Път: : Кой кой е : Г

Гиньо Ганев

Гиньо Гочев Ганев е роден на 2 март 1928 г. в Бургас. 

Завършва юридически науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специалист по държавни и правни науки. Специалист по въпросите на държавните институции.

1953 - 1976 г. - Работи в министерството на енергетиката като главен юрисконсулт и главен секретар. Постът му на главен секретар слага начало на кариерата му във висшата  държавната администрация.

Влияние върху неговата административна съдба оказва семейното му обкръжение. Той е зет на Кимон Георгиев - най-успешния превратаджия в новата българска история (участник в преврата от 9 юни 1923, водач на преврата от 19 май 1934, след който става министър-председател, министър-председател след преврата от 9 септември 1944 и до смъртта си е заместник министър-председател в комунистическото правителство). Кимон Георгиев е първият политически настойник на Гиньо Ганев.

1976 - 1990 г. - член на бюрото на Отечествения фронт, по-късно секретар, заместник-председател и председател на ОФ. 1986-1990 година е член на Държавния съвет на НР България; член на Законодателната комисия на 35-то НС. 

1990 - член на ръководния комитет на българската интерпарламентарна група. 

1990 г. - председател на Отечествения съюз /преобразуван ОФ/.

Народен представител по времето на комунизма в 33-ото (1976-1981), 34-ото (1981-1986) и 35-ото народно събрание (1986-1990). Секретар е на Законодателната комисия в 35-ото НС. 

Участва в работата на Кръглата маса от квотата на БСП (делегацията на Отечествения съюз) (1990).

1990 - 1991 г. - депутат от едномандатен район Левски във Великото народно събрание и негов заместник-председател като представител на Отечествения съюз; председател на комисията за изработване на правилник за работата на ВНС и председател на Комисията за изработване на Конституцията. Проявява качествата си на "балансьор", "помирител"...  Добива обществена популярност. Има несъмнена заслуга за успеха на 7-ото ВНС с приемането на новата Конституция.

1991 - председател на Координационния съвет на Независимия обществен комитет по националните проблеми; член на настоятелството на Националната академична фондация.

На изборите за 36 народно събрание отказа да влезе в листата на БСП и участва неуспешно като "независим".  Продължава извън парламента обществената си дейност.

Председател на Съюза на народните читалища.

Председател на Обществения съвет по наука, култура и изкуство. Председател на сдружението “Конституционализъм и демокрация”. Член на българската Велика ложа на масоните.

1992  - член на инициативна група за помирение на двете спорещи страни в Българската православна църква.

1993 - председател на фондация "Български спорт".

1994 - председател на партията "Съюз за отечеството" и съучредител на партийната коалиция "Патриотичен съюз", която участвува в изборите за 37-ото НС. Не успява да стане народен представител. Съпредседател е на коалиция "Патриотичен съюз" от 1994 г.

Февруари 1995 - февруари 1997 - председател на Агенцията за българите в чужбина.

1997 - депутат от Плевен в 38-ото НС с листата на Демократичната левица. Член на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в 38–ото НС.

2001 - депутат от Пловдив в 39-ото НС от листата на лявата Коалиция за България (Парламентарна група на Коалиция за България). Член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

13 април 2005 - избран от Народното събрание за национален омбудсман.

Вдовец с две деца. Говори руски, английски и френски език. Издава книги с афоризми.

Починал на 18 декември 2016 г.