21 март 2019г.

Ден на поезията и на гората. Празник на Кюстендил. Нова година за бахайската общност.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Седя си пред компютъра

Борислав Попов

Седя си пред компютъра и се чудя коя нишка да подхвана.

Вън - слънце, вятър, но топличко. Нацепих си дръвца за довечера и заредих цигането - само една клечка ми трябва и любовта ще запламти! Хубаво ми е.

На екрана ми излизат една снимка на 5 красиви животни - обичам конете и много ги уважавам. Покрай детето ги заобичах, пък и по външността им. А ги уважавам, защото и те носят едни характери.

Щерка ми почна от малка да язди и аз я карах в околностите на Прага в мелницата на един чех, който имаше 9 коня. Купувах една кутия захар на бучки, пълнех джоба на детето, а и си слагах и аз - за кончетата! щерка ми яздеше една пъстра кобила - сол и пипер, полуарабка, с тънки глезени и огромни очи. Ама както гледа уж да се разтопиш, току се извърне и те погледне с бялото. влизам в конюшната, вадя от джоба си захарче и раздавам - а на тоя, а на оня. Такова хубаво чувство ти идва от топлите бърни на коня и от дъха му в шепата ти, че неволно ги галиш и ти е хубаво. А Кармела, любимката на дъщеря ми , първа си получава шекера!

И както посягам да дам поредното захарче на един кон изведнъж изпод мишницата ми се прокрадва една конска глава и ме захапва за ръката, ама за месестата част под лакътя. Страшна болка! Добре че бях с дебело яке и пуловер - направо щеше да ми отхапе парче! Имам белег - и досега ми стои един три сантиметров белег и ми напомня за ревнивата любов на кобилката към сладкото. Пернах я по муцуната леко, но тя тръгна да си извърта чувствителната задница към мен. Побягнах към вратата на конюшната, а после полетях - Кармела ми би едно чифте право по дупето ми. Фърках към 3-4 метра и се приземих. Слава Богу в задния си джоб имах торбички, защото докато яздеше детенце аз берях гъби. Та за това казвам - и уважението.

Може би друг път ще ви разкажа, как една пък разгонена кобила ми тегли такъв шут, че едва не ме изкорми.

Но пък са толкова красиви пусти коне.

Просто е кеф да ги гледаш сред природата. Имам много снимки на конете и на тяхната ездачка! На дъщеря ми си и остана любовта към това животно - конят и досега!

Природата почна леко полеко да избива първо с тревата. Зеленко е, приятно е. Само ми липсват тези горди и красиви животни да ги погледам, да им се порадвам, да им се възхищавам!

Май ще отида да пийна чаша винце за здравето на децата си, и на другите деца, които като мен обичат конете. И не само ги обичат от разстояние като мен, ами ги яздят с удоволствие!

Пуста пролет...