19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

15 СЕПТЕМВРИ - СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК НИКИТА

През четвъртия век християнството се разпространило бързо по бреговете на Дунав, гдето живеели по това време готите. В историята готите са познати като вестготи и остготи.

Вестготите населявали предимно Днешна Румъния и Бесарабия, а остготите  - днешна Южна Русия - между реките Дон и Днестър.

Поради верско различие вестготите били разделени тогава на две държави. В едната владетел бил Атанарих, езичник, гонител на християнството, а в другата - Фритигерн,  християнин, закрилник на християнството.

Пламнала война между тия две държави. Атанарих победил. Фритигерн се обърнал за помощ към византийския император Валент. Цяла армия му била изпратена на помощ. Фритигерн преминал наново Дунава начело на грамадна войска. Пред неговите полкове се развявали знамена, на които бил изобразен кръст.

Завързала се битка на широк фронт. Войските на Атанарих били разбити. Значителна част от тях била пленена. Атанарих успял да избяга с група войници.

Тъй се открила широка възможност за разпространение на християнството в просторната готска земя. Победата на Фритигерн била призната като победа на светия и животворящ Господен кръст, под знамето на който той воювал.

Приемникът на готския епископ Теофил, епископ Улфила, изнамерил готската азбука и превел на готски език Свещеното Писание и много богослужебни книги. В резултат на това християнството се затвърдило още повече.

Особено допринесъл за неговото укрепване св.  Н и  к и т а, който бил един от прославените мъже сред готите. Със своите вдъхновени слова той обърнал мнозина към вярата в Божия Син Иисус Христос.

По-късно обаче Атанарих се върнал отново в родината, сформирал войска, насочил се срещу войските на Фритигерн, разбил ги и взел в ръцете си властта над цялата готска земя оттатък Дунава.

Езичник-фанатик, Атанарих подигнал страшно гонение против Църквата. Св. Никита излязъл в защита на християнската вяра. Все по-усилено и по-безстрашно проповядвал словото Божие, подготвял вярващите за мъченически подвизи и открито изобличавал тиранина Атанарих в безбожие и безчовечие.

Всички мъчения, с които Атанарих искал да принуди Никита да се отрече от Христа, останали без резултат. Нито многото рани, нито изтезанията на плътта могли да го заставят да се откаже от Господа. Тогава мъчителят заповядал да изгорят мъченика на клада. Твърд и непоклатен стоял светият великомъченик сред пламъците. Душата му отминала във вечността, при Бога. Тялото му останало невредимо от пламъците.

По заповед на властта незасегнатото от огъня тяло било оставено без погребение.

В това време живял в готската земя един благочестив християнин на име Мариан. Той бил родом от Мопсует - град в малоазийската област Киликия. Мариан се бил сближил с Никита и спечелил неговата дружба.

Като узнал, че неговият любим приятел мъченически е умъртвен и че тялото му било захвърлено в безчестие, той решил да го намери и отнесе в своята родина.

Издадена била строга заповед - никой да не прибира тялото на Никита. Мариан тръгнал нощем да го търси. Нощта била мрачна и дъждовна. Това затруднявало благочестивия киликиец да осъществи плана си. Но Бог му изпратил светлина във вид на звезда, която озарила пътя му и се спряла над самото тяло на мъченика. Мариан го взел, загънал го в чисто платно и го отнесъл в отечеството си - Киликия. Погребал го до своя дом.

По-късно тук християни изградили прекрасен храм, в който били поставени светите мощи на великомъченика. Край тях започнали да се извършват чудеса. Мнозина получавали изцеление както на телесни, така и на душевни недъзи.