Ислямизация след ислямизацията

 

През 1987-88 година в близост до Сърница се правят археологически разкопки на българска старина. На учените помагат хора от местното население.

Някои от тях се мъчат да убедят археолозите, че напразно си губят времето и че вероятно това са останки от стара джамия. Най-първо попада на кръст от църква онзи, който най-упорито говори срещу смисъла на начинанието. Находката импулсира работата на групата. Намерени са фрески, части от стенописи, кръстове, съд, който наподобява по форма едно от изображенията в Манасиевата хроника на кръщаването на Исус Христос, надпис Исус Христос.

Всички тези разкрития свидетелстват за съществуването и за историята на една много стара християнска църква, вероятно построена през 14 век, която е била действаща до насилственото помохамеданчване на българите от този край през 17 век.

Още пред 1988 г. на обекта, с цел да бъде съхранен, е било направено солидно покритие с гредички, дъски и предпазна ламарина. 

Преди две години археологът Асен Салкин и директорката на велинградския музей Снежана Велева посещават Сърница, водени от желанието да продължат започнатата преди време работа. Техните недоумение и разочарование са огромни. Останките на древната църква са съборени с булдозер и унищожени.

Кой и защо го е направил? Мълчание. Страх, защото не вярват, че държавните органи ще ги защитят, ако проговорят. Някой от по-свестните хора, дори образовани българи, се мъчат да замажат въпроса. Станало с времето. Земеделски и битови дейности, знаете...  и останките от само себе си се сриват и се разнасят по божия свят. 

А може би злата умисъл и държавно безразличие успя да разруши онова, което е устояло на времето!?

За да не остане и следа от българската, християнска история на сърнишкия край.

Не стига, че някога дедите ни са били насилствено ислямизирани, но сега и историята на земите им следва да се ислямизира.

 

(Собствена информация)