16 ЮЛИ - СВ. МЪЧЕНИК ЙОАН ТЪРНОВСКИ (ТРАПЕЗИЦКИ)

М ъ ч е н и к   Й о а н   Т ъ р н о в с к и  е българин от гр. Осман пазар (сега Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а баща му — Димо и въртял голяма търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина (гулден) през 1812 г. той фалирал. Наскоро Димо починал. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съдружник на някакъв тухлар и керемидар. Обаче като млад се увлякъл в някакъв заговор. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато дошъл неговият ред, той от страх припаднал. Турците го свестили, но и го измамили да приеме мохамеданство, ако иска да остане жив. В онова състояние на уплаха той обещал и изпълнил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта. Той не намирал покой ни денем, ни нощем. Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си — нито миряни, нито духовни, защото голяма била отговорността пред корана и турските закони, ако християнин посъветва вече потурчения да се върне в християнската вяра. Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си позволил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се приготви за мъченичество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, за да я продаде, защото му трябвали пари, а се срамувал сам да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците започнали да издирват откъде може един мохамеданин да има такова нещо. Издирването стигнало дотам, че Йоан публично изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда. Това било съобщено на градоначалника. Йоан бил отново разпитван, но останал непоколебим в своята християнска вяра. Подложен бил на продължителен жесток бой по краката. Той не издал нито един стон — само тихо говорел: «Помени ме, Господи, в царството Си!» А след като мъчението свършило, за почуда на всички Йоан скочил на крака, като че ли нищо не е било. Окован в тежки железни вериги, той бил хвърлен в тъмница, гдето имало множество затворени за неплатени данъци. Те свидетелствували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му голяма светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни хляб, ни вода. Хранела го Божията благодат.

Подир 7 дни управителят отново изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с ласки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал дори куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било напразно. Мъченикът отново изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал пак жесток побой и поругание, които св. Йоан като истински християнски мъченик приемал с радост. Особено нощно време мъките в тъмницата били тежки, жестоки. Но мъченик Йоан непоклатно пребъдвал в християнската си вяра. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: «Мохамеданин ли си или християнин?» Той и трите пъти отговарял: «Християнин съм и желая да умра за Христа!» Тогава съдията произнесъл смъртна присъда — мъченикът да бъде обесен на определено място вън от града. Когато войниците водели осъдения, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел прошка и се молел: «Пресвета Богородице, спаси ме! Обхванат от множество напасти, към тебе прибягвам да търся спасение, ο майко на Бог — Слово и Дево, спаси ме от моите тежки и горчиви обстоятелства!» Пред бесилото помолил да му се разреши да си направи последната молитва. После казал на войниците: «Сега изпълнете заповедта!» И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа през деня, 16 юли 1822 г.

Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили. (По ръкопис в Народната библиотека (София) № 350/69; д-р Іован Хаджи-Васильевич, Бугарски зборник, писан у манастира Сланцима почетком XIX века, у Београду 1910).