Един абзац

"Паисиевата формула на етнонима е депресивна: истинската нищета и въображаемото величие са изведени в равновесие. Реално народът, от който възниква нацията и културата, тъне в материална и духовна нищета. Социалната среда е в безпорядък. Безпросветността е тотална. По-будните младежи се идентифицират с други народи. Те физически или духовно емигрират. Гудилите, т.е. гърчеещите се българи, пълнят градовете. На хоризонта се е задало "кърджалийското време". Изолацията на народа е абсолютна - в България няма и да се чуе, че във Франция има революция в името на свободата, равенството и братството.
Величието на българите е нещо, което Паисий доизмисля, с широки шепи го запраща  в миналото, но то е като  захвърлена в плодна нива семе.  Семето "пада" в Миналото, за да даде плод в бъдещето. Равни сме на "гърци и римляни", първи сме сред славяните. Това е ИСТИНАТА  за етносъзнанието.
Българинът започва да се идентифицира с нещо, което не е, и да  се стреми да се надмогне. Това усилие ражда новобългарския език, читалищата, училищата, църковната независимост. То възстановява българската държава.
Но същото това усилие е заредено с болестта  на отчаянието и примирението, защото колкото и да са много читалищата, училищата, църквите, колкото и да е голяма държавата, тя не е Първа, тя не е Равна... Тя не Онова, което е казано, че сме били... Значи ние сме "жертва". "

(Има я в електронен вариант тук в "библиотека" на адреса -   за четене 2 евро)