22 август 2019г.

Седмица на Бийтълс, Празник на Резово, на Малко Търново..Годишнина от освобождението на Ловеч

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

6 Януари. Около 17 часа.

Bozidar Iwkow

6 Януари. Около 17 часа. Вече съм почти пред блока си - премръзнал, с леко влажни крака и доста хлъзгащи се обувки. Толкова ми е студено, че започвам да губя концентрацията си. Подхлъзвам се, залитам напред, в ляво и... се озовавам в снега на "4 крака". Първата ми реакция след падането е да усетя дали някъде нещо не се "скъсало", дали не се е появила нова, извън "обичайната" болка. Няма. Поглеждам леко в страни и не виждам бастуна си. Започвам да го търся в снега. Около мен е тишина и няма жива душа. Започвам да мисля как ще се изправя.

Най-сетне намирам бастуна, целият е в сняг, както и ръкавицата ми, която се плъзга по него. Захвърлил съм в снега покупките и не им обръщам никакво внимание. За тях ще мисля, когато се изправя, ако изобщо успея сам да направя това. Изчиствам ръкавицата и бастуна и усещам, че се получава "зацепване". И докато нагласям бастуна си, за да мога да се подпра на него и - евентуално - да се изправя, с периферното си зрение виждам, че спира (точно на кръстовището) таксиметрова кола, от която слиза шофьора и пътника. Тръгват към мен. В умът ми проблясва надежда. Усещам, че зад мен спира нещо голямо и черно - после видях, че е джип, от което също излиза човек. И докато се усетя бях на крака. Вдигнаха ме хората за секунда и без проблем - предимството на отслабването. Докато ми подаваха покупките, благодарих няколко пъти за помощта и момчетата поеха по пътя си.

Прибрах се. Целият треперех от уплаха. С премръзнали пръсти едва намерих ключа и най-после бях у дома. Не спирам да мисля за случая. Вече съм преодолял - почти - уплахата. Но си мисля, колко жалка картинка съм бил - проснат в снега, мърдащ и безпомощен. И се запитах: къде е достойнството на човека, на напредващата му възраст и на инвалидността в такива ситуации? И дали въобще има нещо достойно в подобна ситуация на пълна безпомощност. 
Да, има. И то е в помощта на тези двама млади хора, които не се поколебаха да спрат, да излязат на студа и да помогнат на един вироглав човек с инвалидност. Да го изправят на крака, да му дадат шанс да продължи да бъде "вироглав". В действията на другите нашето достойнство може да изгори, или - както в случая - да се възроди като Феникс. 

Написах всичко това само с една мисъл. Още веднъж да благодаря на тези двама млади и непознати мъже за помощта. Благодаря ви добри хора.
Наистина е прекрасно, когато гледаме хората от високо само, когато им помагаме, подавайки им ръка, за да се изправят.