22 октомври 2019г.

Ден на заекващите. Ден на Папа Йоан Павел II за католиците Годишнини - Майн Рид, Зл. Бояджиев

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Пиши та пиши!

Борислав Попов

Хора, не знам какво им става на някои, та почнаха "пиши!" та пиши. Да, ама не ми се пише под диктовка! Даже и дипломната си работа написах за три дни и то като се бях хванал на бас на кило ракия! Май ако не беше ракията нямаше и да се дипломирам! Същата работа като аспирантурата ми - щях да пиша за естетическия идеал в изкуството на античността, но ме пригодиха към един научен ръководител и темата ми стана "Естетическият идеал в в изкуството на социалистическия реализъм". Както виждате съвсем малка разлика! Написах почти две трети и... запецнах като магаре на мост. И толкова се отвратих от себе си, че си смених работата и напълно забравих, че можех да стана д-р на философските науки! Останах си същия идиот - инатлив до пълна простотия! 

То тия дето ме познават по-от близко знаят! 

Снощи започна да превалява дъждец . завали, хвърли едни бисерчета блестящи по джама на прозореца ми - все едно парче звездно небе се изляло върху му... Нарочвах си някоя блескавичка и си я наричах - тази - за тази, онази - за онази.... Май не ми стигнаха, ама не знам, защото съм заспал. Човек в съня си, ако не сънува кошмари, може да бъде щастлив - усмихва се на сън, пуска мехурчета от плюнки и понякога хърка. Интересно защо много рядко си спомням какво съм сънувал. Но снощи след като нарекох звездичките в съня си видях лалугер - някои му викат съсел, други суек, пък някои - самсар /това за самсара не съм много сигурен, щото у наше село има кокарджи, самсари, байови булчици и какво ли още не!/. Лалугерчето - иначе наистина много красиво животинче, се изправило, подало милата си муцунка над тревите и цветенцата полски и ме гледа! Иска нещо да ми каже, милото! И аз в съня си му говоря, лигавя се, глезя се и му подхвърлям едни думи като на жив човек! Даже споменах името на една от моите любими ... същества. И като се събудих по пътя към параклиса си взех и един стар вестник от купчината за разпалване на печката. Зачетох се в този "Стандарт" и попаднах на едно интервю, в което възмутения автор на някаква пиеса "Лалугери" си изливаше чувствата към тези защитени животни с явна омраза! Но омразата му обхвана и еколозите, природозащитниците и техните проклети организации! И се видя на дъното и мотивът му - искал да насади черешова градина, ама тя взела та се паднала в земи, защитени по "Натура" 2000! С две думи - не му разрешили - за някакви си над хиляда декара ставаше въпрос! Избиваше една мисъл под редовете - гадове, кат не искате да ядете череши, яжте ми... 

Всеки си има мотив за писане! Моя мотив е любовта! Любовта към всичко - от всичко живо в природата, включително и това мерзко същество - човека!Иначе казано - всеки има своята звездичка в очите си! Намерете я, ценете я, и я пазете! Защото дори и не сме тахтаби по одеялото на Господа! /думата тахтаба в превод е дървеница/... Приятна неделя - ден от Господа даден за почивка!