21 март 2019г.

Ден на поезията и на гората. Празник на Кюстендил. Нова година за бахайската общност.

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ

Даниела Горчева

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ

Във връзка с неприятната история с наглото плагиатство на Янко Гочев, искам да уточня за тези, които не са разбрали и взеха да ме питат може ли да споделят този или онзи мой статус :) . 

Не става дума за това, че Янко Гочев е публикувал моя статия без разрешение и одобрение. Всяка една моя статия, мой текст, статус и изследване може да бъдат препубликувани, споделяни напълно безплатно и свободно при следните условия:

- Без никакви "редакторски" намеси, съкращения и пр., освен в случаите на мое предварително дадено писмено разрешение

- С коректно посочване на авторството и на източника, където текстът е бил публикуван първоначално. 

- Ако публикацията е на хартиен носител, да получа един екземпляр за собствения си архив. 

Както виждате, това са три съвсем скромни и напълно резонни изисквания. Аз не пиша за хонорари и в 95 % от случаите не получавам такива. Защото никога и не съм искала. Получавам хонорари само, когато изданието самО настоява да ми плати. Има и такива случаи (случаи на коректност в България) . За незапознатите държа да кажа, че по принцип тези хонорари са съвсем скромни и те в никакъв случай не покриват не труда, ами дори и времето, което човек влага. Въпреки това аз съм благодарна, че има и такива български издания и дай Боже да стават повече, защото трудът на всеки човек трябва да се заплаща. 

Що се отнася до "разправията" с Янко Гочев, там не ставаше дума за неразрешена от мен публикация на мой текст, а затова, че:

1. г-н Янко Гочев се опита да си припише моя статия като своя! Че я беше преснел от хартиен източник (в. Прелом) и я беше публикувал на части в своя Фейсбук профил цели 14 пъти като неин автор. Че нито веднъж в тези 14 статуса не се излъга да съобщи автора и източника. Напротив, нагло събираше овации за добре свършената работа (?!?). 

2. Че когато му отправих първоначално деликатна, дипломатична забележка под формата на шеговит въпрос, той изтри ... съответната публикация. Вероятно, за да не разбере никой друг за какво става дума. И аз чак тогава видях, че публикацията всъщност не е една, а че са... 14. Поне толкова преброих с нарастващо изумление и потрес. Но може да са били и повече. 

3. Че след като му отправих публично забележка за това брутално и необяснимо плагиатство, все още с уважителен и сравнително мек тон, макар и с напълно обяснимо раздразнение, той вместо да се извини и да даде някакво обяснение, се нахвърли грубо и изключително арогантно към мен и мои приятели. Нахвърли се с абсурдни и неморални "обяснения" и обвинения: 

а/ че и него го били плагиатствали разни хора (?!?); 

б/ че не съм била историк (впрочем, магистър по история на СУ "Климент Охридски" съм, но това няма значение); 

в/ че материалите ми за т.нар. Народен съд нямали особена стойност ( нямали, ама г-н Гочев си е играл да ги преснеме и да ги публикува като светата истина, само че...от свое име;

г/ накрая ме блокира като преди това отправи абсурдната и арогантна закана: "Повече няма да имаш достъп до моите изказвания!" , сякаш аз него съм плагиатствала, а не обратно; 

д/ и след като ме блокира започна да ме каля, за да не мога да се защитя от клеветническите му подмятания и внушения. Това, което мернах буквално минутка преди да ме блокира, че абсолютно неетично бе публикувал част от личната ни кореспонденция, в която както е нормално между колеги ,сме обсъждали теми, вълнуващи и двама ни. Като е направил недостойни и неверни внушения за пред лековерна публика. Съпроводено с калташкото и невярно подмятане, че съм била търсела " безплатни услуги, където го няма никъде"... 

За сведение на незапознати: съвсем в реда на нещата е колеги, изследователи, работещи по сходни теми да обменят информация, даже да си разменят документи и да пестят по този начин време в името на общото благо: важни за обществото проучвания. Лично аз, а и повечето от хората, с които работим по теми, свързани с комунистическото минало винаги с радост съм се отзовала на молби на колеги и приятели. Например, преди време, изпратих на колегата Христо Ст. Христов важен документ във връзка с откриването на концлагера Белене, който липсваше в Държавен архив , т.нар. протокол №50 , който аз бях получила навремето след мое електронно запитване от Министерски съвет.

Христо, понеже винаги е бил свръхкоректен, отбеляза, даже на изложбата по този повод, че аз съм му пратила документа. Макар че никога не съм поставяла такова изискване, защото документът не е мое лично притежание. Документите трябва да бъдат достъпни за цялото общество. Затова и аз, и моят колега Борето Скочев, и Христо Христов, и Лъчезар Тошев, и Георги Боздуганов, и много други читави хора винаги сме споделяли знанията си с другите, защото сме убедени, че това е важно за обществото - да се знае истината. Няма изследовател и историк , който да не ползва в изследванията си помощта на знайни и незнайни свои колеги, на библиотекари, сътрудници, приятели. Не случайно списъкът с благодарностите към всяко по-внушително западно изследване е доста дългичък! Коректно е да изкажеш благодарност, както е направил и Христо, но не е задължително. Напълно задължително е обаче коректно да цитираш източника на информацията, а не да плагиатстваш!