19 септември 2018г.

1924 г. — Потушено е Татарбунарското въстание на бесарабските българи против румънската власт.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Dimitar Ganchev "защо не сте участвали в управлението".

Dimitar Ganchev 

Изкушавам се да отговоря на витаещия във въздуха въпрос "защо не сте участвали в управлението".

Във Великото Народно Събрание през 1990 г. от нашия блок (блок, не махала!) имаше избрани 4 (четирима) народни представители от различни партии. Това дори средностатистически е невероятно - не става дума за четирима депутати, отишли да живеят на едно и също място, а за четирима съседи, които двадесет и пет години са живяли заедно и изведнъж ги избират за депутати.

Положението в останалата част от махалата не беше много по-различно. Половината от разпознаваемите хора по онова време бяха представители на т.нар. "художествено-творческа интелигенция".

Само че много бързо бяха махнати и заменени от технократи (дума, която принципно не е отрицателна, но в българския контекст може най-добре да се преведе като "кариеристи"). Този процес започна още с вътрешните избори в СДС за президент, когато Желю Желев "загуби" от никому неизвестен дори в самото СДС бракоразводен адвокат от Пловдив.

Част от същия процес беше "отлюспването" на подписалите конституцията (чиито преамбюл е написан от Валери Петров). Георги Мишев (за да не цитирам и баща ми) е споделял, че никога няма да забрави обидата, когато пред централата на Раковски 134 са ги освиркали, наричали са ги предатели и са ги изгонили.

Когато Стефан Софиянски става министър-председател, назначен от споменатия по-горе технократ бракоразводен адвокат, първата му (и почти единствена за кратките му три месеца) работа е да изпрати писма за завръщане на всички посланици, назначени от Желю Желев, които също бяха представители на интелигенцията. Забележете - не за връщане на посланиците, назначени от правителството на БСП, а именно сините (своите) представители на интелигенцията. Този процес го довърши след това Надежда Михайлова и най-вече нейният заместник Марин Райков (назначен от сегашния технократ Плевнелиев за служебен премиер - споменавам го, за да не мислите, че има нещо случайно в управлението на държавата през годините).

Левицата съхрани по-голяма част от свята интелигенция. Също не я допусна в управлението, но поне й даваше думата (дали я чува е друг въпрос).

През това време, поколението на днешните 40-50 годишни (включително и от махалата), които преди 3 години се сетиха да подскачат по жълтите павета, беше заето да си гледа пъпа. Когато се сети да попита "колко е часът", вече беше късно.

Така че не е виновна интелигенцията. Тя направи каквото можа, но беше изгонена и заменена първо от кариеристи, а после и от откровени бандити под бурните ръкопляскания и с активната подкрепа на обществото, което в крайна сметка си избра сегашната управляваща класа бавно и методично.