може да се окаже неразумно. Още повече, ако не се забележи видимия факт, че за разлика от протестите на локомотивните машинисти, сегашните синдикални акции, са много по-зрели и точно ориентирани. Те вече не атакуват работодателя, а изпълнителната власт, изискват в отговор държавната подкрепа и протекция, настояват за реакция, която е както по силите, така и в задълженията на правителството, от които то вече не може да се отклонява. Нито да ги пренасочва към миналите правителства, сегашната опозиция или мистичните заговорници или врагове на валутния борд. Не може да не прави впечатление, че акциите са организирани извън предприятията, че те се провеждат на граничните пунктове и пътищата, че в един момент те могат да придобият масов характер и да блокират цели сфери на обществения живот, да предизвикат тотален пазарен дефицит, нарушение на снабдяването на населението, цялостна дестабилизация на обстановката в страната. Тези акции не могат дълго време да останат извън вниманието на опозиционните политически сили. Те биха могли реално да се явят основен движещ мотив за обединение под името на нова рационална национална идея, да стимулират формирането на алтернативата на управлението на СДС, която политическите му лидери в момента отхвърлят дори като възможност.

Има и един друг неблагоприятен момент - следствие от залцбургската премиерска инициатива. Напълно реална е възможността тя да бъде оценена като нежелан, нездравословен пример за всички останали страни-кандидатки за "втората вълна". Повече от ясно е, че сега няма почти никакви условия за промяна на отношението на Евросъюза с тези държави. Особено пък при влошаване на кризата в Косово. Обратното би означавало да се деформира началната идея, да се промени генералната формула, да се разклатят основите на цялостната конструкция, която от години реализира политическата класа в Западна Европа. В името на общия интерес, дори и от обикновено уважение към традицията и дипломатическия консерватизъм, най-вероятно ще бъдат потиснати изразите на симпатия към нашия премиер. И критиките към правителството и въпросите към него ще станат също така директни, каквото беше и неговото изявление в Залцбург. Едно от първите потвърждения на този извод видяхме у нас, в София, по време на шестото заседание на съвместната комисия България-ЕС, на което представителят на Европейската комисия Жак Вюненбурже, за разлика от друг път, не си спести критиките и песимизма по отношение на правителството. В същия тон бяха и разясненията на посланика на Великобритания Роджър Шорт, който съвсем в английски стил, каза, че включването в споразумението "Шенген", съвсем не зависи от разбиранията или представите на страните, които търпят ограниченията, а от тези, които са ги наложили. Ако се окаже, че това не са инцидентни прояви, а израз на нова линия, нищо не би могло за изключи по-нататъшното й развитие и персонифициране по посока на проявилия политическа дързост български премиер и лидер на водещата политическа сила в България. Това би могло да означава ранно настъпване на активна политическа есен в страната и нови неочаквани събития и личностни превъплъщения в политическия ни живот.
 

Ю. Георгиев
 

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Анализи"