17 май 2022г.

Св. мчк Николай Софийски, Събор на св. Баташки мъченици; ден на българския спорт и др.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Какъв да бъде бъдещият български президент?


Според мен, президентът трябва да е отдавна познат на публиката.

Абсурд е да бъде човекът-изненада. Някакъв Франкенщайн, скалъпен от пи-ар агенциите.  Вярно е, че срещу Големи пари у нас в публичното пространство  всякакъв образ може да се произведе – кеф ти герой, кеф ти мошеник. Все тая.

Ако подходим обаче сериозно, би следвало кандидатът за президент да е доказал по  безспорен начин, разбира се, с прякото си  участие в политическия живот, че:

1. има визия за развитието на държавата;

2. е национално отговорен и знае какво е национален интерес;

3. познава държавната машина и има управленски опит на висше държавно равнище;

4. има  политическа воля, умее да отстоява убежденията си, като прави компромиси и балансира между политическите сили в интерес на развитието на държавата;

5. познава българското всекидневие и грижи и има социална чувствителност;

6. разбира трудността и личните рискове да работи за утвърждаване на евроатлантическата ориентация на страната, ползва се с доверие от съюзниците в ЕС и НАТО, но не се бои да отстоява националните интереси пред тях;

7. е смел, знае да печели и умее да  губи;

8. не зависи от скрити сили, роднинства и приятелства;

9. не е бил доносник на ДС и не е предавал роднини и приятели;

10. вярва в Бог.

Невъзможно е да има непознат, неизвестен, току-що разопакован, още облизван от мокротата на партийната плацента и да се надяваме, че ще бъде такъв, какъвто трябва, и публиката да извика „ау-у-у-у“.

Логичните, според моето мнение, кандидати за президент са лидерите на партиите – Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов, Мартин Димитров, Симеон Сакскобурготски, Ахмед Доган, Волен Сидеров, Яни Янев, Татяна Дончева, Стефан Софиянски,  Евгени Бакърджиев, Красимир Каракачанов…

Президентските избори са състезания на лидери, а не на подставени лица.

Иначе излиза, че всяка партия поотделно издига за държавен глава персона, която няма качествата да оглави нея. Той/Тя е преценена като неспособна да  обедини и поведе нейните редици, но се обявява, че ще бъде способна да поведе нацията. За какво става дума? Това  „ново лице” се е преродило? Станала е някаква магия? Вие досега сте го потискали? Или искате да поставите послушно вам лице, зад което да се скрие ръководството на вашата партия?…

Това са все номинации в стил Неделчо Беронов – ако е възможно да се покрием така някак, ако може друг да поеме отговорността за нас, ние, нали разбирате, сме малце таквоз, нали разбирате, имаме кафявичко на гащите…

Какъв партиен водач си, ако нямаш дупе да станеш държавен глава?!..

Първанов може да е всякакъв, но застана като партиен лидер и спечели. „Нови лица”?.. Става дума за български държавен глава, а не да се освежите с нова любовница.

Конституцията била забранявала да останел председател на партията? Да, но няма забрана да има политически убеждения, не забранява партиите да имат „временно изпълняващ  задълженията на председател”… Нима не съзнаваме, че връзката между номиниралата  претендента партия и вече избрания за президент неин кандидат са от ключово значение за стабилността на партийната система и нейната прозрачност.

А колцина от лидерите са реално „застрашени” да бъдат избрани?!

Ами ако загуби? Какво от това? Само един ще спечели. Това означава ли, че останалите партии имат негодни ръководства. Напротив. Имат ръководители, които са готови лично да влязат в политическа схватка, за да защитят нейната програма, а не мушмороци, скрити зад други лица. Имат водачи рицари! Шапка свалям на такъв „загубил” председател.

Партиен лидер, който отказва да стане кандидат за президент, е политическо недоразумение. Да си подава оставката и да не топи партията в собствения си бездънен провинциализъм.