23 август 2019г.

Ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими. Ден в памет на жертвите на робството.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Maya Zhivkova

 Преди години спрях. Бях преуморена, не исках да правя повече това, което правех - и просто спрях. Направих го, за да си почина. А всъщност се оказа социално самоубийство. Животът ми, препълнен с хора преди това, се изпразни. Приятели, с които се виждах почти всеки ден, които спяха в дома ми, просто изчезнаха, като с магическа пръчка. Останаха ми един-двама, които останаха с мен дори когато не получаваха нищо. Всички останали хора изчезнаха. 3 месеца реанимирах - само спях, ядях и спях. В края на третия месец отново се почувствах като човек и се върнах към живота. Отново се появиха хора, включително "приятелите".

Това беше моментът, когато осъзнах колко незначителни сме сами по себе си. Значението ни за другите, за обществото се основава на нашия принос, а не на това кои сме ние. Последното е от значение само за майките ни и за хората, които наистина ни обичат, а те не са много. Дори популярни хора, звезди, като Емил Димитров, биват забравяни от обществото в момента, в който стават стари, болни, неспособни да носят някакъв принос. 

И не мога да не се запитам каква е собствената ценност на арабските момчета със смартфони за Меркел, че да е готова заради тези хора да изгони германците от родината им и да съсипе държавата си и континента ни.

И който смята, че доводът "Те са хора" е валиден, може да направи това, което направих аз. Може да спре да допринася за обществото и да провери каква е стойността му просто като човек.