КОМЕНТАР НА ПРИЛЕПА
 

Министерството на вътрешните работи в годините на прехода напълно разбираемо се превърна в пробен камък за успеха на всяко правителство. Политическият и управленски нюх на премиера Костов не може да не е уловил този ключов за успеха на кабинета му проблем. Не случайно първите изяви - медийни и практически, на синюто управление започнаха от борбата с престъпността. Снижаването във възможни граници на криминогенния фактор във всичките му аспекти означава нещо много повече от налагането на политическо превъзходство. При сегашните български /балкански/ условия успехът в това направление гарантира овладяване задълго, това почти значи завинаги, на държавната и икономическата власт в страната, външна подкрепа и чужди инвестиции, сигурен първи, а в зависимост от определящата за момента външна схема и вероятен втори мандат лично за премиера. Избирайки своя вътрешен министър Иван Костов би трябвало да си е дал сметка за всичко това. Логично е да е съобразил предварително съотношението на плюсовете и минусите в неговата житейска, професионална и политическа биография. Защото не би трябвало да се подценява сериозното израстване на Костов в политически и личен план през тези пет години, когато СДС се готвеше за връщане във властта. Досега той поне показа, че никога не взима решенията си случайно. Така че той добре знае какво може и трябва да очаква от вътрешния си министър. И предварително е разработил схемите за отстъпление или отдалечаване на възникващите проблеми, което досега демонстрира по великолепен начин, особено на медийно ниво.

Засега в тези схеми приоритет заема безрезервната подкрепа на министрите от екипа му, дължаща се вероятно на стремеж към постигане на стабилност, независимо от обстоятелствата, на влиянието на външни /дипломатически и политически/ фактори или просто на личните виждания на премиера.

Но дори и в най-стриктно разработените схеми и варианти присъстват непредвидени елементи. В политиката, особено на Балканите, особено в България, където се срещат много и често пъти напълно противоречащи си интереси, няма вечни дадености. В този смисъл нагнетяването на криминогенната обстановка в последните седмици, непрекъснатите намеци за висока престъпност и степен на корупция от страна на международните финансови институции и парламентарната и извънпарламентарна опозиция, няма да останат без последствия. Въпреки усилията на ОДС, на Бонев и лично на премиера Костов да разсеят атмосферата, те очевидно ще трябва да приемат и някои непредвидени пасиви.

Макар засега премиерът и синята партия да не укоряват директно своя вътрешен министър, пренасочвайки острието на общественото недоволство към две неовладяни все още от тях институции на съдебната власт -  прокуратурата и следствието, показателни са някои първи нотки на умереност в изявленията на Иван Костов и Петър Стоянов за работата на МВР.

След поредицата тежки криминални престъпления, от които обществото настръхна, министър-председателят заяви, че не може да оттегли доверието си от министър Бонев, щом парламентарното мнозинство, което го е избрало, му гласува още подкрепа. Президентът Стоянов също се въздържа да вземе страната на своя бивш и както се твърди вече не толкова доверен секретар по националната сигурност в поредната му /не съвсем джентълменска / атака срещу съдебната власт. Той определи като твърде прибързани персоналните обвинения на Бонев срещу Татарчев и Рашков при убийството на полицая Васил Цанов. Опозицията отново се възползва, този път единно, от отдалата й се възможност за намеса, дори и при изгледите тя да се окаже формална и безрезултатна. В публичното пространство съвсем естествено възникна въпроса -  ще бъде ли пожертван популярният и радващ се на висок рейтинг вътрешен министър? Последното обаче едва ли е толкова съществено, след като и самият Бонев го осъзна и бе принуден да посочи министър-председателят за истински победител над организираната престъпност в страната. И както се оказа буквално след броени дни, малко прибързано.

Всичко зависи от това кога и доколко заплашен ще се почувства премиерът Костов от новата ситуация и дали практически ролята, която е възложил на министъра, е вече изиграна. Готов ли е за реконструкцията на кабинета, която следва автоматически. На неговото решение вероятно влияят и външни фактори, чиито поощряващи оценки безспорно окуражават енергичния Богомил Бонев. Тук определено може да се говори за многостранно покриване на интересите. И за това, че моментното колебание, ако въобще е имал такова премиерът, е вече преодоляно. Няма нищо случайно в промяната на позицията на премиера по повод исканата от опозицията дискусия за конфликтите на изпълнителната и съдебната власт, нито в отклоняването на темата за момента, нито в съгласието му да се отнемат микрофоните по призива на журналистката Ана Заркова. Още повече пък в промяната на тона на министър Бонев, който бе принуден да се срещне с парламентарната група на ОНС и по-късно пред "Панорама" на БНТ да заеме вече не толкова емоционална и необоснована позиция.

Тези обстоятелства показват, че ролята му още не е напълно изиграна. Замяната с друг изпълнител би снижила напрежението между властите, би оставило без обяснение поредицата от провали в работата на вътрешното министерство. Това би означавало признаването на победител в режисирания от самия премиер конфликт с прокуратурата и следствието и дори пълен провал на схемата за тотално овладяване на съдебната власт, което Иван Костов, Йордан Соколов и Петър Стоянов не могат да си позволят в момента. Не са завършени и процесите на скрита лустрация, които вървят в самото министерство. А и излизането на министъра, без да му се даде възможност за почетно оттегляне, е невъзможно. Това крие също рискове, най-вече от разгласяване на случаи на наблюдение на партийни лидери и депутати от ОДС. Преди време в пресата подобни доказателства срещу габровската РДВР се закани да оповести депутатът от СДС и председател на комисията за териториалното и селищно устройство Цоньо Ботев. Затова и Богомил Бонев вече изглежда видимо спокоен. Веднага се постара да даде поредно доказателство за лоялност към премиера, отстранявайки прекалено активните в борбата с корупцията на местно ниво ръководители на варненската дирекция на вътрешните работи, което е станало по искане на близкия до Костов областен управител Добрин Митев, учител по професия. Предстоят и други кадрови промени в министерството.

Статуквото по всяка вероятност ще бъде запазено до следващия етап на структурната реформа в администрацията и държавния апарат. Костов и Бонев като че ли дотогава са обречени да бъдат заедно, каквото и да се случи. При сега съществуващото повишаване на градуса на обществено недоволство и очакваната нова вълна на престъпността в страната, няма никакви пречки положителният рейтинг постепенно да бъде превърнат в отрицателен. За това се иска да владееш скритите механизми на властта, което за премиера не е проблем, както доказват досегашните му битки с вътрешнопартийните противници. Остава само да избере подходящия момент. Логично е да се очаква той да бъде свързан с предстоящите местни избори, а дали ще ги предхожда, това вече до голяма степен ще зависи от предварителните прогнози за крайните резултати.
 

Б. Хаджиколева
Ю. Георгиев
05.1998

 

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Анализи"