3 юни 2020г.

На този ден в историята - площад Тянанмън, независимост на Черна гора, Едуард Уайт...

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

18 ОКТОМВРИ — СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА

Освен 12-те апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още 70 ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села.

Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал, как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест.

При изпращането им казал:

— Жетвата голяма, а работниците малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща… Ив която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!… В който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие! (Лука 10:1–9).

Под жетва Спасителят разбирал сърцата на хората, които били готови да приемат в себе си истините на словото Божие. Под работници или жетвари разбирал проповедниците на словото Божие. Господарят на жетвата е Сам Бог.

След като благовествували по много градове и села, седемдесетте ученици се върнали с радост и казали:

— Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам. А Той им отвърнал:

— Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата! (Лука 10:17–20).

В числото на 70-те ученици бил и св. Лука.

Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис.

След време дошъл в Йерусалим. Слушал проповедта на Спасителя. Поразен бил от силата на Христовите думи и чудеса. Станал Христов.

На него и на Клеопа Христос се явил след възкресението Си. Били на път за Емаус. Те вече били чули за възкресението на Господа и разго-аряли по пътя за него. Ненадейно Христос се приближил до тях като обикновен пътник. Те не го познали. Той ги заговорил:

— Какви са тия думи, които разменяте помежду си, и защо сте тъжни?

Клеопа Му отговорил:

— Ти ли си само странник в Йерусалим и не си узнал това, което стана в него през тия дни?

Попитал ги:

— Кое?

Те Му казали:

— Което стана с Иисуса Назорееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и ангели, които казвали, че Той е жив; и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха: но Него не видели.

Тогава Богочовекът им рекъл:

— О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?

И като наченал от Мойсей и от всички пророци, обяснявал им казаното за Него в цялото Писание.

Пътниците се приближили до селото, в което отивали. А Христос показвал вид, че иска да върви по-нататък. Но те Го задържали:

— Остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали.

Господ влязъл с тях в дома, където отивали Лука и Клеопа. Седнал с тях на трапезата. Взел хляба, благословил го, преломил го и им подал по късове.
Тогава им се отворили очите. И те Го познали. Но Той станал невидим за тях.

Изумени и възрадвани, те си казали:

— Не гореше ли в нас сърцето, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? (Лука 24:13–32).

Св. апостол Лука бил спътник на св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия.

От Рим апостолът на народите, Павел, пратил послания до християни от различни места. В тях той нарича апостол Лука "лекар, многообичан и и брат, когото възхваля цялата Църква".

От Рим св. апостол и евангелист Лука се отправил за Египет, където в град Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и светост. Той основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания.

Освен книгата “Деяния на светите апостоли”, св. Лука написал и Евангелие, поради което се нарича и евангелист.

Св. апостол и евангелист Лука се счита и за пръв християнски иконописец.

Свещеното предание говори, че той нарусавал две икони: на св. Дева Мария с Божествения Младенец на ръце и на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. По тоя начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Божията Майка и на всички светии.

Св. Лука бил толкова привързан към св. апостол Павел, че не го оставил и във времето, когато Павел бил окован във вериги в Рим. Не го оставил и при първите, и при вторите окови (Кол. 4:14; 2 Тим. 4:10).
От Египет евангелистът дошъл вече твърде стар в гръцката страна Ахаия, където умрял мъченически на 80-годишна възраст.

Император Констанций (337–361 г.), син на Константин Велики (306–337 г.), като чул за чудесата, които ставали при гроба на св. Лука, наредил да се пренесат мощите му в цариградската църква “Св. Апостоли”, където почивали мощите и на апостолите Андрей и Тимотей.

При тържественото пренасяне на тия свети мощи един болен царедворец бил чудесно излекуван. След това се заредили в храма множество други чудеса.