25 май 2019г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Radina Ralcheva, цитирана от Любомир Кольовски

Пичове, след една седмица извън недържавата, мога да ви кажа напълно убедено, че тук не е за хора.

Не двуседмична, а не знам каква депресия ме обзема, когато се върна.

Всичко е супер зле. Като започнеш от най-дребното нещо и свършиш с големите. И, ако си поне малко мислещо същество, да отричащ това означава да си просто за психиатър. Нито позитивно мислене, нито автосугестия, нито изолация помагат. Аз поне не мога да се преструвам.

За седмица не видях нито един намусен или бързащ човек. Вито една дупка. Нито една кръпка по пътя. Нито една фасада, която да не изглежда като боядисана вчера, назависимо викой квартал се намира. Нито една наподдържана поляна. Нищо, каето се руши. Нищо.

В онзи свят лебедите идват на 10 сантиметра от теб с малките си, защото нямат причина да се страхуват от хората. В онзи свят напълно непознат човек в супермаркета прекарва 20 минути да ти обяснява за всеки вид мляко на стелките без дори да си го питал, само защото е видял, че се чудиш. В онзи свят има огромни, красиви паркове, пълни със живот. В тях хората се пекат, разхождат, тичат, карат каяци, празнуват рождени дни, играят петанг, работят, четат, гледат облаците. Пейките, цветята, камъчетата са непокътнати и пазени. В онзи сват обществените тоалетни са безплатни, автоматизирани, по-чисти от тези по домовете ни и в тях има тоалетна хартия, течен сапун и всичко. В онзи свят навсякъде има достъп за хора с физически затруднения, а такъв човек да стигне до където и да е, не изисква никакво усилие. В онзи свят в музеите експонатите са адаптирани за незрящи. В онзи свят е... различно.

Не че не ги знаете тези неща. Но контрастите са толкова потресаващи, че болят.

И последно - в онзи свят живеят добре не защото имат висок стандарт. Хората в онзи свят имат висок стандарт, защото всичко е в главите. Те живеят добре в главите си.

И ми остава единствено да се сдухвам. Защото тези от нас, които искаме да живеем така, сме тъжно, изолирано, отречено малцинство в нашата недържава. Затова мога само да констатирам. И да ви споделя колко ми е гадно.