ПРАВИЛНИК за приложение на закона за национализация

още в галерията...

 на частни индустриални и минни предприятия.

Обнародван в „Държ. вестник“, брой 39 от 18 февруари 1948 год.)

 

1 1 Предмет и обем на национализацията

§ 1. Всички частни индустриални предприятия от клоновете нa индустрията, изброени в чл. 1 от закона, се национализират и стават собственост на държавата — общонародни собственост.

Национализацията настъпва по силата на закона и по право.

§ 2. Онези частни индустриални предприятия, които се национализират по чл. 1 от закона, но фактически не са били завзети от държавата до влизането на този правилник в сила, се завземат е заповед от Министра на индустрията и занаятите.

Списъкът на завзетите до влизането в сила на този правилник индустриални предприятия, национализирани по силата на чл. 1 от закона, се публикува в „Държавен вестник“, по нареждане на Министра на индустрията и занаятите.

§ 3. Национализират се — с оглед капацитета и значението им за народното стопанство — индустриалните и минните предприятия, изброени в списъка приложен към закона.

§ 4. В случай че между употребените в списъка наименования, фирми, седалища и местонахождения на национализираните предприятия и наименованията, фирмите, седалищата и местонахожденията, под които те са регистрирани или записани в съответните държавни учреждения, съществуват различия и неточности, същите не са пречка за национализирането на тези предприятия, ако от употребените в списъка наименования, фирми, седалища и местонахождения е ясно и безпорно за кое предприятие или фирма в същност те се отнасят.

Възникналият в такъв случай спор по приложението на забележката към чл. 2 от закона, се разрешава от Министра на индустрията и занаятите, съответно Министра на мините и подземните богатства.

§ 5. Министрът на индустрията и занаятите с заповед освобождава онова неправилно завзето, като национализирано предприятие, което не подпада в изброените в чл. 1 от закона клонове на индустриалното производство, нито е включено в списъка по чл. 2 от закона.

Освобождаването се извършва от министра служебно или по молба на заинтересуваното лице, подадена чрез директора на предприятието до Министерството на индустрията и занаятите, или направо до последното.

§ 6. Директорът на предприятията и счетоводителят на същото са длъжни в тридневен срок от получаване на молбата да проверят дали действително предприятието е неправилно завзето и при надпис върху молбата донасят в Министерството на индустрията и занаятите:

1. Подпада ли предприятието в клоново изброените в чл. 1 от закона — индустриални производства и

2. Вписано ли е същото в списъка по чл. 2 от закона.

§ 7. Ако известни имущества, като съоръжения за двигателна енергия, машини, сгради, кантори, складове, транспортни средства и други са по смисъла на закона обща принадлежност на две предприятия, от които само едното е национализирано, Министрът на индустрията и занаятите, с заповед определя, към кое от тези две предприятия, следва да бъдат причислени тия имущества като принадлежност и следва ли да бъде запазено или не общото им използуване.

§ 8. С оглед на целесъобразната и рационална експлоатация на национализираните предприятия, Министрът на индустрията и занаятите има право с заповед, по предварително изготвен план — да уедрява чрез сливане отделни предприятия от един и същи или от сродни и допълващи се клонове.

§ 9. Не подлежат на национализация кооперативните и занаятчийските предприятия и печатниците, които са собственост на обществени организации.

§ 10. Подлежат на национализация и онези занаятчийски предприятия, които са значително нарастнали в стопанско или техническо отношение и поради това фактически са добили характер на същински индустриални предприятия, макар формално да са регистрирани и да се легитимират като занаятчийски.

§ 11. Същото правило се отнася и до предприятията принадлежащи на кооперативни сдружения, които фактически са изгубили кооперативния си характер (лъжекооперации).

§ 12. Разпорежданията на горните два параграфа се отнасят еднакво и до предприятията, които в бъдеще загубят кооперативния или занаятчийския си характер и подпадат под клоновете на индустриално производство, изброено в чл. 1 от закона.

§ 13. Заинтересуваният бивш собственик, който желае да установи, че предприятието му е истинско кооперативно или истинско занаятчийско, следва в месечен срок от влизането в сили на този правилник — да подаде писмена молба до Министерството на индустрията и занаятите. Последното, като излага своите съображения, изпраща молбата до Централното управление на Централния кооперативен съюз, респективно — до Централния комитет на Общия занаятчийски и професионален съюз, които са овластени от закона да удостоверяват чрез надлежни протоколи качествата на тредприятията упоменати в забележката към чл. 3 от закона и в $ § 10, 11 и 12 от този правилник.

§ 14. До съшите централни ръководства, следва да се отнесе и Министерството на индустрията и занаятите, когато иска да установи, че дадено кооперативно или занаятчийско предприятие е изгубило качеството си на истинско такова и е добило характер на индустриално предприятие.

§ 15. Централните ръководства на поменатите съюзи събират необходимнте сведения за същинския харакетр на предприятията по начин какъвто намерят за добре, включително чрез оглед в предприятията и чрез разпит на свидетели.

В кръга на тази дейност. Централното управление на Централния кооперативен съюз също е длъжно да събере сведения и от българската народна банка (правоприемница на Б. з. к. банка), а Централния комитет на Общия занаятчийски и професионален съюз — от Министерство на комуналното стопанство и благоустройството Отдел за занаятите.

§ 16. Централните ръководства на поменатите съюзи са длъжни да се произнесат с протоколно определение най-късно в двумесечен срок от постъпването на молбата при тях.

Ако същите ръководства се произнесат в смисъл, че предприятието е истинско кооперативно или истинско занаятчийско, Министрът на индустрията и занаятите издава заповед за освобождаването на предприятието от фактическата му национализация и връщането му на собственика.

Ако казаните ръководства в случаите по § 14 от този правилник се произнесат, че предприятието е добило индустриален характер, Министрът на индустрията и занаятите издава заповед за завземането му като национализирано.

§ 17. Законът няма действие по отношение на предприятия или части от тях, които са чуждестранна държавна собственост по силата на чл. 24 от договора за мир с България, сключен на 10 февруари 1947 година — отнася се до бившите германски предприятия, сега собственост на СССР

§ 18. Ако едно предприятие е съсобственост на частни физически или юридически лица с държавата, общини, държавно-автономно учреждение, кооперация или със СССР, по силата на чл. 4 от закона — национализира се само частта на частните физически или юридически лица

§ 19. В случай на подобна частична национализация, предприятието запазва своите основни пели и стопански задачи, както и своята правна форма, освен когато държавата, при условие, че притежава по-голямата част от капитала на същото, пожелае промяна в формата и задачите на предприятието, или по взаимно съгласие между съсобствениците.

Ако участието на държавата е от 10 до 50%, тя назначава свои представители. Назначените представители в събирателни командитни и о. о. дружества имат правата на управители, а в.....