25 май 2019г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

18 АВГУСТ - УСПЕНИЕТО НА ПРЕПОДОБНИ ИВАН РИЛСКИ

Най-великият светец на българска земя, п р е п о д о б н и   И в а н  Р и л с к и  се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край реката Струма. Бил съвременник на княз Борис (852—889), на неговия син Владимир (889—893 г.), на цар Симеон Велики (893—927 г.) и на Симеоновия син цар Петър (927—969 г.). От крехка детска възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. Благодатната светлина на християнството се разливала навред по родната земя. Започнали да строят църкви и манастири из цяла България. След въвеждането на славянската писменост в българските земи новооснованите обители станали не само огнища на религиозен живот, но и книжовни и просветни средища. Чистият юноша Иван закопнял да се посвети напълно в служение на Бога и да изпълни съкровеното си желание — в някоя света обител да се отдаде на монашески живот — на молитва и труд. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил вероятно в близкия манастир «Св. Димитрий» под самия връх Руен. Тук той не само засилил своите заложби към духовно съзерцателен живот, но имал възможност да получи образование — да научи четмо и писмо и да придобие знания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, но не останал за дълго в манастира. Той имал влечение към уединен живот.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, гдето завършил земния си живот и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: чудесно нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Посетил го благоверният цар Петър Български, макар и да не могъл да стигне до неговото местожителство поради планинските стръмнини и урви. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение в «горната постница», гдето съставил своето «завещание». Там и починал самичък на 18 август 946 г. и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас. Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие изглежда съвпада с неговата канонизация. В 1183 г. унгарският крал Бела III завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно подир четири години. От София — подир повече от 200-годишно пребиваване тук — българският цар Асен I, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците (1393 г.), подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите на обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., гдето те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползува с народната благоговейна почит в България. (Вж. и при 19 октомври, когато били открити мощите на св. Иван в Рилския манастир).