15 ОКТОМВРИ — ПРЕПОДОБНИ ЕВТИМИЙ НОВИ

За  п р е п о д о б н и  Е в т и м и й  Н о в и  узнаваме от службата му в Минея. Не са известни подробности: кога се е родил и в кои години се е подвизавал.

Той бил благочестив човек. Прекарвал живота си. в честно съпружество.

По едно време душата му така се разплакала по Бога, че оставил света и неговите съблазни и заживял в пустиня по примера на древните пустинножители - в непрестанна молитва, в пост и в труд.

Големите му подвизи удивили ангелите. Изплашили демоните.

Монасите от околните места го избрали за началник и учител.

Желал да се ожени за Олимпиада и поискал неговото покровителство. Царят започнал да убеждава Олимпиада да встъпи в брак със сродника му. Богатата девойка не се съгласила. Тогава донесли на царя, че тя раз¬пилява своето имение. Обиден от нейния отказ, Теодосий Велики заповядал на градския управител да й отнеме имението и да го управлява, докато тя навърши 30 години. Управителят мислел чрез строги мерки да склони Олимпиада да се омъжи. Той не само я лишил от всякаква възможност да разполага със своето имущество, но ограничил и нейната лична свобода. Дълго Олимпиада понасяла с търпение всички притеснения на управителя, като смятала, че това е Божие изпитание. Тя и не се оплаквала от лични обиди и оскърбления. Огорчена била само от това, че бедните са лишени от нейната помощ. Затова най-после решила да напише до царя писмо, в което между другото казвала: «Господарю, ти ми стори милост, като ме освободи от големите грижи да управлявам своето имущество. Но аз те моля, заповядай на тогова, комуто си поверил това имущество, да го раздаде на бедните. Ти чрез това ще избавиш и мене от суетна слава.»

Царят заповядал да върнат на Олимпиада нейното имение и тя отново почнала да употребява всички свои доходи за милосърдни дела. Нейният добродетелен живот й спечелил всеобщо уважение. Патриарх Нектарий я поставил дякониса и тя с най-голямо усърдие изпълнявала своите задължения. За свои близки считала великите светители св. Гри-горий Богослов, Григорий Нисийски, Петър Севастийски, Епифаний Кипърски и особено св. Йоан Златоуст.

Когато св. Йоан Златоуст, обвинен от враговете си, бил осъден на изгнание, всички негови приятели дълбоко скърбели за това. Той пови¬кал Олимпиада и другите дякониси, за да се прости с тях. Молил ги да не оставят трудовете си и да се покоряват на оня епископ, който бъде поставен вместо него. През нощта след заминаването на св. Йоан ненадейно в ка¬тедралата избухнал пожар, който се разпространил по града. Враговете на Златоуст обвинили в това неговите привърженици. Заедно с другите и Олимпиада била повикана на съд. Тя с твърдост заявила, че нейният безукорен живот и щедрите милостини на църквите я закрильт от подобно обвинение. Нейната правота била очевидна, обаче й наложили парична глоба. Скоро Олимпиада напуснала Цариград и отишла в Кизик. Но и там враговете не я оставили на мира. Те я изпратили на заточение в Ни-кодимия. Св. Йоан Златоуст, който сам бил в изгнание, не преставал в писмата си да я утешава да не губи бодростта на духа, да се не предава на извънмерна скръб и търпеливо да понася временните бедствия.

«Едно само е ужасно - писал й той, - това е грехът. Всичко останало е басня; ще ми споменеш за коварства, или за лицемерие, или за измами, за злочестия, за обвинения, за изгубване на имение, за изгнание, за най-остри мечове, за море, дори за борба с цялата вселена. Каквито и да са всички тия неприятности, те са кратковременни, съществуват за смъртното тяло, но не вредят на бодрия дух.»

«Нека нищо случайно не те смущава! Не викай тогова или' оногова! Не тичай подир сянка, защото човешката помощ е сянка. Иисуса, Комуто служиш, Иисуса викай непрестанно!»

От писмата на св. Йоан Златоуст се вижда, че Олимпиада понасяла бедствията и гоненията със спокойствието на истинска християнка и със своя пример ободрявала и другите. Тя починала в Никодимия в 410 г. Нейните нетленни мощи били пренесни по-късно в Цариград и поставени в девическия манастир, построен от самата нея.