USURY или от кога е проблемът с банките и лихварите.

В началото на 1317 г. година в Марсилия някой си Бондавид де Драгинан бил обвинен в съда заради това, че продължавал да изисква плащания, след като главницата от неговия заем към някой си Лаурентий Жирарди вече била изплатена. Бондавид бил евреин, който давал пари назаем, и бил заподозрян в това, че нарушава законите срещу лихварството. Тук се срещаме с един добре документиран инцидент сред безброй други, които засилили средновековния стереотип на евреина като безсърдечен мошеник. Бондавид бил реален предтеча на Шейлок, когото Шекспир обезсмъртил два века по-късно във "Венецианският търговец".

Лихварството - вземането на лихва или на прекомерна лихва върху паричен заем - в християнска Европа се смятало както за грях, така и за престъпление.

Свещениците посочвали учението на Христа: "Но вие обичайте враговете си и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо... И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден" (Лука, 6: 35-6). Били правени многобройни опити да се забрани лихвата или по-късно тя да бъде ограничена до 10 процента годишно.

Еврейската практика, обратно, докато забранявала лихварството между евреи, позволявала на евреин да облага с лихва неевреин: "На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва" (Второзаконие, 23: 20). Това разграничение вероятно е дало предимство на евреите на средновековните парични пазари и при заемането на пари. То породило и една от най-острите точки на антагонизъм между християните и евреите, доловена в провокативните думи на Шейлок за неговия съперник Антонио:

"Я гледай го ти мазния мигар?
Веднъж го мразя като християнин, но дваж,
задето от вродена глупост пари отпуска
в заем безвъзмезден и смъква с туй
приетия в тоз град размер на ползата!
Да можех само за глезена веднъж да го
уловя, наситил бих ненавистта, която
набрал съм не от вчера срещу него! Той
мрази нашия избран народ и тъкмо сред
търговското гъмжило обсипва с хули мене,
моите сделки и честните ми доходи,
които нарича "лихви"! Ако му простя,
проклето да е племето ми."


("Венецианският търговец")

В действителност законите за лихвата били съблюдавани през пръсти.

Християнските банкери можели да укриват високите лихвени проценти, като не записват заетите суми, а само върнатите. Еврейските лихвари вероятно са си навлекли най-силното презрение, защото се насочвали към дребни заеми към цялото население.

Лицемерието и степента на враждебност вероятно са били неизбежни и една от най-важните техники на капитализма била възпрепятствана в продължение на векове.

Но дори и така забележителната роля на евреите в европейското кредитно и банково дело е исторически факт.


----------------------------------
* Българският превод на стиховевете е от "Шейлок" в У. Шекспир, "Комедии" т. 2, С, НК., 1971, превод Валери Петров.


(С незначителни съкращения и редакции от "ЕВРОПА, История" от Норман Дейвис.)