3 юни 2020г.

На този ден в историята - площад Тянанмън, независимост на Черна гора, Едуард Уайт...

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

15 ОКТОМВРИ — ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК ЛУКИАН ПРЕЗВИТЕР АНТИОХИЙСКИ

Славният презвитер  св.  Л у к и а н   А н т и о х и й с к и  живял в третия и началото на четвъртия век.

Той се родил в град Самосат, Сирия. Бил син на богати и знатни родители. Получил прекрасно образование. Родителите му го готвели за светска служба. Но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко в света. Земното величие не го привличало.

След смъртта на родителите си той раздал на бедните своето богатство и заживял строг подвижнически живот. Благочестието, мъдростта и учеността му станали широко известни. Антиохийските християни го поканили да стане свещеник в техния град.

Като антиохийски свещеник Лукиан ревностно служел на Бога, проповядвал вдъхновено Евангелието. Обърнал множество езичници в светата вяра. Открил църковно училище, в което сам той бил преподавател. С особено усърдие изучавал Свещеното Писание и със същото усърдие учел учениците на истините му.

В онова време, понеже не съществувало книгопечатане, свещеният текст често бивал повреждан от преписвачите. Понякога това ставало по недоглеждане и от невежество. А понякога лъжеучители умишлено изопачавали текста, като внасяли в своите преписи лъжливи мнения. Лукиан старателно се занимавал с преглеждане и изправяне на гръцкия текст, като го сравнявал с еврейския оригинал. За да успее резултатно в задачата си, той изучил в съвършенство еврейския език.

В своя духовен живот Лукиан постигнал голямо съвършенство. Когато минавал през града, могъл да бъде видим за едни и невидим за други. За него се говорело, че не можел човек да го види и чуе, без да стане християнин.

Неговите мирни и полезни знания внезапно били прекъснати от гонението против християните, което предприел в началото на четвъртия век римският император Диоклетиан. Мъчителите с особена ярост нападали епископите и презвитерите.

Славата на Лукиан като проповедник на Евангелието стигнала до императора. И той го повикал в Никомидия - град, който се считал за негова столица.

Гонението било твърде силно особено в Никомидия и Александрия. Мъченически били пострадали вече св. Антим Никомидийски и св. Петър Александрийски.

Лукиан бил осъден на заточение и изтезания. Неочаквано след това бил освободен и се върнал в Антиохия. Отново се заел с предишните си трудове.

Гонението обаче пак се усилило особено след смъртта на Диоклетиан. Император Максимиан стигнал до лудост в своята ярост против християните. Той заставял дори най-малките деца да извършват езически обреди и изнамирал най-страшни мъчения, за да преодолее твърдостта на християните.

Безстрашен и смел, презвитер Лукиан отправил до управителя на Антиохия апология-защита на християнството. В нея красноречиво и мотивирано доказвал силата и истината на християнската вяра. Затова бил арестуван и предаден на големи мъчения. Окован във вериги, бил закаран в Никомидия и хвърлен в тъмница. Там го мъчели с глад, за да го заставят да вкуси от идолските жертвоприношения. Св. Лукиан търпеливо понасял глада, като отговарял на всички увещания с думите: — Аз съм християнин!

Мъчителите изтеглили всичките му кости от техните леговища — ставите, като го поставили в това състояние разглобен да лежи по гръб върху остри чирепи цели 40 дни.

Наближил празникът Богоявление. Светият мъченик вече чувствувал, че смъртта му е близко! И с радост я очаквал. Силно пожелал да се причасти за последен път заедно с братята по вяра. По някакъв начин християни, духовници и миряни, успели да влязат в затвора. Донесли хляб и вино. Обкръжили лежащия мъченик вместо църковна стена. Поставили хляба и виното върху неговата гръд вместо евхаристиен престол. И така извършили светата Литургия, на която станали причастници той и присъствуващите.

На другия ден императорът пратил свои слуги да видят, дали Лукиан е още жив. Едвам дишащ от рани и болки, той извикал три пъти: — Християнин съм!

И тъй предал на Бога душата си.

Императорът заповядал да хвърлят тялото му в морето. Оттам делфини по-късно го изнесли на брега. Християните го погребали с почести.

Това станало в 311 г. — две години преди възтържествуването на Църквата над прогнилото езичество.

Години по-късно света царица Елена построила църква върху неговия гроб, над светите му мощи.