19 август 2018г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Ред, законност и справедливост - партия

Партията е учредена на 11 декември 2005 г. в София, в зала "България".

Новата формация произлиза от Българското национално земеделско сдружение /БЗНС/. На своя Четвърти извънреден конгрес земеделците на Яне Янев решават да се саморазпуснат и да влеят структурите си в ново политическо образувание - партия "Ред, законност, справедливост". 

Земеделската идея е на 106 г. и при сегашния си вид и при тези лидери тя е неспособна да предложи нова политическа и икономическа алтернатива за страната - така Янев мотивира трансформирането на Национално сдружение-БЗНС в народна партия. Според категоричното му заявление, той не разпуска партията си заради промените в Закона за политическите партии, изискващ имената на политическите сили да не са еднакви или части от тях да се повтарят.

Форумът избира за лидер Георги Марков, бивш конституционен съдия, а за главен секретар - Янe Янев. (Янe Янев също е номиниран за лидер, но си прави самоотвод.) От 1350 делегати на форума само 21 гласуват "против" кандидатурата на Марков, а деветима се въздържат. По думите на Янев именно Марков е човекът, който може да поведе демократично мислещите хора и да обедини десницата.

Приет е уставът на народната партия. В него се предвижда председателят да е с мандат от две години, като на същия период се организира и най-висшият форум на "Ред, законност и справедливост". Партията може да се закрие при вливане на други политически сили в нея, ако се раздели на две или повече части или ако бъде обявена от Конституционния съд за противоречаща на Основния закон. Членският внос ще се изчислява като процент от заплатата на членуващия, като минималната сума е един лев месечно. В партията ще се привличат млади, почтени, честни интелектуалци.

На учредителния форум Георги Марков и Яне Янев остро критикуват цялата политическа класа и корупцията по високите етажи на властта. Според Г. Марков най-тревожно е оттеглянето на обикновените хора от политиката и неучастието им в промените, което е довело и до ниската избирателна активност на последните парламентарни  и на частичните местни избори.

Сред основните тези, изказани от Марков, са:

- Никой вече не вярва на политическите послания, а програмите на партиите са отишли "в кошчето". От началото на прехода във властта са дошли много министри и депутати, които дори и да са гладували и да са спестявали заплатите си, не могат да си позволят обзавеждането на жилищата си, коeто имат.  "Политиката и партиите се превърнаха в бизнес и това отблъсна гражданите от политическия елит и изборния процес". Новата партия ще се опита да върне държавата на гражданите, като им даде възможност пряко да участват във вземането на важните за страната решения, като първата стъпка ще бъде незабавното внасяне в парламента на искане за провеждането на референдум за членството на България в ЕС.

- В България се дава тон от най-високо държавно ниво за погазване на закона.

 - Българската десница не е издържала на проверката на времето; в дясното политическо пространство вече няма какво да се случи и затова е необходима нова дясна партия, която да накара избирателите да отидат до урните. Новата политическа сила трябва да се обърне към елита, можещите, младите и негласуващите и да носи послания, които са дефицитни.

- Единственият начин да останат младите в България е да бъдат привлечени в политиката.

Бившият конституционен съдия критикува и президента Георги Първанов, който при връчването на третия проучвателен мандат за съставяне на правителство на ДПС заявил, че политиката е победила процедурата. Според него партията на Ахмед Доган е фаворизирана и толерирана от най-високо държавно ниво, защото последните няколко президентски вота са показали, че изборът на държавен глава на първи тур не е възможен, а на балотажа се разчита на гласовете на ДПС.

Марков се обявява за:

- Предсрочни парламентарни избори и свикването на Велико народно събрание (ВНС), което да извърши радикални а не само козметични конституционни промени.

- Даването на много повече правомощия, включително и законодателни, на президентската институция. Държавният глава да може да насрочва референдуми, както и да назначава председателите на Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС), без да се влияе от Висшия съдебен съвет (ВСС).

- Президентска република, тъй като парламентарната република е изчерпана.

- Даване на право на всяка парламентарна група, независимо колко е голяма, да сезира самостоятелно Конституционния съд, тъй като той почти не работи и причината за това се крие именно в съществуващото сега ограничение за сезирането му - от минимум 48 народни представители, а най-малката парламентарна група може да е само от десет депутати.).

- Обособяването на прокуратурата като самостоятелна институция, а не прехвърлянето й към изпълнителната власт. Назначаване на главния прокурор от президента, за да може след това държавният глава да носи отговорност за действията на обвинителя и да има право да го отзовава. (В момента главният прокурор се избира от ВСС, а президентът издава указ за назначаването му.)

Председателят на новата народна партия е категоричен, че законите, приети с чужди карти, не трябва да бъдат обнародвани от президента.

Партията "Ред, законност, справедливост" получава официална регистрация на 24 февруари 2006 г.

През 2008 и началото на 2009 името на партията неизменно се свързва с активността на Яне Янев и данните за корупция, които той периодично и неуморно изнася в медиите.

В края на март 2009 лидерът на РЗС Янев се опитва да формира нова дясна парламентарна група. В медиите като възможни участници  се споменават имената на: земеделеца Георги Пинчев, Нено Димов (първоначално депутат от ДСБ), депутатите от СДС Иван Колчаков, Димитър Йорданов и Димитър Димитров. Канени са още д-р Николай Михайлов и Антонела Понева (бивши членове на ДСБ). Текат разговори и с други независимо депутати. Целта на създаването на подобна група е партията да получи места в избирателните комисии при предстоящите в началото на лятото 2009 избори.

31 март 2009 - на специална пресконференция са представени част от лидерите на формации, които се присъединяват към консервативното обединение с основно ядро партията „Ред, законност и справедливост". В рамките на политическия проект на Я. Янев „България на гражданите и регионите" е подписано споразумение с БЗНС на Георги Пинчев, Съюза на свободните демократи на Стефан Софиянски, движението „Национален идеал за единство" (НИЕ) и Българската интернет партия. /Стефан Софиянски, Георги Пинчев, Румен Ангелов и Борислав Българинов подават заявления за напускане на Парламентарната група на ОДС./ Стефан Софиянски иска да даде път на нови лица и няма да участва в листите. Ще помага с опита си. Във връзка с участието на ССД, като отправя специални благодарности за сътрудничеството на Софиянски, Янев заявява: „Ред, законност и справедливост" е особено удовлетворено, че за първи път политик от такъв ранг - дългогодишен кмет на София и министър-председател на България, прави стъпка встрани, за да може в България да се реализира нещо ново". Към идеята се присъединява и Нено Димов, отцепил се преди време от парламентарната група на ДСБ, Според него РЗС е единствената партия, която определя за своя кауза борбата с корупцията.

5 април 2009 - в зала 1 на НДК се провежда се Третият редовен конгрес на партията. Присъстват 3500 делегати и 1500 симпатизанти, а сред официалните гости са посланикът на Израел, представители на дипломатическите мисии на САЩ, Норвегия, Швеция и др., както и официални делегации от европейски консервативни партии. Прочетен е поздравителен адрес от Мирек Тополанек, премиер в оставка на Чехия, председателстваща в момента ЕС, и председател на Гражданската демократична партия.

РЗС си поставя като основна цел свикването на Велико народно събрание и изработването на нова конституция. Според Янев страната няма нужда от 240 депутати, а най-много от 120; 120-те държавни агенции също трябва да се намалят - на 20. Областните администрации също са излишни, тъй като тези дейности могат да се изпълняват от кметовете на областните градове.

Делегатите на конгреса приемат промени в устава, според които длъжността главен секретар се заменя с председател. Гласува се резолюция против корупцията.

Главният секретар Яне Янев е избран за председател на партията. За водач на листата за представители в Европейския парламент конгресът посочва Димитър Абаджиев. Според лидера Янев партията има потенциал за 6-7 депутати, а кандидатите са проверени - сред тях няма лица, обвързани с политическата мафия или олигарсите.
Ред, законност и справедливост успява да извоюва 10 депутатски места в 41 народно събрание (5 юли 2009).

От едно изказване на лидера на софийската организация на БСП Румен Овчаров може да се предполага, че РЗС е проект на БСП.

На 4 декември 2009 г. Марио Тагарински подава заявление, че напуска парламентарната група на РЗС, с което броят на депутатите в нея пада под изисквания минимум за съществуването на ПГ.