Кратък коментар
1-15 юни 1998
 

През първата половина на месец юни в България не се случи почти нищо, което да опровергае предварителните прогнози. Както се очакваше, мисията на МВФ не успя да завърши преговорите в предвидените предварително срокове. Тя ще продължи своята работа през следващия месец. Тревожното е, че отново не съумяхме да се включим напълно в определените от фонда дати, че разноезичието ни с него продължи да се задълбочава, а желаните от нас параметри в проекта за тригодишно споразумение - да се обвързват с все по-трудно изпълними допълнителни условия. В този смисъл, времето не работи в наша полза. Оптимизмът, който демонстрират вицепремиерът Александър Божков и финансовият ни министър Муравей Радев, започва да изглежда не съвсем на място.

През този период продължи да се засилва и неблагоприятното въздействие на външните фактори върху обстановката в страната. Тя става все по-зависима от развитието на конфликта в Косово, особено от реалната възможност, която възникна през последните дни, да се стигне до военен сблъсък с трайно негативни последствия. Въпреки очевидното желание на замесените страни за мирно решаване на кризата, събитията не се развиват оптимистично. Така вероятността и България да бъде в един момент страна в конфликта, става напълно реална. А с това и още по-голямата ни зависимост от външните фактори и условия. Тази перспектива може в един момент да забави изпълнението на транснационалните и инфраструктурните  стратегически проекти, на които разчитаме и с които са свързани инвестиционните разчети на правителството и въобще успешното изпълнение на Програма 2001.

При тази ситуация много е вероятно да се възобнови обществената дискусия около готовността ни да се справяме успешно с предизвикателствата в региона. Да се стигне до нов прочит на Концепцията за национална сигурност, която беше приета набързо и под натиска на парламентарното мнозинство. И да се отчете, че в сегашния си вид, този документ е вътрешно противоречив, декларативен и небалансиран. В този смисъл общественото мнение бе провокирано и от поредното посещение у нас на Бернд Шмидбауер, координатор на специалните служби в Германия. То показа още веднъж колко силно е външното влияние в момента върху правителствената ни политика, до каква степен са стеснени възможностите ни да изразяваме собствени позиции.

Инспекцията, която направиха у нас двамата представители на Еврокомисията Аткинсън и Гелерод пък показа, че все още сме далече от повечето от европейските стандарти за демократично общество. Тяхното посещение даде тласък на обединителните импулси сред опозицията. В следващите месеци може да се очаква, че тя ще засили атаките си срещу ОДС и правителството и цялостно ще промени ролята си в политическия живот. На фона на задаващите се нови предизвикателства пред управлението, изправено пред вече неибежното продължение на реформата, през есента правителството може изведнъж да се окаже в положение на глуха защита.

Потвърдиха се и други очаквания. Те са свързани с процесите в опозиционните парламентарни и извънпарламентарни сили. В завършваща фаза навлезе идейното и организационно изграждане на либералния алианс, чрез който на политическата сцена се подготвя завръщането на част от създателите на СДС, които привлича около себе си експрезидентът д-р Желю Желев. Заслужава да бъде отбелязана и по-голямата острота, която придобиват критиките на лидера на Евролевицата Александър Томов напоследък. Те не би трябвало да изглеждат толкова безопасни за кабинета. В тях се съдържа сериозен потенциал от аргументи, които не може да не бъдат чути и оценени и в чужбина. В този аспект, доста неточна изглежда оценката на политическото съдружие Томов-Доган, като нещо конюнктурно и временно, която направиха медиите.

Интересен, дори неочакван финал се очертава и в обявената за "спечелена война" на правителството с "Мултигруп". Макар и предварително одобрено от Иван Костов, назначаването на доскорошния политически секретар на ОНС Стоян Денчев за вицепрезидент на групировката, може в крайна сметка да направи по-легитимен статута на Илия Павлов, да го засили по-скоро, отколкото отслаби, да обезмисли правителствените намерения. С отклонено внимание към световното първенство по футбол, повечето наблюдатели на политическия ни живот може и да не забележат извършващото се прегрупиране на силите, включването в тях на нови изпълнители с нови роли. Може причината да е в обстоятелството, че това става зад кулисите и без шумните ефекти, на които сме свидетели в последно време.

Ю. Георгиев

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Анализи"