19 август 2022г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Да се гордеем с българското чувство за семейна общност

Проф. Николай Василев: Да се гордеем с българското чувство за семейна общност, което Европа няма

Аз винаги съм твърдял, че ние технологически принадлежим на Запада, а психологически на Изтока. Ние ще посрещнем деня като европейци с едно наум, че има още много неща да направим, за да достигнем Европа в всяко едно отношение, коментира професорът

Г-н Василев, как мислите, ние българите ще посрещнем ли Деня на Европа като европейци? Не мога да кажа нито да, нито не. В някои отношения ние сме европейци и сме по-европейци, и сме били европейци, преди самите европейци да са били европейци. В други отношения има разбира се, много неща да се променят, главно в манталитета и в това, което хората изпитва най-силно – в стандарта на живот. Би трябвало да посрещнем Деня на Европа с чувства на европейци, защото ние вече сме в един дом. Искам лично да споделя едно преживяване. Миналото лято ходих до Солун, до Копенхаген и се усетих част от едно голямо семейство. Това наистина е страхотно чувство. Няма начин повечето от българите, които вече ходят свободно навсякъде, които намират работа да не усещат това. Ние ще посрещнем деня като европейци с едно наум, че има още много неща да направим, за да достигнем Европа в всяко едно отношение.

Кое в манталитета ни е европейско? Ще Ви отговоря с един пример. Когато сестра ми следваше кинорежисура в Източна Германия /ГДР/ ми разказа случай за майка, която дошла да види дъщеря си, която също следва заедно със сестра ми. Не я била виждала половин година. Прегръщат се, радват се и сядат да си говорят в едно кафене. Поръчват си кафе, напитки и после си плащат сметките поотделно – майката и дъщерята до пфенинг. Този манталитет ние никога няма да го възприемем. Това е особеното на българския ген, понеже сме хибридна цивилизация. Цивилизация, която е попила характеристиките от цивилизация Запад и цивилизация Изток. Аз винаги съм твърдял, че ние технологически принадлежим на Запада, а психологически на Изтока. В този смисъл, дали манталитетът ни най-накрая ще придобие европейски вид става по-сложен. Този манталитет и в кръвта ни. Той си е славянски, прабългарски. Ние сме по-съзерцателни, по-мислещи, по-дружелюбни, по-меки и по-отворени един към друг. Никога при нас майка и дъщеря няма да тръгнат да си делят сметките. И патриархално сме по-обвързани. Освен това сме и по-жестоки. Това е източна черта. Изобщо много имаме много черти, които няма начин поне в близките хилядолетия да се променят. Когато говорим за „чипа", да говорим за неща, които могат да се променят. Например – да спазваме определена хигиена, да не хвърляме боклуци по улиците, да чистим, да поддържаме екологически нашата държава на добро равнище, да пазим природата, да има дисциплина в отношенията по между ни и с другите държави. Има неща, които могат да се променят, но има такива, които не могат и когато говорим за това, ще станем ли европейци по манталитет, трябва да имаме предвид, че в някои отношения трябва да станем и дано станем, в други отношения никога няма да станем.

С какво трябва да се гордеем пред Европа? Има много неща, с които можем да се гордеем пред Европа. С факта, че сме държава, която е най-старата държава, запазила автентичното си име. Не знам дали в света е така, но в Европа всички други държави са си сменяли имената. Ние сме запазили името си, запазили сме религията си, запазили сме /приемете го полу на шега, полу на истина/ и идиотизма си. Всичките тези черти, които понякога ги наричат балкански. Досега смятах, че ние сме най-крадливото племе в света, но изведнъж се оказа, че не е така, че гърците повече крадат. Това е един малък повод за национална гордост. Като стана дума за гърците ще посоча, че общо взето и румънци, и ние, и сърбите имаме един балкански манталитет, който е общи за всички нас, не е типично български. Може да се гордеем с още много неща – и с тази писменост, която сме запазили, разгърнали сме я. Можем да се гордеем и със запазените и до днес семейно-кланова общности, защото това е, което е оцеляло. Българинът поначало няма чувство за държавност, за социална общност, тъй като това е наследство от близо пет века робство – били сме лишени от собствена държава. Българинът няма нито чувство за държава, нито чувство за държавност, нито чувство за някаква общност на професионална основа, по гилдии и т.н. Единственото чувство за общност, което е силно, което е останало, това е чувството за патриархалност, за семейно-кланова общност. И с това можем да се гордеем, защото то на много неща по света е изчезнало.

Искате да кажете, че има неща в нашите традиции и манталитет, които независимо, че сме член на ЕС трябва да останат като наша отличителна черта? Да. Задължително. Те ще останат и насила да се мъчат да ги нихилират, няма да успеят.

Интервю на Десислава Конакчийска

Информационна агенция КРОСС