Епопеята на Каймакчалан - 1916г.

Янко Гочевъ 

Каймакчалан е най-високият връх на Нидже планина, който се намира днес на самата граница между Гърция и Македония. В превод от турски език неговото име означава ''Връх на върхищата'' или ''Господар на върховете'', тъй като властва над цялата безкрайна бездна от безименните възвишения, коти и връхчета, която започва от Старков гроб и Мала Нидже на запад и стига до Кравица и Добро поле на изток. 

Бойното поле на Каймакчаланската битка през 1916г. Нидже планина в Македония.

През Първата световна война (1914-1918), след освобождаването на Вардарска Македония, в есента на 1915 г. е наречен връх Борис, в чест на българския престолонаследник Княз Борис Търновски. Сърбите на свой ред го наричат Свети Илия, а гърците - Ворас.

От края на август до октомври 1916 г. Каймакчалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между две сръбски пехотни дивизии (Дунавската и Дринската), от една страна и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-и пехотни полкове, от друга страна.

Щабътна 11-ти пехотен Сливенски полк на Каймак 1916г. Третият отляво надясно е командирът на полка полковник Никола Христов. Списание "Отечество", кн. 43, 28 октомври 1917г.

Повече от 8 000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината и до днес не могат да намерят покой в безименните си и запустели гробове.

В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймакчалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали.

Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и ги нарекли "Дупките на ужасите".

Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2525 до 2532 метра надморска височина. На съвременните карти височината на Каймакчалан е само 2521 м. 

Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху ''Господаря на върховете'' всеки ден удряли от 10 000 до 50 000 оръдейни гранати. Така, по техните изчисления, той изгубил между 4 и 11 м. от височината си, а камъните, пръстта и тревите се изпарили и изчезнали сред облаците.

И въпреки всичко това, част от хората издържали на жестоката, нечовешка борба с огъня и природните стихии. Оцелели сред разполовените канари, захвърлени сред небесата, смъртоносните вихри, снега и ледовете...

Каймакчалан остава един от върховете в Македония, свидетел на ужасни атаки и контраатаки с много жертви в поредната военна епопея в българската история.

Ротна подръжка на Каймакчалан. 7-а рота на  11-ти пехотен Сливенски полк. Списание "Отечество", кн. 43, 28 октомври 1917г.