КОМЕНТАР НА ПРИЛЕПА
 

Първата половина на месец май поднесе някои неприятни изненади на българското правителство по линия на международните финансови институции. В известен смисъл може да се говори за ново забавяне в отношенията ни с МВФ, както и за будещо сериозна тревога разминаване със Световната банка в разбирането на основните параметри на икономическата реформа в страната. При тази ситуация политическата и финансова подкрепа, която ни декларираха Европейският съюз, ЕБВР и Германия могат да бъдат оценени като своевременни, но не съвсем достатъчни. Дори и да става дума само за временни колебания в отношенията ни с фонда и СБ, това не може да не се отрази на намеренията на потенциалните чужди инвеститори, за които външните въздействия и влияния на този етап, а и в доста далечна перспектива, ще продължават да бъдат определящи при оценката им на инвестиционния климат в България.

Кабинетът "Костов" може да е доволен от развитието на отношенията с ЕС и ЕБВР. По линия на програмата ФАР страната ни ще получи за тази и за следващата година 100 млн. екю. След 2000 г., както заяви Антъни Кърк, директор на ФАР за България, ще разполагаме с 200 млн. екю годишно. Тези средства ще бъдат насочени за хармонизиране на законодателството ни с европейското и цивилизоване на административното обслужване на населението, за развитие на инфраструктурата, селското стопанство, екологията и телекомуникациите. Обещано ни бе, че от началото на века нова програма ИСПА ще финансира присъединяването на България главно с проекти в транспорта и околната среда. Засега са реалистични и изпълними и ангажиментите на ЕС за отпускане 10,8 млн. екю за структурната реформа, 4 млн. екю за преструктурирането на ДСК в търговска банка и помощта по линия на програмата САРА за подпомагане на приватизацията.

Добра вест е и тази за предстоящото създаване на финансовия фонд на ЕС и ЕБВР за финансирането на периода след приватизацията чрез отпускане на общо 45 млн. екю. Тези пари ще ни се дадат, за да можем да привлечем чужди инвестиции и да създадем здрава конкурентна основа, прозрачност и откритост на пазарите. Или както твърди вицепрезидентът на ЕБВР Дейвид Хекстър фондът ще има съществен принос за преодоляване на една от най-големите спънки в развитието на частния сектор в нашата страна - оскъдната наличност на дългосрочно финансиране и на рисков капитал.

Според предварителните очаквания се развиха и преговорите по линия на програмата ФАР-Трансгранично сътрудничество. Одобрени бяха нашите предложения за 1998 г. и насоките за следващата 1999 година. Въпреки недоволството си от неизпълнението на поетите от България ангажименти за повишаване сигурността на атомната ни централа, в крайна сметка ЕБВР се съгласи на нова отсрочка. За това решаваща се оказа подкрепата на Германия, която отново за пореден път през последната година заяви намерението си да стане инвеститор номер 1 в България. Съвсем логично продължение бе и декларираното от Европейската банка на срещата в Киев намерение за инвестиране в България между 125 и 150 млн. екю главно в сферата на частния бизнес.

Изненадата дойде от негативната оценка на Световната банка за хода на реформите в страната и което е още по-тревожно за правителството, тази оценка бе придружена от нетърпящи възражения констатации. Както стана ясно от изтекла в пресата информация, в новата стратегия на банката за България, ни се гарантира финансова подкрепа през следващите 3 години в размер на 700 млн. долара, но само срещу реални действия, а не обещания от страна на българското правителство. В документа се изразяват опасения за възможността от спиране на реформите, ако кабинетът изпадне в самодоволство и продължава да му липсва решителност.

Начинът, по който тези констатации и намерения бяха представени на българската общественост и то непосредствено преди посещението през следващата седмица на директора на СБ за България и Румъния Кенет Лей, е многозначителен. Не се знае как ще завърши прегледът на достигнатото по подготовката и реализацията на проектите и програмите на Световната банка у нас. Проблемен може в крайна сметка да се окаже оптимистичният вариант на стратегията, на който се основават разчетите по програма 2001 на правителството.

По сходен начин се развиват и комуникациите ни с Международния валутен фонд напоследък. Бордът на директорите на фонда най-накрая одобри доклада по последния преглед на петото стенд-бай споразумение с България. Интересното е, обаче че ръководителката на мисията за България Ан Макгърк въобще изчезна от ефира и в публичното пространство през последните седмици остана да се изявява само Питър Стела. За подписването на тригодишното споразумение вероятно ще стане дума при или след посещението на Ан Макгърк в България в края на месеца, ако то не бъде отложено пак по някакви "технически" причини. Това не може да не предизвиква несигурност в българските управляващи среди, въпреки, че те демонстрират оптимизъм. Обещаните ни от фонда 1,5 млрд. долара за тригодишен период засега са почти единствената гаранция срещу евентуален окончателен разпад на българската икономика.

При всички случаи мисиите на Кенет Лей и Ан Макгърк ще бъдат централни събития през втората половина на месеца. Те ще поставят и нови изисквания и условия пред българското правителство, на които то по всяка вероятност ще се опита да отговори с реални стъпки в кратко време. Спускането на символичната цена от 1 долар за огромната маса от българските промишлени предприятия обаче едва ли ще компенсира забавянето на крупните приватизационни сделки и определянето на посредниците по пуловата приватизация, което вече е чувствително. Друг въпрос е доколко умерени и политически и социално оправдани ще бъдат тези мерки и дали те няма да бъдат пренасочени в деструктивна посока - срещу подтискането на обществената реакция. Съществува обективната възможност с осъществяването им да се наруши политическата стабилност в страната, което при всички случаи ще даде и очаквания шанс за опозицията. Едва тогава ще настъпи моментът за който често говори лидерът на ОБТ проф. Кръстьо Петков - този, когато министър-председателят и лидер на управляващия СДС Иван Костов ще е изконсумирал и негативите във властта. Неговите позиции засега изглеждат непоклатими, дали ще се запазят такива, зависи от способността му да убеждава МВФ и СБ, че темповете на реформата са възможно най-високи и съответстващи на националните ресурси. Слабото му място ще продължава да бъде борбата с престъпността и липсата на достатъчно воля за пресичане на корупцията, които вече придобиват застрашителни размери. В един момент това може да бъде използвано като основание за оттегляне на външната подкрепа, което Иван Костов не може да не предвижда. И затова от него и правителството в следващите месеци трябва да се очакват нови демонстрации в тази насока, в които до пълно изчерпване ще бъде използван вътрешният министър Богомил Бонев.
 

Ю. Георгиев

 

      05.1998

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Анализи"