22 октомври 2019г.

Ден на заекващите. Ден на Папа Йоан Павел II за католиците Годишнини - Майн Рид, Зл. Бояджиев

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

25 ЮЛИ - СВ. ДЯКОНИСА ОЛИМПИАДА

В IV в. живяла в Цариград благочестивата дякониса  О л и м п и а д а. Родителите й принадлежали към едно от най-знатните семейства в столицата. Майка й била първо омъжена за арменския цар Арсак, а когато той умрял, тя се омъжила за един знатен сановник в Цариград. Олимпиада била едничка нейна дъщеря и се възпитавала в разкош и богатство. В ранна младост тя била сгодена за един знатен момък, който се поминал. И тогава тя решила да се не омъжва за никого, а да посвети целия си живот и имущество за служене на Църквата и ближните. След смъртта на родителите си тя станала наследница на несметно богатство. Олимпиада била тогава млада и красива. Тя обаче не се прелъстила ни от светски блясък и удоволствия, нито от разкош. Отказала се от всичко, пазела строг пост, носела проста, дори бедна дреха, но с щедра ръка помагала на бедни и болни, строила църкви, издържала болници, откупвала пленници от робство, пращала помощи и в отдалечени страни.

В това време царувал Теодосий Велики. Един от сродниците му пожелал да се ожени за Олимпиада и поискал неговото покровителство. Царят започнал да убеждава Олимпиада да встъпи в брак със сродника му. Богатата девойка не се съгласила. Тогава донесли на царя, че тя разпилява своето имение. Обиден от нейния отказ, Теодосий Велики заповядал на градския управител да й отнеме имението и да го управлява, докато тя навърши 30 години. Управителят мислел чрез строги мерки да склони Олимпиада да се омъжи. Той не само я лишил от всякаква възможност да разполага със своето имущество, но ограничил и нейната лична свобода. Дълго Олимпиада понасяла с търпение всички притеснения на управителя, като смятала, че това е Божие изпитание. Тя и не се оплаквала от лични обиди и оскърбления. Огорчена била само от това, че бедните са лишени от нейната помощ. Затова най-после решила да напише до царя писмо, в което между другото казвала: «Господарю, ти ми стори милост, като ме освободи от големите грижи да управлявам своето имущество. Но аз те моля, заповядай на тогова, комуто си поверил това имущество, да го раздаде на бедните. Ти чрез това ще избавиш и мене от суетна слава.»

Царят заповядал да върнат на Олимпиада нейното имение и тя отново почнала да употребява всички свои доходи за милосърдни дела. Нейният добродетелен живот й спечелил всеобщо уважение. Патриарх Нектарий я поставил дякониса и тя с най-голямо усърдие изпълнявала своите задължения. За свои близки считала великите светители св. Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Петър Севастийски, Епифаний Кипърски и особено св. Йоан Златоуст.

Когато св. Йоан Златоуст, обвинен от враговете си, бил осъден на изгнание, всички негови приятели дълбоко скърбели за това. Той повикал Олимпиада и другите дякониси, за да се прости с тях. Молил ги да не оставят трудовете си и да се покоряват на оня епископ, който бъде поставен вместо него. През нощта след заминаването на св. Йоан ненадейно в катедралата избухнал пожар, който се разпространил по града. Враговете на Златоуст обвинили в това неговите привърженици. Заедно с другите и Олимпиада била повикана на съд. Тя с твърдост заявила, че нейният безукорен живот и щедрите милостини на църквите я закрилят от подобно обвинение. Нейната правота била очевидна, обаче й наложили парична глоба. Скоро Олимпиада напуснала Цариград и отишла в Кизик. Но и там враговете не я оставили на мира. Те я изпратили на заточение в Никодимия. Св. Йоан Златоуст, който сам бил в изгнание, не преставал в писмата си да я утешава да не губи бодростта на духа, да се не предава на извънмерна скръб и търпеливо да понася временните бедствия.

«Едно само е ужасно — писал й той, — това е грехът. Всичко останало е басня; ще ми споменеш за коварства, или за лицемерие, или за измами, за злочестия, за обвинения, за изгубване на имение, за изгнание, за най-остри мечове, за море, дори за борба с цялата вселена. Каквито и да са всички тия неприятности, те са кратковременни, съществуват за смъртното тяло, но не вредят на бодрия дух.»

«Нека нищо случайно не те смущава! Не викай тогова или оногова! Не тичай подир сянка, защото човешката помощ е сянка. Иисуса, Комуто служиш, Иисуса викай непрестанно!»

От писмата на св. Йоан Златоуст се вижда, че Олимпиада понасяла бедствията и гоненията със спокойствието на истинска християнка и със своя пример ободрявала и другите. Тя починала в Никодимия в 410 г. Нейните нетленни мощи били пренесни по-късно в Цариград и поставени в девическия манастир, построен от самата нея.